Need for Speed Undercover

Жанр: Racer
Година: 2008
Произв/Изд: Electronic Arts
Платформа: PS2 | PS3 | PSP | X360 | PC | WII | DS

Need for Speed серията е един от онези франчайзи с толкова непоколебимо пазарно присъствие, че появата на нова част общо-взето всяка година не е по-изненадваща от настъпването на Коледа. В което реално няма нищо лошо, защото когато вкараш в дадено гейм заглавие бързи коли и красиви жени, може да се каже, че вече си изпълнил две трети от мечтите на мъжката аудитория.

Get the Flash Player to see this player.

По-интересният момент в случая идва от там, че тази година гигантът ЕА сякаш се съревновава сам със себе си, защото най-сериозната конкуренция на Need for Speed Undercover е игра на същия разпространител, а именно – чудовищния Burnout Paradise, който на всичкото отгоре си отнесе и наградата на Spike TV за най-добра рейсинг игра на 2008.

В този ред на мисли, въпросният Paradise за първи път в Burnout историята, не предлагаше пистови ограничения, а предоставяше на играчите цял град, из който да вилнеят (геймплейна функция, която до края на статия ще наричам с обичайния специализиран термин “оупън уърлд гейминг”).

В странен контраст с разширяването на Burnout хоризонтите, Need for Speed изненадващо стесни своите и предишната игра от серията – Need for Speed Pro Street – се отказа от разнообразието на претъпканите с трафик градски улици, така типични за поредицата в последните години, и върна играчите на пистите.

Ходът – видно от продажбите – не беше особено успешен, така че Undercover отново е оупън уърлд игра. Нещо повече – оупън уърлд игра, връщаща ни към може би най-добрия Need for Speed досега – категоричният хит Most Wanted, в който надпреварите бяха приятно разнообразени от преследвания със служителите на закона.

И въпреки, че Most Wanted си остава по-добрата игра, не можем да не отчетем един гигантски плюс на Undercover спрямо нея. Тук, в мултиплеърния режим, можете да си организирате отсъстващата в “Най-търсените” игра на стражари и апаши, поставяща единия отбор в ролята на преследващите ченгета, а другия – в тази на нарушаващите закона луди шофьори.

И, въпреки че след малко ще си кажем някои доста негативни неща за Undercover, държа да отбележа, че играта си струва дори и само заради този смъртоносно забавен режим, който може буквално да ви унищожи свободното време.

За историята. Съмнявам се някой да е очаквал от игра, фокусирана върху нелегалния стрийт рейсинг да предложи сюжет с размаха на Legacy of Kain, примерно, така че спокойно можем да приемем, че сценарният отдел е свършил прилична работа. EA се завръщат към освежаващо долнопробните full motion video кътсцени, заснети с реални актьори.

Усещането е от нещо средно между второразреден екшън и телевизионна сапунена опера и до такава степен пасва на цялостната атмосфера, че няма как да не му се зарадвате. Новата Need for Speed красавица е актрисата Маги Кю. Ако не помните – това е азиатката, която счупи от бой Брус Уилис в “Умирай трудно 4”, а той за назидание я хвърли в една шахта.

Визуално нещата са приемливи, но нищо повече. За поредица, която навремето беше еталон за смазващ графично рейсър, Need for Speed Undercover се дъни. Особено на фона на вече споменатия Burnout Paradise, който – особено на ниво катастрофи и интеракции с околната среда – все още си остава синоним на качество.

Голям минус на тук разглежданата игра е и факта, че голяма част от състезанията се развиват по залез или изгрев, което ви принуждава да карате почти непрекъснато срещу слънцето и предизвика забавните коментари на критиците, че играта трябвало да се продава в комплект със слънчеви очила. Не са далеч от истината хората.

На ниво звук обаче е трудно да бъдем критични. Поредицата е известна с разнообразните си саундтраци и добре реализираните звукови ефекти на колите и Undercover не изневерява на традицията. Всичко в тази игра просто звучи по правилния начин.

Геймплеят, подобно на всичко описано до тук, също е противоречив. От една страна, усещането за скорост, обещано ни още на ниво заглвавие, наистина е главозамайващо. В този аспект, новият Need for Speed е точно това, което трябва да бъде – игра за невъзможно скъпи коли, които да шофирате невъзможно бързо.

Някои неща обаче няма как да убягнат от критичния ни поглед. Като за начало оупън уърлд геймплеят просто не е използван както трябва. Да, наистина може да карате където си пожелаете из града, но от това няма никакъв смисъл, защото не откривате скрити бонуси или тайни пътища.

В много от състезанията пък трафикът е премахнат, а пътят бива ограден от познатите прозрачни ленти със стрелки, което директно обезсмисля наличието на големия град, в който се развива действието.

Екстрите, които отключвате в хода на играта (нови коли, нови ъпгрейди) също не са степенувани по правилния начин и често ще получавате възможност да ъпгрейднете автомобил, който е неизползваем в съответния етап от играта, защото вече карате нещо далеч по-добро. На всичко отгоре играта е прекалено лесна за опитните рейсинг фенове, но – шокиращо – възможност за промяна в степента на трудност е налична единствено в Wii версията на Undercover.

Предполагам нищо от изброеното няма да спре феновете да си купят новия Need for Speed, но личното ми мнение е, че тази инвестиция е оправдана единствено от чудесния мултиплеър. Истината е, че ако искате да си подарите една добра рейсинг игра за Коледа – по-добре се спрете на Burnout Paradise.