С право наричан "една от най-зле пазените тайни в историята на фото индустрията", новият D600 на Nikon вече официално е факт. Изненади почти липсват, тъй като почти всеки значим детайл относно "първата по рода си Full Frame камера за народа" вече беше известен на всички, които се интересуват от темата, благодарение на безконечна поредица от интернет лийкове.
Основното, което вълнуваше фото ентусиастите и около което се спекулираше най-много, разбира се, е цената. Окончателно тя ще е 2 099 долара за щатския пазар и (плачете европейци) около два пъти по-висока за страните от ЕС - приблизително толкова, но в евро.
Повечето западни колеги, имали шанса да видят модела на живо, с право го оприличават на хибрид между най-популярните DX (crop) апарати от висок клас на компанията - D7000 и D300S, и анонсирания неотдавна Full Frame флагман на Nikon - D800.
Апаратът споделя много общи дизайнерски елементи с D800 като например същия голям и ярък 3.2-инчов LCD дисплей с резолюция от 921 000 пиксела и същите възможности за видео запис (1080р/30fps).
С D7000 пък моделът си прилича по 39-точковата автофокусна система и доста сходното разположение на контролите по тялото (което за феновете на Nikon не е добра новина).
В същото време D600 предлага впечатляваща резолюция от 24 МР, която е равна и надхвърля резолюцията на почти всички останали конкурентни Full Frame модели, налични на пазара в момента.
Скоростта на серийно заснемане също е отлична - 5.5 кадъра в секунда (което между другото е с 1.5 кадъра повече, отколкото може да осигури флагманът D800 при пълна резолюция от 36 мегапиксела).
Светлочувствителността на сензора е общо взето еднаква и за трите модела - ISO 100 до 1600 (с опция за разширяване от 50 до 25 600).
Един от най-силните козове в подкрепа на маркетинговата теза на Nikon (FF камера за народа) е поддръжката на изключително полезен режим на DX (crop) съвместимост.
Това прави D600 чудесна опция за хора, които искат максимално безболезнено да преминат от DX тяло към Full Frame, но не могат веднага да си позволят пълна подмяна на събирания дълги години комплект обективи. Разбира се, с такива "стъкла" D600 предлага наполовина по-ниска резолюция (10.5 МР).
Друг несъмнен плюс на новото тяло е наличието на вграден автофокусен мотор, което пък осигурява обратна съвместимост и с по-стари генерации ръчнофокусни обективи.
Изобщо D600 изглежда доста примамливо за всички фото ентусиасти както от аматьорския, така и от профи сегмента. Макар че цената му (особено на евро пазара) все още е леко солена, този модел е стъпка в правилната посока, в която индустрията пое още преди десетилетие с култовия и уникален по него време Canon 1D - първата по рода си full frame камера.
Разбира се, когато се появи той, цената му беше направо умопомрачителна - цели 8000 долара. Но обещанието, което даде беше, че един ден нещата ще се завърнат към простотата на първите фотокамери, когато 24 мм си бяха 24 мм (а не 24 х 1.5 или 1.6), явно не е забравено.
Днес модели като Nikon D600 и Sony Cyber-shot RX1 подсказват, че този ден вече не е толкова далеч.
