Вероятно вече сте се досетили, че става дума за Питър Мейл (Peter Mayle) и неговите прекрасни романи за Прованс. Истински омагьосващи литературни разходки, в които виното и романтиката са в изобилие.
Избягал от рекламния бизнес, с който се занимава доста дълго, за да се посвети на литературата, Питър Мейл започва кариерата си на писател като автор на образователни книги - наръчници за млади родители, поредица на тема сексуално възпитание и останалите проблеми на съзряването, с които се сблъскват подрастващите. В края на осемдесетте се мести да живее във Франция и това определено променя живота му.
Първият му роман A Year in Provence излиза през 1989 година и става международен бестселър. Книгата е своеобразна хроника, описваща първата година от живота на писателя и съпругата му в Прованс. В началото на деветдесетте години се появява и мини сериал, базиран на книгата, който също се радва на популярност.
Продължението на романа, озаглавено Toujours Provence, излиза през 1991 година и повтаря успеха на предшественика си. Следват още две части от автобиографичната поредица, в която Мейл майсторски и с изключително чувство за хумор описва живота във френската провинция - Encore Provence и French Lessons.
Една от най-известните творби на Мейл е романът A Good Year (Добра година). Този път историята е фикция, но действието отново е потопено почти изцяло в очарованието на Прованс. Сюжетът е вдъхновен от разговорите на писателя с режисьора Ридли Скот (Ridley Scott), който споделя с Мейл, че би проявил интерес към забавна история, в която англичанин се опитва да свикне със съвсем различния живот във френската провинция.
Две години след като излиза книгата, Скот наистина прави филм по нея, поверявайки главната роля (както обикновено) на Ръсел Кроу (Russell Crowe). Резултатът е една много свежа комедия, която, макар да не се придържа съвсем стриктно към книгата, е успяла да улови характерната й атмосфера.
Ако не можете да се разходите из Южна Франция, а ви се иска, книгите на Питър Мейл са една прекрасна възможност да го направите (без дори да ставате от дивана). Още по-хубавото е, че, стига да имате тази възможност, спокойно можете да ги използвате и вместо пътеводител. Не е препоръчително да посягате към тях единствено ако нямате нищо вкусно подръка, защото живите описания на френската кухня, които Мейл прави, със сигурност ще възбудят апетита ви.
