Каква е историята на велкрото, каква е връзката между залепващите крачета на гекона и роботиката и как изглежда кожата на акула под електронен микроскоп, разкрива новият априлски брой на списание National Geographic.
Акцентът в броя пада върху младата наука биомиметика – прилагането на дизайн от природата в бита на човека. Малцина знаят, че велкрото – като онова, с което се залепят маратонките, вместо да се използват връзки, е летяло в Космоса върху скафандрите на астронавтите, преди да започне да се използва в бита. Създадено е след като един човек се замислил как казашките бодили се полепят толкова здраво за козината на кучето му. 
Снимка: National Geographic България
Проектите се множат – инженерите размишляват върху прилепващите крачета на гекона, за да създадат робот, който да тича по вертикални повърхности. Предните махови пера на грабливите птици вдъхновяват проектирането на самолетни крила, които да променят формата си в полет, намалявайки триенето и разхода на гориво.
Архитектите изучават как термитите регулират температурата, влажността и достъпа на свеж въздух в гнездата си, с цел създаване на по-комфортни сгради за хората. 
Снимка: National Geographic България
В друг акцент от списанието, с електронен микроскоп се разкрива тайната на скоростта на акулите, скрита в кожата им: подобни на зъби люспи, наречени кожни зъбци.
Това вдъхновява изработването на синтетични покрития, които скоро могат да бъдат приложени върху корпусите на военните кораби, за да намалят подобни натрупвания на биомаса.
