Наскоро Николай Тодоров - Ник, управител на веригата магазини "На тъмно", се завърна от една фестивална обиколка на Балканите. Ник е успял да посети част от концертите на Best Fest в Букурещ, Румъния и Exit - в Нови Сад, Сърбия.
Освен фестивалната еуфория и оценката си за организацията на мероприятията, Ник сподели пред Avtora.com и голямото си разочарование от това, в какво се превръщат легендите.
Avtora.com: Здравей, Ник. Само преди няколко дни се завърна от Сърбия и доколкото разбрахме, съвсем скоро поемаш към следващата фестивална дестинация - Sziget Fest. Разкажи ни обаче за румънския Best Fest тази година - кои групи успя да видиш там?
Николай Тодоров - Ник: Аз всъщност бях на Best Fest само за една вечер, когато свириха Roisin Murphy, Nelly Furtado, Manu Chao. Така бяха съчетани трите сцени, че можеше на практика да се гледа само единия концерт. Имаше три сцени - явно са достатъчни за този етап от развитието на фестивала. Кофтито беше, че всичко беше позиционирано в центъра на Букурещ и следователно концертите трябваше да са свършили преди полунощ. Доколкото знам, англичани организират фестивала и навсякъде лъхаше английското им надменно отношение. Имаше типичните за всеки фестивал атракции, но като цяло са далеч по-неорганизирани от един Sziget, например. Но явно идеята тепърва ще се развива. Имаше много хора - вярно, повечето от Румъния, но се чуваше всякаква реч, включително и българска. 
Roisin Murphy на Best Fest 2008 Снимка: Николай Тодоров - Ник
Основно бях на Manu Chao. Успяхме да се видим с него и след поредната ми покана да дойде отново в България, той обеща, че съвсем скоро ще го направи. Каза, че е обиколил всички съседни балкански страни, така че силно се надява скоро да може да дойде и в България. Има надежда, има надежда! После се видяхме и на EXIT! 
Manu Chao Снимка: Николай Тодоров - Ник
Имаше една щуротия на този Best Fest, която ме потресе! Бяха направили една дансинг арена, на която диджеи пускаха музика, но всички танцуващи бяха със слушалки на ушите! Оказа се, че това е идеята - всички да си стоят със слушалките и да се поклащат като зомбита. Щях да припадна от ужас! Това според мен е много опасна практика и ако бъдат развити подобни партита, това ще доведе до абсолютното зомбиране на хората. Гледаш хората как се поклащат, отвреме на време пищят... Първо беше смешно, но после стана тъжно - нямаш контакт с никого, просто се самовглъбяваш. Ако това се превърне в масов начин за забавление, не мисля че ще излезе нещо добро в бъдеще!
Крепостта, в която се провежда EXIT
Снимка: Николай Тодоров - Ник
.: А какво ще ни разкажеш за EXIT? И тази година имаше българско участие.
Ник: На EXIT бях за втората и третата вечер. Успях да чуя Gogol Bordello и Manu Chao. В Румъния обаче атмосферата беше по-фенска, имаше повече бисове, докато на ЕХIT публиката приемаше атмосферата спокойно, по-скоро концертно, отколкото фестивално. Но пък технически на EXIT всичко беше изпипано много добре - сцените бяха почти една срещу друга, но звукът не се смесваше по никакъв начин. Акустиката беше добра, балансът също.
След еуфорията от Manu Chao, на следващата вечер изпаднах в потрес! Първо свириха Пекинска патка - стара, известна, сръбска пънк група. След това бяха Ministry - брутално шоу стана. И накрая - Sex Pistols. Те бяха най-голямото ми разочарование! Ясно е, че 30 години по-късно не могат да изглеждат по същия начин, природата си е казала думата, но в такива ситуации човек трябва да си знае мястото, а не да излезе на сцена и да разочарова всички с визия и с всичко...
Джони Ротън (Johnny Rotten) от Sex Pistols
Снимка: Николай Тодоров - Ник
.: Толкова ли нищо не беше останало от старите Sex Pistols? И цялата публика ли беше толкова разочарована, колкото теб?
Ник: Повечето хора бяха на средна възраст 20 г., а групата е на 30 г. Повечето ги виждаха за първи път и очакваха да видят Sex Pistols от обложките, тениските, плакатите. Интересното беше, че дори на актуалните плакати за фестивала бяха изобразени в ранния си период, което e нелепо. Легендите трябва да остават млади!
.: А как ще коментираш българското участие на EXIT - Остава и D_2?
Ник: Още в информацията за групите не бяха се справили добре организаторите. По никакъв начин не бяха представени българските групи, какъв е стила. Просто някакви имена бяха изредени и ако не си чувал за Остава или D_2 преди, по никакъв начин не би тръгнал от едната сцена към другата просто ей така, за да пробваш. Имаше около 50 човека пред българската сцена. 
D_2 участваха и на предишното издание на EXIT
Снимка: Николай Тодоров - Ник
Като цяло организацията беше добра, личеше си сръбското гостоприемство, но сравнявайки с други фестивали, има какво да се желае и за EXIT. Сигурен съм обаче, че това предстои.
.: Ще успееш ли да посетиш и българския фестивал Spirit of Bourgas, за да направиш едно сравнение между летните фестивали из Европа и у нас?
Ник: Да, ние мислим и да участваме на Spirit of Bourgas с "На тъмно". Надявам се да се развие по интересен начин този фестивал.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
Снимките са предоставени от Николай Тодоров - Ник
