След като Nvidia най-накрая успя да прокара в домовете на обикновените геймъри своята GeForce 3d Vision технология, като че ли портите на реалното триизмерно забавление, зад които можем да приседнем в собствените си кресла наслаждавайки се на обемни картини, са широко отворени.
Разбира се, твърдението от предното изречение е добре да се приема с известна доза съмнение, защото въпреки позитивните ревюта на критиката и поддръжката на нови игри като Resident Evil 5 масовото навлизане и популяризация на технологията все още са далеч във времето. И все пак много критици очакват, че през 2010 година ще станем свидетели на наистина голям технологичен скок що се отнася триизмерните технологии.
На преминалото преди известно време ЕКСПО CEDIA бяха демонстрирани трите технологии, които ще се борят за финикийските знаци на потенциалните потребители, а в този материал ще опитам да разгледам накратко всяка една от тях. Преди да започна с очерка трябва да предупредя, че всяка една от трите технологии изисква наличието на специални очила. Освен това технологията ще бъде вградена в новите модели телевизори на JVC, Sony и Panasonic.
JVX CG 463D10 LCD
Технологията на японския гигант се състои от поляризиран филтър (две интерлейснати картини, като човешкото око ще засича половината от всяка). Очилата, които ще предлага JVC, не е обходимо да се захранват чрез електричество.
От трите представени в този материал технологии единствено тази на JVC е на практика завършена и се предлага на пазара. Цената все още е доста дебела обаче и възлиза на малко под десет хиляди щатски долара. Тъй като е вече се предлага, тя е и с по-ниско крайно качество спрямо останалите две. Всъщност хората, опитвали 3D-то на JVC, споделят, че въпросното изморява мозъка и очите за около 15 минути. Основната причина се крие в интерлейсната картина.
При триизмерни изображения обаче интерлейснатата картина е далеч по-неприятна за гледане, отколкото на обикновен LDC с резолюция 1080i, защото човешкият мозък буквално се побърква от линиите получени при нея. И още – за близо десет хиляди долара потребителят получава само два чифта обикновени поляризирани очила, така че ако твоите родители случайно са решили да се позабавляват триизмерно дадена вечер, ти и твоята половинка си оставате остро в дведето.
3D плазмена концепция на Panasonic
Плазмена технология, която (слаба Богу) разчита на прогресивни картини, които се наблюдават последователно от лявото и дясно око. На практика това е най-добрата от трите технологии, защото на представената от Panasonic 103 инчова плазма не се забелязват дразнещи трептения и времето за реакция на въпросната технология достига много високи нива.
Да не забравяме, че говорим също така за 103 инчова плазма (за поместването на която ще ти е необходимо много сериозно пространство). Защото колкото по-голям е 3D дисплеят, толкова по-добра е създаваната илюзия за обемност. За съжаление и предложението на Panasonic не е перфектно. Тествалите го съобщават за неприятни черни петна при част от обектите по екрана.
Освен това вървящите към комплекта очила са създавали неприятна дистанция от картината, която до някаква степен разваляла цялостното преживяване.
LCD концепцията на Sony
Говорим за 240 херцова LCD технология, която работи на същия принцип, като предложението на Panasonic (но там говорихме за плазмен дисплей). Всеизвестно е, че 240 херца са абсолютният минимум за възпроизвеждане на 3D изображения. Лично съм тествал 3D очила на стандартен LCD телевизор и крайните резултати бяха повече от драматични. Хората, които са опитвали технологията на Sony обаче, съобщават, че тя не е достатъчна за продължително нормално гледане на обемни картини.
Въпросните споделят, че при гледане на последното триизмерно (на практика първо за компанията) филмче на Pixar "Up" въпреки че цветовете и контраста са били на добро ниво, това на трептене е достигало абсурдни стойности. Освен това на по-малки телевизори илюзията за необременено 3D се е загубвала, когато обектите са излизали извън рамките на съответния телевизор. Разбира се в случая със Sony говорим за технология, по която все още се работи, така че по всяка вероятност финалните резултати ще бъдат с далеч по-високо качество, когато тя направи своят дебют през следващата година.
От всичко казано до тук - без да навлизам в крайна техническа обстоятелственост - става ясно, че въпреки направения голям прогрес триизмерните домашни забавления все още са ужасно далеч от това, което трябва да бъдат, за да се превърнат в масово явление. Все пак в технологиите на Panasonic и Sony определено има много хляб, а ако през следващата година двата гиганта успеят да прибавят към него и няколко кебапчета, масовото навлизане на 3D киното и гейминга в собствените ни домове няма да бъде просто утопия.
Друго, което трябва да се спомене, е, че за да се появи някакъв що-годе печеливш и масов пазар, цените на подобни телевизори трябва да паднат под 5 хиляди лева, за да може поне част от по-заможните гаджет-ловъри да започнат да пазаруват по-често тук разглежданите технологии.
Това ще се случи (надявам се) през 2010 година, когато предложенията на Sony и Panasonic направят своите премиери. На този етап можеш да отпишеш с чиста съвест 3D-то на JVC, въпреки че като пионер в тази насока японският електронен гигант едва ли ще остави нещата в този им вариант.
Личното ми мнение е, че реално завладяване на домовете на хората може да се получи в момента, в който вървящите към днешна дата очила просто престанат да бъдат част от основния комплект и можем да възприемаме обемни изображения без тяхната необходимост. За което между другото тези дни Intel упорито шуми. Иначе на този етап плазмата печели убедително пред LCD що се отнася до спора за лидерството при 3D.
Автор: Ивайло Коралски
