Nightwish са една от не прекалено многото големи метъл групи, които не бяха посещавали страната ни. Нито веднъж. Отмина времето на Таря Турунен, без да дойдат. Заместничката й Анет Олзон също не стъпи на българска земя в компанията на Туомас, Марко и компания. Но на 14 септември 2016 г. това най-сетне се случи… И беше велико!
Макар и мнението ми да не е популярно сред всички фенове на Nightwish, за мен групата в момента е в най-добрата си форма и състав, в които някога е била. С Флоор Янсен, която в момента е вероятно Кралицата на метъл жанра.
Посещението на финландските класици идва едва ли не в последния момент, тъй като групата приключи европейското си турне за 2016 г. именно с концерта в София, а през 2017 г. се очаква Туомас и компания да си вземат почивка за една година, след което да последва работа по нов албум.
Така че звездите се наредиха, датата беше ясна и с наближаване на датата очакванията и вълнението се повишаваха със скоростни темпове. Но публиката в зала "Арена Армеец" в столицата се изправи пред едно последно предизвикателство – неочаквано закъснение. Техниката на групата беше задържана на сръбската граница и това доведе закъснение от час и половина и отпадане на подгряващата група SEVI.
Но тези 90 минути отминаха бързо и точно в 22:30 всяка следа от изнервяне и нетърпение сред феновете беше заличена с първите звуци на Shudder Before the Beautiful от последния албум на Nightwish – Endless Forms Most Beautiful.
В подбора на песни бяха включени и други нови парчета, които обаче се чувстваха като класики и заслугата за това е колкото на феновете, толкова и на музикантите. За разлика от много групи, които разчитат на песни от т.нар. си "класически" албуми, Nightwish успяха да дръпнат и най-емоционалните струни на публиката с новата си музика.
Разбира се, това не означава, че не чухме творби като Nemo, Stargazers и умопомрачителната Ghost Love Score. И тук идва моментът, в който няма как да не споделя любовта си към Флоор и нейния безобразно прекрасен глас. Холандката е всичко това, което Таря и Анет бяха, и още много повече. Тя се справя отлично както с оперните партии на Турунен, така и с по-поп звученето на Олзон. Но го прави, без да ги копира, а като ги оформя със своя почерк.
А колко е красива, харизматична и отдадена на музиката и феновете си дори няма смисъл да се споменава. Богиня, която се надявам, че няма да последва съдбата на вече споменатите предишни две вокалистки, защото Янсен сякаш вече е точно на мястото си.
В крайна сметка концертът се оказа едно велико шоу, сглобено сякаш от часовникар. Часовникарят Холопайнен, който не допусна нито една грешка в представлението, което изнесе с колегите си.
И тук трябва да отбележа също, че Емпу, Марко Хиетала, Кай Хахто и Трой Донъкли далеч не бяха просто музиканти, подкрепящи вокалистката, а истински шоумени. И публиката беше напълно наясно с това, поради което го оцени подобаващо с хиляди шумни аплодисменти.
Не знам кога отново ще пеем Last Ride of the Day, Storytime, Nemo или дори по-малко известната, но изключително омагьосваща The Siren. Но ще броя дните дотогава, защото Nightwish доказаха, че са огромни и заслужаваха разпродадената "Арена Армеец", хилядите пеещи, викащи, плачещи и усмихващи се хора и цялостната емоция, която си подарихме по време на Най-великото шоу на Земята.
