Във връзка с предстоящия концерт на Натали Уилямс (Natalie Williams) в България, който ще се състои на 27 април в Парти център 4-ти км, Avtora.com се свърза с младата английска джаз-изпълнителка, за да й зададе няколко въпроса.
Елена Георгиева: Здравей, Натали, как си? Какво ново около теб?
Natalie Williams: Напоследък съм доста заета покрай участията си из страната (Великобритания), интервютата по радиостанциите, които давам и подготовката за пътуванията ми зад граница (Япония, Южна Африка, Франция и, разбира се, България), където ще представям моя албум. Имам и доста участия на живо в Ronnie Scotts Jazz Club в Лондон, където съм резидент-изпълнител и всеки месец представям собствена соул-вечер. В свободните ми дни обичам да спя по много, да ходя по клубове и да гледам "24" с Кийфър Съдърланд...
.: Ти си наполовина британка, наполовина сръбкиня. Чувстваш ли нещо от Балканите в своя темперамент?
NW: Не бих казала, че съм много темпераментна, просто съм една добра комбинация от майка ми и баща ми. В известен смисъл ми е присъщо спокойствието на англичаните, но определено в мен има и нотки от горещия източноевропейски темперамент, който излиза на преден план в някои ситуации.
.: Откъде започна пътешествието ти в света на музиката?
NW: Израснала съм с музика, през целия си живот съм слушала музика. Баща ми имаше огромна колекция от плочи с джаз вкъщи и от деня, в който съм се родила, ежедневно съм слушала тази музика. Когато станах на 7 години започнах да се уча да свиря на пиано и в крайна сметка започнах да пея в училище. След това осъзнах, че за мен това е много повече от хоби и реших да уча музика и да стана професионален музикант. Останалото е история.
.: Защо реши да се занимаваш именно с джаз?
NW: Както споменах, баща ми беше много голям джаз-фен и нямаше как да не слушам джаз вкъщи. Влюбих се в определени джаз изпълнители. Ела Фитцджералд (Ella Fitzgerald) беше първата ми любов, следвана от Сара Вон (Sarah Vaughan). След това започнах да се интересувам от всеки един джаз певец, защото вече бях обсебена от начина, по който те можеха да импровизират с мелодиите. Бях пленена и от това, че гласът на всеки от тях е толкова характерен и разпознаваем сред всички останали. Започнах да възпроизвеждам вокални импровизации по слух когато бях на 12 години без дори да разбирам какво правя.
Мисля, че свободата да изразяваш собствения си стил чрез импровизации, е това, което прави джаза толкова специален. Бих могла да пея всяка вечер с различна група, изпълнявайки едни и същи песни, но те винаги ще бъдат напълно различни, защото всеки от музикантите влага собствени идеи в аранжимента, което запазва звученето свежо и ново.
.: Как би описала музиката, която правиш?
NW: Сантиментална с елементи на джаз, с хип-хоп бийтове, RnB, ню соул. Мисля, че напомня за Ерика Баду (Erykah Badu), Джил Скот (Jill Scott), Д`Анджело (D’Angelo), Лорън Хил (Lauryn Hill) с влияния от Чък Къриа (Chick Corea), Чарли Хънтър (Charlie Hunter), Хенри Манчини (Henry Mancini) и The Drifters.
.: Какво те вдъхновява освен музиката?
NW: Животът сам по себе си е голямо вдъхновение. Хората и взаимоотношенията между тях. Когато си мисля за неща или теми, за които да пиша, просто се оглеждам и виждам какво се случва. Приятелите ми също са голямо вдъхновение за мен. Мисля, че е важно да човек да има живот и извън музиката, ако през цялото време се занимава с това. Това помага да имаш по-широк кръгозор и да осъзнаеш, че има и много други неща освен гами и скоростно свирене, както и да не бъдеш прекомерно завладян от музиката.
Също така обичам хубави филми, увлекателни телевизионни сериали, комедии, храна и вино, както и да общувам и да гледам изпълненията на други хора. Мисля, че е много важно да се гледат музикални изпълнения на живо и да се открива нова музика. Това те държи в готовност за действие.
.: Можеш ли да изброиш пет записа, които са променили твоя живот или начина ти на мислене?
NW: Ела Фицджералд, записът от Ница, който е и първият ми джаз албум изобщо и който съм свирила повече пъти, отколкото чаши чай съм изпила в живота си (което е много за едно английско момиче).
Сара Вон и "The Benny Carter Sessions" - най-невероятният албум на биг бенд в света. Всичко идва от абсурдните й лейд-бек фрази на фона на абсурдното супер забързаното темпо на бенда (твърде често ли казвам "абсурдно"? Имам предвид абсурдно в добрия смисъл).
D’Angelo Brown Sugar and Voodoo. Все още не мога да преценя кого предпочитам. Изумителни произведения и песни! Определено са в моите топ 10.
"Thriller" на Майкъл Джексън (Michael Jackson). Нямам обяснение защо това е един невероятен запис. Той е чудат, но е гений! Като Куинси Джоунс (Quincy Jones)!!!
"The Miseducation of Lauryn Hill". Знам всеки стих в тази плоча. Отзад напред. Невероятен глас и песни.
Cannonball и Nancy Wilson - двама от моите най-любими музиканти изобщо.
.: Ще ни представиш ли своя бенд?
NW: Робин Муларки (Robin Mullarkey, myspace) на баса свири (и е свирил) със Zero 7, Terri Walker, Ty и работи и продуцира и своя собствена банда, наречена Brotherly.
Фил Пескет (Phil Peskett) на клавишните е бивш член на Moloko и е удивителен джаз-пианист.
Мартин Кейн (Martyn Kaine, myspace) на ударните. Свири с Кайл Ийстууд (Kyle Eastwood) и Just Jack.
Бен Джоунс (Ben Jones) - китара. Свири с Нейт Джеймс (Nate James, myspace), а освен това е велик продуцент.
Марк Браун (Mark Brown) на саксофона и Бен Едуардс (Ben Edwards) на тромпет, известни още като Atlantic Horns (myspace). Свирят с Марк Ронсън (Mark Ronson) и Basement Jaxx, Рей Лемонтейн (Ray Lamontagne), Ема Бънтън (Emma Bunton), Groove Armada, Ейми Уинхаус (Amy Winehouse), Spiritualized...
Вула Малинга (Vula Malinga) - бек-вокали. Водещ изпълнител в Basement Jaxx и невероятен автор на песни. Тя е написала "Oh My Gosh" и "Hush boy" (myspace).
Шарлийн Хектор (Sharlene Hector, myspace) - бек-вокали - водещ изпълнител в Basement Jaxx и звезда от реклама на Кока-кола.
.: Какво е мнението ти за музикалната индустрия в момента? Повече музика или повече бизнес е тя според теб?
NW: Донякъде я мразя, но имам чувството, че нещата може би ще се подобрят благодарение на MySpace и други интернет сайтове, където всеки може да представя собствената си музика без да е нужно да се занимава с големи сделки за записи. Не мога да понеса мисълта, че музиката може да бъде просто бизнес, а не изкуство. Другата страна на въпроса е, че често става дума за твърде много амбиция и твърде малко талант и понякога неподходящи хора получават подкрепа, а истинският талант погрешно остава настрани и незабелязан.
.: Била си в различни страни по света и си чувала джаз от различни места. Каква е разликата между различните видове музика и в коя част на света си чула най-интересната музика?
NW: Харесва ми, когато различни култури използват влиянията и ги обединяват с традицията. Може да бъде много вълнуващо, когато това се получи добре. Бях в Непал преди няколко години за Jazz Festival, Jazzmandu. Местните музиканти бяха смесили своята класическа непалска музика с джаз и определено се бяха получили невероятни резултати.
.: Чувала ли си нещо за българската музика? Ако е така, какво мислиш за нея?
NW: Не бях чувала нищо, но след като потърсих, открих няколко изпълнения на български народни изпълнителки и състави. Много ми хареса звученето им. С удоволствие бих си купила музика от България, когато дойда. Можете ли да ми препоръчате нещо?
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
