Имате ли си любима приказка? Амели Нотомб има и, както вероятно сте се досетили, не е направила най-традиционния избор, но пък е доста интересен. Приказката е "Синята брада", а в едноименния си роман ексцентричната писателка ни предлага една съвременна и много увлекателна нейна интерпретация.
Малко съвременни писатели са толкова смели, колкото е Амели Нотомб. Особено онези, които като нея са доста продуктивни. Феновете на писателката знаят, че тя пише по един роман на година и сама определя себе си като графоманка.
Нарицателно, което обикновено не носи положителен смисъл и с което не сме съвсем съгласни. Да, Нотомб пише много, но книгите й са кратки, а стилът й е ярък, нестандартен и без излишества. Още една любопитна подробност - тя твърди, че пише на ръка, а не на компютър.
Дали това е истина или не, няма особено значение, защото талантът й е неоспорим. От 1992 година, когато излиза първият й роман "Хигиена на убиеца", досега Амели Нотомб не само радва почитателите си с ново заглавие всяка есен, но и се радва на огромни тиражи, преводи по цял свят и множество литературни отличия.
Често я определят като най-четената френскоезична авторка в света. Макар че пише на френски, тя е белгийка по произход и гражданин на света по дух. Детството й преминава в различни държави, защото баща й е посланик и семейството често се мести. Сред множеството дестинации страната, която печели сърцето на Амели Нотомб, е Япония.
Там тя прекарва няколко години от ранното си детство, преди семейството да се премести в Китай, а след това в Ню Йорк, после в Бангладеш и така нататък. Години по-късно, вече завършила университет, Амели се връща в Япония, където работи няколко години.
През 1999 година тя е отличена с Голямата награда на Френската академия за романа си "Изумление и трепет", вдъхновен изцяло именно от времето, прекарано в Япония.
Разбира се, няма как да изброим всички романи на Нотомб (те са повече от двадесет), но има още няколко заглавия, които не бихме могли да пропуснем. Сред тях са "Форма на живот", номиниран за първата селекция на наградата "Гонкур" през 2010 година, "Нито Ева, нито Адам", "Любовен саботаж" и "Синята брада".
Точно както в едноименната приказката, в "Синята брада" Амели Нотомб ни среща с един благородник, в чийто дом жените мистериозно изчезват. Особено ако са твърде любопитни. Сатюрнин Пюисан е млада белгийка, която работи в Париж и си търси изгодно жилище под наем.
Така попада на обява, толкова изкушаваща, че изглежда нереална. Къщата е в хубав квартал, а наемът никак не е висок. Собственикът на този разкошен дом обаче има доста зловеща репутация. Дон Елемирио е испански аристократ, който не е излизал от къщата си вече от доста години. И не желае да го прави.
Злите езици говорят, че по подобие на Синята брада и той убива жените, които живеят като наемателки в дома му, когато проявят излишно любопитство. Сатюрнин не е чувала слуховете и се оказва единствената кандидатка, отишла на среща с него, защото има нужда от квартира, а не защото иска да види тайнствения собственик.
И вероятно именно затова получава квартирата. Фактът, че в къщата наистина има стая, в която е забранено да се влиза, не я притеснява, точно както не я притесняват и слуховете. Оказва се, че дон Елемирио съвсем не е такъв, какъвто го описват те, а един изключително интересен събеседник.
Освен това се влюбва в Сатюрнин и сам решава да й покаже какво крие неговата забранена стая. Както в повечето книги на Нотомб, отговорът е неочакван и наистина изненадващ. Финалът на историята - също.
Ако сме успели да събудим любопитството ви, обещаваме, че "отварянето на вратата" ще ви се размине съвсем безнаказано, така че смело натиснете ТУК
