Световноизвестният руски режисьор Никита Михалков, носител на една награда Оскар (за "Изпепелени от слънцето") и два пъти номиниран от Американската филмова академия (за "Урга" и "12") бе специален гост на 12-то издание на София Филм Фест, където представи последния си филм "12".
За да дойде в България, Михалков прекрати за 2 дни снимките на продължението на култовия си филм "Изпепелени от слънцето", а програмата му в София бе динамична и натоварена. Първият ден режисьорът даде дълга пресконференция за медиите, представи филма си "12" в Зала 1 на НДК, по време на което кметът Бойко Борисов му връчи Наградата на София и посети, организираната в негова чест гала вечер.
На другия ден Михалков се срещна с кинолюбители в зала Люмиер, където всеки имаше възможност да му зададе въпрос, а по-късно в х-л Шератон присъства на 14-та церемония по връчването на наградите Златна муза.
Бойко Борисов връчи лично Наградата на София на руския режисьор Никита Михалков. Снимка: Avtora.com
Изказванията му по време на многобройните му публични изяви в България могат да се резюмират в два основни пункта: за новия му филм и за днешната културна ситуация. Ето някои от нещата, които Михалков сподели пред българска публика:
За филма "12":
"Не бих нарекъл своя филм римейк на американския "12 разгневени мъже". Би било пресилено, в моя филм показвам една различна перспектива, той е огледално противоположен на американския, който е филм за тържеството на закона. Моят филм е филм за състраданието, за това какво става след като законът си свърши работата, това достатъчно ли е или отвъд закона има нещо друго? Аз бих казал, че законът без състрадание се превръща в своята противоположност. Не казвам, че това е добре, но е така. Поне в Русия законът без милосърдие е невъзможен”.
По отношение на своя филм режисьорът допълни: “Винаги съм смятал, че "12" е за нас, руснаците, за вътрешно ползване. Затова бях удивен, когато получихме "Златен лъв" на фестивала във Венеция и когато беше номиниран за Оскар – благодаря на Академията, че въобще е изгледала този филм, та в него 153 минути 12 човека стоят в една зала и говорят и говорят и … Разбира се, филмът не дава отговори, само поставя въпроси, а основният въпрос в него е прост - достатъчно ли е когато ни питат "How are you?" ние да отговорим "I'm fine"? това е големият въпрос. Защо не казваме как наистина живеем? Защото няма кой да ни чуе, защото така сме свикнали…
Вежливостта замени състраданието, възпитанието замени душевността, цивилизацията замени хуманизма… и когато цивилизацията изпревари хуманизма, а човешкият мозък изпревари душата, тогава става страшно. Това превръща живота във виртуална представа за него. Основният проблем, който поставя "12" е, че ние сме длъжни да разговаряме един с друг, за да няма толкова много конфликти, неразбирателства, убийства”.
Никита Михалков разкри продробности около новия си филм "12". Снимка: Avtora.com
За културната ситуация:
"На равнището на европейската цивилизация единствената сила, която може да се противопостави на бездуховността, е славянското православие" твърдо заяви Михалков. "Повечето от всякога е нужна консолидация на славянските народи, особено на Балканите. Много е важно да се разбере значението на славянската култура и православието в историята на Европа".
"Какво искат от нас? От нас искат да бъдем разбираеми. Индивидуалността на дадена култура и народ обаче изискват внимание, за да бъдат разбрани. Ние не искаме да бъдем разбираеми, а искаме да бъдем разбрани. Коренът на тези две думи е общ, но това са съвсем различни неща” беше категоричен режисьорът.
"Какво имаме днес – бърз, евтин, но безвкусен интелектуален "Макдоналдс". На виртуалния и културния "Макдоналдс" могат да се противопоставят единствено славянството и православието, но не ме мислете за истеричен панславист, говоря като творец. Хората загубиха уважение и към живота, и смъртта. На екрана ние вече не се интересуваме защо убиват, а как убиват – с какъв тип пистолет, меч, лазер и пр.", каза режисьорът.
За Михалков в тясна връзка с културните продукти на дадена страна е политиката й. Политическите си възгледи, често остро критикувани, той коментира така: "за мен образът на Русия се отъждествява с кръст, чийто вертикал е властта, а хоризонталът е изграден от културата и икономиката. И без вертикала на властта всичко в Русия става безсмислено. Упрекват ме понякога, че подобно мнение би довело до тоталитаризъм и до отсъствие на свобода. Това не е вярно. Поне не за Русия, защото този вертикал се определя от огромния мащаб на страната ни".
Така звучаха в общи рамки пресконференциите и срещите с руския режисьор Никита Михалков. Думите му събудиха несъгласие, тихо възмущение, силен гняв, сред някои, у други обаче те предизвикаха възторг и аплаузи, трети ги приеха като полезни откровения на един от най-успешните режисьори в света.
Подобни противоречиви оценки не са чужди на руския режисьор, на неговите филми, изказвания и публично поведение – нещата, които той прави никога не са се приемали еднозначно от всички. "Щом ме критикуват значи съм си свършил работата, ако спрат, това ще означава, че с мен нещо не е наред", коментира шеговито Михалков полярните емоции, които провокира.
Филмите му, особено от така наречения "западен период", са прицел на остра критика в родината му и други източни страни, включително и у нас. Сред тези филми са "Очи черные" (1987) с италианската звезда от близкото минало Марчело Мастрояни, който се радва на огромен успех по световните кинофоруми, но е почти заклеймен в Русия. Следва филмът му "Урга" (1991), който събира цял куп награди, получава номинация за "Оскар", но търпи нападките на руската критика.
Това беше втората визита на Никита Михалков в столицата. Снимка: Avtora.com
Най-касовият му филм "Сибирският бръснар" бе също остро поруган в Русия. Обвиненията са, че Михалков е подходил прекалено плоско към руската действителност и е "напудрил" филма със сантименталност и любов. Въпреки това, в кината в Русия филмът събра повече зрители от "Титаник". Може би обяснението за това се крие в думите на самия режисьор: "колкото и да го критикуват, Русия имаше нужда от този филм, затова и всички го гледаха". "Сибирският бръснар" е може би най-личният проект на режисьора, в който освен, че се опитва да покаже западния поглед към страната си, той не се поколебава да се появи в одеждите на самия император Александър ІІ. Широко коментирани бяха гигантският бюджет и сензационните снимки в Кремъл.
Като че ли единствено отличеният с Оскар за чуждоезичен филм "Изпепелени от слънцето" се приема сравнително положително и от критиката, и от публиката в Русия. Скептицизъм обаче буди намерението на режисьора да направи продължение на тази лента – което се снима в момента, и 12-серийна телевизионна версия на историята.
Какво път, резултатът може да напомни на холивудския модел – голяма финансова печалба за сметка на смислова и художествена оскъдност, но може да предложи и нещо друго, някакъв "руски" вариант на отношенията "комерсиалност-качество". Съдейки по "случая Михалков" намирането на удачната формула за синтез между двете не е causa perduta. А и стойността и качествата на даден филм не са зададена костанта, те силно зависят от вида публика, а в днешния свят публики – много.
Относно бъдещите творби на Михалков – "Поживем – увидим”, както обичат да казват руснаците в подобни случаи.
