Наскоро Николай Тодоров-Ник, управител на веригата магазини "На тъмно", се върна от Sziget Fest в Унгария. Тази година се проведе 15-то юбилейно издание на фестивала, посетено от над 450 000 души.
В началото мероприятието съвсем не е било толкова мащабно и често организаторите са работили на загуба. Сега обаче освен атрактивно впечатление за посетителите Sziget Fest е сцената, на която всеки може да представи интересите си или да открие нови. Фестивал на музиката, изкуството, забавленията и хитрата реклама.
Ник разказа за Avtora.com впечатленията си от острова и заедно с него разсъждавахме над това може ли подобен фестивал да се случи и в България.
Avtora.com: Като фен ли тръгна за Sziget Fest или отиде да участваш в workchop-овете и да представиш "На тъмно"?
Николай Тодоров - Ник: Абсолютно като фен, даже го реших в последния момент. Но участието на Ману Чао ме накара да тръгна, защото аз съм му голям почитател и така да се каже го преследвам по света.
За първи път бях на Sziget Fest и съм изключително впечатлен от организацията, от цялостната концепция на това мероприятие, което надхвърля рамките на един фестивал. Там са събрани музика, култура и субкултура, workshop-ове, лекции, модни ревюта, масажи - какво ли не.
Дори рекламата присъстваше там по един изключително привлекателен и ненатрапчив начин. Спонсорите бяха организирали много атрактивни забавления, с които привличаха хората около логото си. Банката спонсор на фестивала беше направила голяма безплатна писта за ролери - подсъзнателно всички, които са се забавлявали на тази писта, остават с добри впечатления от компанията. Сладкарска фирма беше монтирала цял парк със забавления.
Тунелът, водещ към острова
Производители на шоколад пък пълнеха безплатни вани с шоколад, в които можеш да се къпеш и до тях организираха ретро партита всяка вечер. Най-голямата бензиностанция, която също беше спонсор на феста, беше направила подобие на автомивка, в която можеш да влезеш и да се изкъпеш по същия начин, по който се мие колата - влизаш, насапунисваш се и после на излизане те поливат с маркуч със студена вода. А шатрата на Adidas правеше "афтър партита" - най-големия джангър там почваше в 6 сутринта. Nokia пък си бяха направили щанд, на който за да привлекат хората, предлагаха безплатно зареждане на телефони.
Душ като на автомивка
Всичкобеше измислено изключително добре - съвсем несъзнателно стотици хиляди души стават потребители на фирмите спонсори - така и двете страни печелят.
.: Как се стига до самия остров и какво можеш да вземеш със себе си на него?
Ник: Пътят до Будапеща е много лесен. Самият остров също е лесно достъпен - на влизане си купуваш билет, който представлява гумена гривна и е в различен цвят в зависимост от това колко време искаш да прекараш на острова. Не можеш да внасяш алкохол, но за храна нямаше ограничения. Имаше патрули, които обикаляха из острова и следяха за нарушители и въпреки това сигурно е имало хора, които са се крили по палатките, ако са си взели билет за ден, а са останали повече например. Но не знам има ли смисъл да правиш нещо подобно.
Всеки може да си вземе вана с шоколад на Sziget Fest
Цените са поносими като се има предвид колко концерти и забавления получаваш на фестивала. Всичко там е разделено на зони - сцени, заведения, магазини, ресторанти, места по интереси, палаткови лагери, къмпинг за каравани, бани, тоалетни и т.н.
.: Кои бяха най-интересните workshop-ове, на които попадна там?
Ник: Всичко беше по някакъв начин интересно направено. Примерно в градината за ambient, можеше да влезеш само ако си по чорапи или бос. Имаше палатка за тибетски масажи от доброволци, негърки, които плетяха плитки и правеха расти, шатри за правене на грънци, проявяване на черно-бели снимки, шатри за изучаване на унгарски, изложби на всякакви теми, огромни пъзели за редене...
За всекиго по нещо
Имаше бар, в който ти сервират коктейли в пластмасови кофички. Основният спонсор на фестивала - тяхната местна бира, беше сложила безплатни джаги за всички, които пият бира. Имаше много неправителствени оргаризации и сдружения, които обсъждаха различни теми всеки ден - превенция на наркотици, сексуална култура. Полицията пък имаше зона, която агитираше за безопасност на движението.
Колко кофи коктейл можеш да изпиеш?
Имаше няколко акции за подобряване на световни рекорди на Гинес - примерно на една сцена трябавше да се свири цяла седмица без прекъсване, денонощно. Или пък 14 000 двойки да се целуват едновременно.
.: Можеш ли да оприличиш Sziget Fest на някой друг фестивал?
Ник: Миналата година бях на подобен фестивал в Прага, но определено не е същото. И в Испания съм бил на подобни мероприятия, както и във Франция, но Sziget Fest е внушителен с пъстротата и мащабността си.
Психо профил по избрана от теб картинка
Участници от цял свят, посетители от цял свят, които пребивават заедно по много интересен начин. Една голяма общност в едно определено простраство живеят заедно цяла седмица, въпреки че условията са доста опростени.
Но всеки, който отива там прави този компромис с нагласите си и приема факта, че спи на палатки, ползва външни тоалетни и т.н. Важна е музиката, културата, различните националности. EXIT фестивала също е доста по-малък и предимно музикален. Но след 15-на години може и да стигне нивото на Sziget.
Дъждът не можа да изплаши никого на Sziget Fest - буквално и преносно!
.: Всички ли са позитивно настроени на острова?
Ник: Да, излючителна толерантност. Дори може да бутнеш някого и той да ти се извини, че той те е бутнал примерно. В един момент заваля пороен дъжд, но хората се кефиха на всичко. Преди цистерните да източат локвите, няколко фена си сложиха столчетата пред локвата, взеха пръчки и почнаха да "ловят риба".
Фенове ловят риба в локва
.: Имаше ли българско участие на фестивала?
Ник: Да - Уикеда свириха едната вечер. Както и DJ Kliment, който не бях чувал до тогава. Имаше и една много готина сборна група от белгийци, французи и българи - La Panika. Това беше едно от откритията на фестивала. Според мен това е една група от улични музиканти, които някой се е сетил да обедини. Най-общо казано свириха циганска музика и френски маршове. Двама от българите, които участват в La Panica са си цигани. Всичко е брас секция - само духови инструменти, но буквално щяха да изкъртят шатрата, в която свириха. Бяха страшни - половин час публиката не ги пускаше да слязат от бисове.
La Panika - едно от откритията на фестивала, с българско участие
Уикеда пък свириха няколко часа след Ману Чао и също ги възприеха много добре. Пяха предимно на английски. Имаше и около 20-30 души българска агитка на концерта им.
.: В началото организаторите на Sziget Fest са работили на абсолютна загуба, а сега всяка година посетителите се увеличават с десетки хиляди. Какво повече може да се случи там през следващите няколко години според теб?
Ник: Да се превърне в една традиция за всички млади хора от Европа и света, както и в много добра сцена за силните групи на годината. Самата локация е достатъчно атрактивна - Будапеща е красив град.
Всякакви фенове има на фестивала
.: Мислиш ли, че в България може да се случи подобен фестивал?
Ник: Да, би могло да се случи нещо такова, но трябва изключително сериозна воля и желание от страна на организаторския екип. Един или двама души не могат да направят нещо такова. Има много предварителна подготовка. Спонсорите също са важна и съществена част, но когато фирмите знаят за какво си дават парите - ще ги дадат. Всичко е въпрос на сметки. Основният спонсор на Sziget Fest тази година беше местна бира - това беше единствената бира на острова, тоест - ако искаш да пиеш бира, ще пиеш точно тази бира.
Аз на ден съм изпивал по 2-3 бири, а на острова имаше около 450 000 души, повечето от които определено по-големи пиячи от мен. Една бира беше 1 евро и нещо - представи си колко бири на тази цена са изпити. Подобно участие гарантира възвращаемост със сигурност. Така че в България не е невъзможно да се случи подобен фестивал. Но трябва огромна организация - един промоутър със сигурност няма да е достатъчен. Нужна е подкрепа на всякакви равнища - и регионално, и национално, и институционално.
Освен това бих казал, че цялата инфраструктура на Будапеща спечели от фестивала. Това са стотици хиляди потребители на всякакви стоки и услуги. Всяка община би трябвало да приветства подобни приходи. 
Забавление - основната цел на всеки посетителител на Sziged
.: Може би трябва и да предложи нещо ново този евентуален фест в България, за да има смисъл въобще?
Ник: Със сигурност. Ние не можем да започнем от нивото, на което са те - абсурд. Логично е да бъде с по-малки параметри в началото, за да се развие с годините в подходящата насока.
.: Имаше ли нещо в организацията, което не беше както трябва?
Ник: Имаше някои недоразумения, да. Например нямаше обособени информационни пунктове. И нямаше кой да ни обясни къде какво търсим - явно мащаба и всички тези доброволци в организацията са една от не толкова добре разработените системи. Питаш примерно в колко часа и на коя сцена с какъв билет трябва да влезеш и няма кой да ти обясни на английски - прехвърляха си топката няколко човека. Но кой знае колко сериозни пропуски нямаше.
Skatalites - "бащите" на ска музиката
.: А ти като фен на кои концерти се изкефи най-много?
Ник: Аз заради Ману Чао отидох, така че това беше моя фаворит. Атмосферата е жестока. Другата група, която приятно ме изненада беше Skatalites от Ямайка - това е първата група, която е започнала да свири ска. Всъщност това е традиционната ямайска музика, зародена през 60-те години. Регето е развито много добре там, но си е с африкански корени. Cesaria Evora също пя жестоко. Тя изглеждаше много скромна и притеснителна. Не знаеше и английски, но няколко пъти я викаха на бис.
Cesaria Evora на Sziget Fest
La Panika вече споменах, че побъркаха публиката. Свириха най-мазния кючек, който тук ако го чуеш, ще бягаш надалеч. Там обаче, изсвирен с тази голяма брас секция, беше страхотно - един ритъм, който не спираше никога и импровизираха страшно много. Хората подскачаха непрекъснато, полудяха от кеф! Е те като видяха, че хората се кефят, продължаваха парчето до пълно изтощение. Абсолютно откритие!
Луминариумът предлага незабравимо пътешествие
Имаше и едно много готино място - луминариум. Ръчно направен лабиринт със светлини и музика - жестоко беше. Много беше интересен и френския театър на гигантските фигури - огромна инсталация с акробати по тях. Представление със сюжет, оркестри и певци - наистина впечатляващо. Като цяло имаше много известни музиканти, но неизвестните бяха по-големите изненади и открития.
Жалко, че имаше твърде малко българи на Sziget Fest - явно информацията и рекламата не е канализирана добре тук. Предполагам, че е въпрос на време това да се поправи и повече хора да посетят следващия фестивал. Заслужава си.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
Снимките са предоставени от Николай Тодоров - Ник
