Както много добре знаем, в траш метъла има "голяма четворка" – Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax, въпреки че към днешната дата е много спорно дали всички изброени имена бичат в същия стил. Едва ли има човек на тази планета (а сигурно и на другите обекти от Слънчевата система), който да не знае кои са първите, главно заради няколко "балади и блуса", но това в никакъв случай не може да игнорира влиянието им върху рок музиката и целия културен живот изобщо.
Никога не съм харесвал Megadeth, но ще се сдържа от негативни коментари по техен адрес. Slayer, разбира се, е съвсем друга работа. Банда, която запази ядрото от най-верните си фенове, като спечели и нови такива, но на всичкото отгоре става и все по-добра с годините. За Anthrax пък мога да кажа, че много често са били незаслужено подценявани, макар че мнозина биха желали да имат техния музикален завет.
Тази интродукция може да се стори малко излишна на някои хора, затова продължавам по същество. Подобно на траша, още един друг музикален стил може да се похвали с "голяма четворка" – това е грънджът.
Стилът, чиято Мека бе Сиатъл, промени завинаги лицето на музиката благодарение най-вече на 4 банди – Nirvana, Pearl Jam, Alice In Chains и Soundgarden.
На пръв поглед риюниън на първите е невъзможен, но всички така мислеха и за Alice In Chains, които наскоро продължиха с друг вокалист. При Nirvana обаче ситуацията е далеч по-сложна заради съществуването на личността Courtney Love, но само ще припомня за появата на недоразумението Sublime With Rome. Представяте ли си Nirvana With Ivan например? Не, нали?! И по-добре.
Величието на Pearl Jam пък най-добре е представено от режисьора Cameron Crowe. И най-накрая стигаме до същността на този текст. След 13-годишно отсъствие Chris Cornell, Kim Thayil, Ben Shepherd и Matt Cameron отново се събраха през 2010. Две години по-късно виждаме и най-новата им рожба King Animal.
Soundgarden винаги са били по-особени от останалите три банди поради няколко причини. Техните песни от 80-те и 90-те бяха много по-шумни, по-психарски, по-сложни като структура, композиране и изсвирване, и може би поради тези факти, неподходящи за MTV Unplugged сериите. Тяхна запазена марка бяха неравноделните тактове и неортодоксалният китарен подход, съчетан с по-гаражен бас и разбира се, вокалите на Chris.
Всички тези неща малко или много липсваха на алтернативната музика през последните 15 години. За щастие обаче, както се казва в поговорката: където е текло, пак ще тече! King Animal заличава всички злини, които Chris се опита да ни причини с последните солови албуми (макар че още не съм му простил за парчето с Timbalend), както и с доста невдъхновяващия трети албум на Audioslave.
За огромна изненада сингълът от саундтрака към блокбъстъра The Avengers – Live To Rise, не е включен в албума, дори само като бонус трак. Първоначално бях изненадан, но впоследствие осъзнах, че липсата му е по-скоро плюс, понеже самото парче май не би се вписало в концепцията.
Тук обаче е следващият сингъл на бандата Been Away Too Long. Заглавието май казва всичко – "нямаше ни бая време, нека да сритаме малко задници". Това парче и Non-State Actor дават взривно рокендрол начало на King Animal.
Може би Soundgarden съвсем целенасочено пуснаха Non-State Actor преди изборите за президент на САЩ и май ще се окажат пророци. В Non-State Actor се пее: "We’re not elected, but we will speak/We’re not the chosen, but we believe". Няколко дни след победата на Обама (респективно загубата на Ромни), хора от някои щати пожелаха официално пред новия/стар президент да се отделят в самостоятелни държави.
След енергията в началото на King Animal, бандата сякаш леко дръпва юздите на темпото, тъй като повечето песни са по-бавни. Прави впечатление, че сиатълският квартет експериментира повече със сайкъделик елементи. Примерно A Thousand Days Before повече прилича на песен на Jane’s Addiction, отколкото на такава на Soundgarden, а първите секунди на Bones Of Birds ми напомниха по някаква причина на Primus.
Най-доброто нещо относно King Animal е, че не откривам парче, което да е пълнеж. Някои от тях са може би една идея по-впечатляващи - например Taree, Eyelid’s Mouth и Black Saturday. Halfway There пък е най-елементарното като постройка и композиция парче, далеч по-радиофонично и стандартно, но пък ми е ужасно любимо заради вокалните хармонии.
Преди две седмици проведохме дискусия под мой пост във Фейсбук относно очакванията за King Animal. Един приятел каза, че очаква това да е "отбиващ номера албум", докато аз смятах, че ще е "ние се нуждаем от малко кинти албум". За щастие, и двамата сгрешихме, тъй като King Animal is one hell of an album! А пък Soundgarden са не-човеци, няма какво да се лъжем.
