Обновлението на Европа – Давид Енгелс

За книгата

Масова имиграция, упадък на ценностите, джендър мейнстрийм, радикализация, паралелни общества, партийни картели, социална поляризация и планини от дългове – Европа се разпада пред очите ни, а политически коректният универсализъм ни доведе до ръба на пропастта. Време е да преосмислим и възстановим ценностите си, ако искаме да предотвратим най-лошото. Това може да стане чрез фундаментално преустройване на Европа въз основа на политическото убеждение, което тук наричаме „хеспериализъм“. Със сигурност се нуждаем от Европа, която да е достатъчно силна, за да защити отделните национални държави от възхода на Китай, демографската динамика в Африка, обтегнатите отношения с Русия и радикализацията на Близкия изток. Тази Европа обаче ще е възможна само ако е вярна на своята традиция и не се бори с нея в полза на един химеричен мултикултурен универсализъм.

 

За автора

Давид Енгелс e автор, историк и социален анализатор. Роден на 27 август 1979 г. във Вервие, Белгия.

След като завършва гимназия, Давид Енгелс учи история, философия и икономика в университета „Аахен“. Там той пише своята дисертация на тема „Римската знакова система (753–27 г.пр.Хр.)“ през 2005 г. и получава докторската си степен.

През 2009 г. става редактор на раздела за римска история на древното научно списание „Латомус“, а по-късно работи и като негов главен редактор. От 2012 до 2017 г. заема позицията на директор и издател.

От 2018 г. Енгелс е освободен от поста си в Брюксел, за да приеме покана да стане професор по научни изследвания в Западния институт (Instytut Zachodni) в Познан, където отговаря за въпроси на следните теми: западна интелектуална история, европейска идентичност и полско-западноевропейски отношения.

 

Откъс

Предговор

Тази книга е резултат от изследователската инициатива „Обновяването на Европа“ на институт „Заходни“ в Познан (Полша), който в периода 2018–2019 г. свика и координира няколко международни експертни групи във връзка с необходимостта от реформиране на Европейския съюз. Една от тези групи, водена от издателя на тази книга, се занимаваше с важните теми за „идентичност и ценности“ и се събра във Варшава на 6 март 2019 г. в присъствието на високопоставени представители на полското правителство и парламент, за да обсъди становищата, публикувани в този сборник.

Бих искала да изкажа искрените си благодарности на всички участници. На първо място на д-р Юстина Шулц, директор на институт „Заходни“, без която тази инициатива би била невъзможна, на проф. д-р Магдалена Байнчик, която оглавява група от експерти по правните въпроси на реформата за ЕС, съответстваща на представения тук проект, на д-р Карол Янош за логистичната подкрепа на конференцията и на проф. д-р Зджислав Краснодембски, зам.-председател на Европейския парламент, който даде първоначалния тласък на това сътрудничество.

 

Давид Енгелс

Констанчин-Йежьорна,

март 2019

Въведение към българския превод на „Обновлението на Европа“

За мен е огромна радост и чест след българския превод на книгата ми „Какво да се прави“ да мога да представя на българските читатели и сборника с текстове „Обновлението на Европа“. Сърдечно благодаря първо на издателство „Изток-Запад“, а след това и преди всичко на моя преводач г-н Мартин Петрушев за проявения интерес към моя труд.

Европа се намира в разгара на фундаментална криза на идентичността и много малко страни са в състояние да разберат пълните мащаби на тази криза така, както България. Докато принадлежността към Запада е историческа даденост за държави като Франция или Италия и докато кризата на късната капиталистическа икономическа и постнационална политическа система остави западната част на континента сравнително незасегната, ситуацията в България е съвсем различна.

Разположени в критичната пресечна точка на европейската, ислямската и руската култура, българите разглеждат въпроса за собствената си културна идентичност като същинския смисъл на многовековната си история и за разлика от много други европейски страни при тях този въпрос е свързан със съзнателно решение, а не с географско-историческа даденост: за България желанието да бъде част от Европа не е съдба, а избор, и затова останалите европейци трябва да бъдат още по-благодарни да имат тази горда и богата нация на своя страна. А по отношение на икономиката и политиката през дългите десетилетия на страдания и експлоатация българите разбраха, че нито социалистическата, нито капиталистическата система могат да бъдат гаранция за благосъстояние, свобода и укрепване на собствената идентичност, ако не са изпълнени с онзи дух на достойнство, патриотизъм и трансцендентна отговорност, за който създадох термина „хеспериализъм“.

Колкото повече западните народи се отдалечават от любовта към собственото си историческо наследство, което неизменно включва вярата в истинското, красивото и доброто, толкова повече Европа ще се преобразява в материалистична, хедонистична, трансхуманна, глобалистична и постисторическа антиутопия, от която страдат преди всичко онези нации, които са най-слабата брънка във веригата на европейските страни.

По тази причина истинският ключ към едно достойно за човека бъдеще също не се крие в привидно безалтернативен „прогресивизъм“, който ще доведе до окончателно скъсване с нашата идентичност и следователно с всичко, което в действителност ни прави човеци, а по-скоро в завръщането към великото наследство на нашето минало – минало, което в голяма част от случаите не е специфично национално явление, а по-скоро опит, споделен от целия Запад.

Единствено на тази основа можем не само да заздравим националните си демокрации, но и да спасим Европейския съюз в мутирането му от гарант на нашата историческа идентичност в най-големия ни враг, горчиво разочароващ именно онези нации, които са се присъединили към него с доверие и идеализъм след дълги десетилетия на потисничество.