Ненчо Илчев завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", след което участва в над 20 театрални постановки на сцената на Народния Театър "Иван Вазов" и Театъра на българската армия. Сред тях са "Дон Кихот”, "Майстора и Маргарита", "Комедия на слугите" и др.
През 2006 г.получава наградата "Иван Димов" за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла "Ножица-трепач". От 1 година е част от екипа на комедийното шоу "Комиците".Талантливият актьор и водещ на предаването за фокуси "Спукано гърне" разказа за Avtora.com как се съчетава илюзионизма с театъра и телевизията.Георги Панайотов: Здравейте. Разкажете ни какво се случва с вас в професионален план?
Ненчо Илчев: Закрихме този месец сезона на Военния театър. През лятото почиваме, ще подновим работата си през октомври. В момента снимаме с "Комиците" новите предавания и планираме едно голямо турне из цяла България през август месец.
.: Доста натоварена програма, как се справяте с напрежението?
Ненчо Илчев: Свикнал съм, вече колко години се занимавам с театър. Нормално е, а и е по-добре да има работа. Харесвам работата си. От дете съм мечтал да се занимавам с всички тези неща - и с театъра, и с фокусите. За мен е удоволствие и сбъдната мечта, така че ми е много приятно.
.: Как решихте да се включите в "Комиците"?
Ненчо Илчев: Не го реших аз. В началото идеята беше на Любо Нейков. Още миналата година, април месец, ме покани като гост актьор да правя фокуси, за еднократно участие. Те се харесаха на публиката и останах още няколко месеца за турнето. Тази година се появи и известната асистентка Ненка. С нея стана много сполучлив дует и започнах да се включвам и в други скечове на предаването и така нещата се получиха.
Magic&Tasty. Снимка: Avtora.com
.: Това ли е любимият ви скеч - за фокусника и неговата асистентка?
Ненчо Илчев: Ами, да мога да кажа че са те. Съчетавам фокусите по един нестандартен комедиен начин, който не е правен досега и виждайки, че е страшно интересно - хората се забавляват и го чакат с нетърпение, ми е много приятно.
.: Лесно ли се прави подобно комедийно шоу в България?
Ненчо Илчев: Лесно се прави, когато има съмишленици. Ние сме много добри приятели всичките, целия екип. Не само артистите, но и всички, които работим по шоуто, сценаристи, оператори и т.н. Едно сполучливо нещо се получава, тогава, когато е сполучлива цялата комбинация, когато всички хора си вършат добре работата и го правят с любов и желание.
.: Каква е разликата между това да играеш на сцената на "Комиците" и на сцената на театъра?
Ненчо Илчев: Разликата е, че в театъра те гледат 600 човека, а в "Комиците" - 2 000 000 на вечер. Иначе удоволствието е едно и също.
.: Завършили сте в класа на Стефан Данаилов. Какви впечатления остави у вас Министъра на културата?
Ненчо Илчев: Тогава той още не беше Министър на културата. Но дори тогава, да си в неговия клас бе страхотен шанс и страхотно удоволствие. Много пъти съм го казвал, че това за мен е най-великият преподавател. Той много си обича студентите и те него също. Аз бях във втория му випуск, който завърши 1996-та година. Имах големия късмет да попадна в този клас, защото благодарение на това ми се промени живота.
Опитът, който получих в класа му, ми помогна много. Той самият винаги се е грижил за мен, не само като преподавател, но и като приятел - чувствал съм го като баща през всичките години. Дори и сега, за каквото и да му се обадя, винаги ме е съветвал, и то правилно. За това страшно много го обичам и се радвам, че завърших в неговия клас.
Имахме и много добри асистенти тогава - Ивайло Христов и Илия Добрев. Това беше една много добра комбинация от преподаватели.
Снимка: Avtora.com
.: През 2006 г печелите награда за театрално майсторство. Какво е най-голямото признание, което сте получавали за работата си до момента?
Ненчо Илчев: Признанието не се изразява в награди. Разбира се, човек, когато получава такива, много се радва, но най-хубавата награда е, когато хората харесват това, което правиш. Когато, срещайки те по улицата, се усмихват. Когато в магазина ти благодарят, че ги радваш или когато те изчакат след представление, за да ти го кажат - това доставя страхотно удоволствие и няма по-голяма награда. Да си обичан и то от всякакви хора, независимо от род, поколение или професия.
Аз много се радвам, когато на пазара пазарувам и продавачката се усмихва и ми подава по-хубави домати, например, защото ме харесва.
Иначе награди има. Награждавали са ме Театъра на Армията с "Максим" - това са вътрешните награди на театъра, с които колеги оценяват колеги. Получавал съм и награда на името на големия актьор "Иван Димов".
.: Промени ли ви славата?
Ненчо Илчев: Човек наистина става по-известен в телевизията, но чак дъжд от сутиени на фенки не е имало. Ако нещо се е променило, това е, че съм по-харесван и по-познаван.
Особено, когато видиш, че това, което правиш се харесва на хората и ти се усмихват по улиците, ставаш по-щастлив. Изпълва те удовлетворение, че си вършиш добре работата.
.: Женен сте от 10 години, пречи ли работата на личния ви живот?
Ненчо Илчев: Не особено. Да, бил съм подлаган на изкушения , но страшно много държа на семейството си. Така съм възпитан, такъв ми е и характерът. Много обичам жена си и детето си. Имам момче - вече е на 2 години и половина. Аз съм човек, който обича да си стои вкъщи. Правя всичко, за да се чувстват добре жена ми и сина ми.
Така съм възпитан, както вече казах. Родом съм от едно село - Момчиловци, което е в Родопите. Там израснах до 8-ми клас, завърших и гимназия. Моите родители са зъботехници, нямат нищо общо с театъра, но въпреки това много са ми помагали и са ме подкрепяли в начинанието ми да стана артист. Много ги обичам, брат ми също. Те са създали много хубаво семейство.
За това и винаги най-много съм държал на семейството. Много лесно е нещо да се счупи, много трудно е да го съхраниш с годините.
Снимка: Avtora.com
.: Лесно ли приеха родителите ви новината, че ще ставате актьор? Веднага след прехода от 1990-та година това не бе особено престижна и добре платена професия?
Ненчо Илчев: Да, нямаше и как по друг начин да го приемат. Винаги съм искал с това да се занимавам. Театърът ме влечеше още от малък, гледайки ги по телевизията, а по-късно и на живо. Опитвах се да го играя в двора на къщата, правейки зад един кокошарник малък театър. Нищо друго не ме влечеше, а родителите ми страшно много ме подкрепяха. Виждайки, че се радвам, баба ми ми правеше декорите, а майка ми реквизитите.
Доведоха ме в София да видя за първи път на живо театър. Тогава това беше нещо много трудно, особено ако си от провинцията. А те ме доведоха специално, да видя истински театър и цирк. Да ми угодят. Всичко дължа на тях, те са прекрасни.
.: Коя е ролята, която винаги сте искали да изиграете, но никога не сте имал шанса или възможността?
Ненчо Илчев: Нямам мечтана роля, както много артисти. Примерно Хамлет или Ромео - няма такова нещо. Имам една любима пиеса, която искам да изиграя - това е "Догодина по същото време". Живот и здраве, като стана на годините за ролята, ще я изиграя.
Мъжът е около 40-годишен. Това е много хубава пиеса.
.: Къде се виждате след 5 или 10 години?
Ненчо Илчев: Не кроя никакви планове. Аз съм щастлив човек, сбъднал мечтите си. Мечтаех да завърша ВИТИЗ - завърших, мечтаех да стана актьор и станах, играя в един от най-добрите театри - Военния, снимам се в едно от най-успешните телевизионни шоута. Исках да се занимавам с фокуси и театър и го постигнах, хората ме харесват, а това ми доставя много голямо удоволствие.
Доволен и щастлив съм от това, което ми е се случвало и ми се случва.
За Avtora.com интервюто взе Георги Панайотов
