Жанр: Third Person Action
Година: 2009
Произв./Изд: From Software/Microsoft
Платформа: X360
За играта:
Феновете на Xbox познават разработчиците от From Software покрай двете Otogi игри, излезли за първата майкрософтска “кутия” – изключително красиви за времето си и страхотни в геймплейно отношение екшъни от трето лице. За съжаление в Ninja Blade не се долавя нищо от някогашната креативност. Играта е доста нагъл клонинг на хитовия Ninja Gaiden в практически всеки свой аспект до такава степен, че думата “плагиатство” изскача в този текст почти от само себе си.
Историята разказва за някакви особено зловещи паразити, наречени алфа-червеи, които превръщат хората в кръвожадни зомбита. Заразата се е разпростряла из Токио, а на играча се пада ролята на нинджата Кен Огава, който трябва да размаха мечовете си и общо-взето да се справи самосиндикално с озверялото му население. Сюжетът очевидно не би намерил своето място, подвързан с кожена подвързия и сложен на рафта до събраните съчинения на Шекспир и Гьоте, но от подобна игра никой и не очаква нещо подобно. Важното е да има екшън, кръв, битки с огромни босове и невъзможно позьорски сцени, които споделят със законите на физиката, че могат да си гледат работа, докато наш Кен изпълнява кадансови акробатики, които биха засрамили и Данте от Devil May Cry серията.
Визия и звук:
Играта не изглежда зле, но нивата са прекалено тъмни и еднообразни, за да може човек да оцени подобаващо възможностите на графичния енджин. Това, което наистина впечатлява е мегаломанският размах – когато имаме експлозия, в Ninja Blade имаме експлозия, която прекършва на две огромен небостъргач, когато Кен се спречка с някой бос, размерите на въпросния обикновено те карат да се чувстваш като нападащ го комар. Всичко в новата игра на From Software е преднамерено преувеличено до крайност, което определено радва. Режисурата на кътсцените също е доста прилична, но проблемът е, че Кен просто няма излъчването на Данте или Риу Хаябуса и позьорските изпълнения като яздене на бойна ракета или спиране на самолет с голи ръце, които биха стояли съвсем на място в Devil May Cry или Ninja Gaiden, тук изглеждат твърде пресилени.
Озвучаването на героите е нелепо, което не дразни предвид преднамерено долнопробната история, но саундтракът просто си е скучен.
Геймплей:
Ninja Blade включва девет мисии и най-големият й грях е, че предлага опция за запазване на играта единствено след края на всяка една от тях. Което си е сериозен проблем, при положение че всяка мисия продължава повече от час и човек трябва да е сигурен, че разполага с достатъчно свободно време преди да седне пред конзолата.
Кен си има три вида мечове, всеки един от които подходящ за определена ситуация плюс три магии – вятър, с чиято помощ основно гасиш пламъци, огън за взривяване на разни неща и светкавици, които парализират противниците. При убийството на всеки враг, от тялото му изпадат червени сферички, срещу които можеш да закупиш ъпгрейди за оръжията, като в резултат се отключват нови комбо удари. Бойната система определено не е на нивото на “вдъхновителите” Ninja Gaiden и Devil May Cry, но върши достатъчно добра работа и в крайна сметка посичането на тълпите безмозъчни зомбита е доста забавно. По-интересният момент е, че наред с редовите гадове, Ninja Blade включва и наистина стяскащо количество битки с вече споменатите едри босове – налични са поне по три-четири такива за ниво.
Повечето от вече споменатите позьорски кът-сцени са интерактивни, базирани на така наречените “куик сикуънси” (натискането на появилия се на екрана ти бутон в правилния момент), което е леко спорно дизайнерско решение, но поне разгръща геймплея и над моментите, които обикновено са свързани с отпускане назад в стола и безучастно наблюдаване на кадансови изпълнения.
Плюсове:
-Мащаб на действието, предлагащ някои наистина впечатляващи сцени.
-Ninja Blade, бидейки доста плагиатски продукт, носи в себе си нещо от очарованието на класиките Ninja Gaiden и Devil May Cry.
-Лесна за усвояване бойна система и много екшън.
-Някои от най-позьорските кътсцени, които си виждал в игра изобщо.
Минуси:
-Липса на сейв по време на доста продължителните мисии.
-Прекалено лесни и безлични схватки с “редовите” чудовища и прекалено чести и трудни битки с наднормени босове.
-Еднообразни нива.
-Досадна музика.
-В хода на действието можеш да отключиш за Кен някои от най-ужасяващите костюми, в които можеш да си представиш облечен един нинджа, включващи дори дрехи на сърчица или клоунски одежди. Отвратително!
