На корицата са метъл повелителите Джудас Прийст, които покориха София на фестивала Арена Музика в оригиналния си състав с легендарния Роб Халфорд на вокалите. Този път свидетел на реюниъна станахме и ние. А коментарът на щастливото събитие идва директно от групата пред РИТЪМ.
Скот Травис (барабани): “Когато не бяхме заедно, сме работили като друга група – и винаги сме знаели, че не е същото по времето, когато Рипър беше в Джудас. Затова сега имаме повече респект към Джудас като към един кръг от петима души.”
В РИТЪМ ще намерите преки интервюта и с останалите участници в Арена Музика и летните мегаконцерти: Джетро Тъл, Куийнсрайк, Трансглобъл Ъндърграунд и Наташа Атлас, У.Д.О., Дийп Диш.
Мартин Бар (китара, Джетро Тъл): “Преди звукът беше лош, а музиката беше на втори план, нещо като мода. Сега музика е това, което се брои. Хората не идват, за да ни видят как сме облечени, а за да чуят музиката.”
Джеф Тейт (вокал, Куийнсрайк): “Сега на мода е хип-хопът. Което не значи, че за другата музика няма място или че тя е остаряла и ненужна.”
Тим Уелън (клавир, Трансглобъл Ъндърграунд): “Събитията от 11 септември предизвикаха бум на интереса към тази музика. Хората явно искаха да си обяснят по някакъв начин арабския свят.”
У.Д.О.: За мен раздялата с Аксепт бе наложителна – те искаха да са по-комерсиални, а аз исках да продължавам да правя твърда и безкомпромисна музика.”
Полетът на Аеросмит продължава близо 35 години. Юбилейният им, 25-ти проект Honkin’ On Bobo е с блус стандарти и представлява точно онова “завръщане-към-корените”, характерно за повечето изпълнители.
Джо Пери (китара): “Блусът е перфектната музика за секс.”
Гледането на света през розови стъкла едва ли е помогнало особено на Анастейша през последната година, докато трябваше да се бори с рака и някак си едновременно да запише нов албум. След края на всички изпитания погледът й зад очилата остава все така директен и прям, докато ни сервира пълна порция “спрок” – музикален коктейл, който твърди, че е измислила сама.
Анастейша: “Най-трудно ми беше да слагам името си и думата “рак” в едно и също изречение. Все още не мога да погледна този албум и да го възприема като нещо отделно и самостойно, без да си спомням за онова, през което трябваше да мина, докато работех над него.”
Сайпръс Хил са една от първите лосанджелиски хип-хоп групи, чиито членове станаха международни суперзвезди. Онова, което започна като квартална мания по одимени бийтове и рап през 1986 г., се превърна в почти империя за тези рапъри, които ръководят собствен лейбъл, Soul Assassins, и разчитат на инвестиции в недвижима собственост, за да им върви гладко бизнесът.
DJ Мъгс: “Продали сме милиони албуми по цял свят, а вие, пичове, ни питате само колко сме друсани. Почва да омръзва, честно казано, бъдете поне малко оригинални!”
В рубриката “Титани” са представени Ролинг Стоунс и историята на създаването на техния шедьовър Exile On Main Street. Албумът е записан във влажното подземие на една идилична вила, разположена над Вилфранш. Трийсет години по-късно Мик Джагър, Кийт Ричардс и техните “придворни” събуждат миналото в своите интервюта.
Мик Джагър: “Разнебитено, опушено, мухлясало, старо – винаги се стичаше вода по стените. Иска ми са да кажа, че беше уютно, но не беше – беше налудничаво.”
Сред останалите акценти в броя е втора част на нашата История на електронната музика, материали за Петър Антонов, Ди Тотен Хозен, Руши Видинлиев, Ласт Хоуп, Мелиса Ауф Дер Маур, Джош Стоун, Маршал Джеферсън.
Инфо: РИТЪМ
