Преди да се предадете на последния писък в технологичната мода, помислете добре какво реално е постижимо на този етап.
Носимите технологии като втори мозък. Един милион сензора в човешкото тяло. Умни устройства, които ни изучават, докато спим…
Няма съмнение, че една от най-актуалната думичка в момента, при това не само в специализираните технологични среди, а сред потребителите изобщо, са т.нар. носими технологии (wearables). Шумът, който се вдига около тях, достига прага на комерсиалната истерия и десетки компании се впускат в надпревара да предложат следващия голям хит сред умните джаджи.
Apple има своя Apple Watch. Microsoft има Band. Samsung и Motorola се надпреварват с умни часовници, които заплашват да направят дори собствените им смартфони морално остарели. Бумът на носимите технологии ни кара да мечтаем за едно съвсем близко бъдеще, в което само въображението е граница на техните приложения.
Или не съвсем?
Истината, както обикновено, е с доста нюанси. Истина е, че пазарът расте неимоверно бързо и че онези, които се ориентират най-добре, ще бъдат големите победители. Но също така е вярно, че в борбата за потребителското внимание ще има и много губещи. Въпреки че самите сензори стават все по-точни, умните джаджи продължават да са тромави и недостатъчно оптимизирани за нуждите на хората. До такава степен, че прочуване показва, че 40 процента от потребителите, купили си от популярните умни фитнес гривни, ги захвърлят след месец или два.
Така че очевидно все още има много работа, която трябва да бъде свършена. За съжаление, PR усилията и амбициозните планове на различните компании ни подведоха да мислим, че скоро ще можем да съберем цялата техника, от която се нуждаем, на китката си. Нека обаче подходим по-реалистично и видим какво можем да очакваме от носимите технологии в обозримо бъдеще.
Живот на батерията – в хардуера има едно просто правило: колкото е по-малка една джаджа, толкова по-малко енергия консумира тя. Батериите обаче са изключение, тъй като техният капацитет е пряко свързан с обема им, а това означава, че големите батерии, които иначе биха осигурили по-добра ефективност, са неприложими за носими джаджи, които гонят все по-компактни размери.
Към момента практически всички умни джаджи, които се носят, се нуждаят от зареждане след 24 до 48 часа употреба. Когато се появи Apple Watch със своите сензори за сърдечен ритъм, LED светлини и жироскоп, зареждането поне веднъж на ден ще стане задължително. Освен това цената от над 400 долара и статусът, който Apple Watch ви дава, със сигурност ще ви мотивират да прибягвате до често зареждане, за да се похвалите с придобивката си. Изводът обаче е, че за момента носимите джаджи нямат нужната самостоятелност, що се отнася до живота на батерията.
Невидими джаджи – много от най-агресивните привърженици на носимите технологии твърдят, че успехът им се крие в това, че са напълно незабележими или практически невидими. Това ражда идеи като татуирани или подкожни сензори, които могат да събират био информация.
Истината обаче е, че сензорите не са завършени системи. Да, могат да бъдат миниатюрни, но те просто събират основни данни, за обработката и анализа на които все още са необходими други изчислителни устройства. Освен това само за да изпраща събраните данни, сензорът се нуждае и от някаква памет. А вграждането на такава, както и на някакъв процесор или безжично радио, със сигурност ще доведе до увеличение на размерите и ще нулира шансовете за "невидимост" на джаджата. Така че на този етап подобни идеи също си остават научна фантастика.
Алтернативно зареждане – един от вариантите да се заобиколи ограничението на батериите е да се генерира електричество по алтернативен начин. Сред възможните решения има идеи за слънчева енергия, кинетична енергия и дори такива налудничави хрумвания като това енергията от дъвченето да захранва вашата носима джаджа.
Всяко от тези предложения обаче е ограничено от настоящата технология. При слънчевите панели, например, трябва да се мисли за размери, ефективност и разположение (колко светлина всъщност достига до китката ви?); кинетичната енергия пък просто не е достатъчно ефективна. В областта на алтернативното генериране на енергия наистина има интересни идеи, но не можем да очакваме за няколко години напред те да имат особен ефект върху потребителските нужди.
Чудото на здравните сензори – една от най-широко разпространените заблуди, свързани с носимите технологии, е идеята за някакъв почти вълшебен сензор, който да събира данни за вашето здравословно състояние без абсолютно никаква интервенция. Това е и една от най-комерсиалните ниши в пазара на носими технологии, чиято стойност се оценява на 10 милиарда долара годишно.
Идеята е да се търсят алтернативи на нормалните методи за тестване, като например лъч светлина, който осветява кожата и "разчита" миниатюрни вариации в състава на кръвта, за да определи нивото на кръвна захар или кръвното налягане. Звучи невероятно, но до момента нито едно подобно устройство не е получило одобрението на Федералната комисия по храните и лекарствата на САЩ.
Фитнес и модни джаджи – много модни и спортни компании решиха да последват примера на технологичните си колеги и да навлязат на пазара на носими технологии. Умни гривни, огърлици и тениски, дрехи с дигитални екрани и какво ли още не. Чисто иновативно, разнообразието безспорно е голямо, но по принцип има някои фундаментални проблеми пред симбиозата между мода и технология.
От една страна, самата идея за мода предполага, че не носиш дадената дреха или бижу повече от един или два последователни дни. Искате ли наистина да носите тази гривна 7 дни в седмицата? А възможно ли е да свалите сензорите в ризата си, или те са зашити там? Ако все пак могат да се свалят, ще запомните ли да ги прехвърляте на друга дреха всеки път, когато искате да носите нещо ново?
Друг проблем е свързан с нуждата да перете дрехите, особено когато става въпрос за облекло, с което спортувате. Пералните са доста груби с електродите, вградени в плата, така че най-добре ще бъде да перете всичко на ръка и в студена вода. Умните спортни дрехи определено не са за мързеливите, нали?
И така, носимите технологии са хит и със сигурност ще виждаме нови предложения по темата в близко бъдеще. Засега обаче трябва да сме по-скоро предпазливи и, вместо да се поддаваме на пазарната психоза, да преценяваме трезво дали наистина новата ни умна джаджа ще ни бъде толкова полезна, колкото производителите биха искали да вярваме, че е.
