Насо Русков и Иво Стоядинов (екс Babyface Clan) пристигнаха в България след цели три години, прекарани в Англия. Поводът е участието им на втория концерт от цикъла "Всенародни тържества по случай първия рожден ден на Тангра Мега Рок" на 20 април в столичния клуб "Black Box".
На него те ще подгряват Sheep on Drugs с новата си формация Imbeciles & The Poison Umbrella, но и ще възродят Babyface Clan за няколко часа, за да могат да зарадват старите фенове на групата, а и да си припомнят доброто старо време заедно.
Avtora.com се срещна с Насо Русков в студиото на радио Тангра Мега Рок – точно на мястото му, но вече на гости - за да научи повече за това, което се случва с бившия радиоводещ напоследък.
Елена Георгиева: Липсва ли ти радиото?
Насо Русков: Да, липсва ми много.
.: Има доста слушатели, на които също им липсваш.
НР: Така ли? Това е сигурно защото много ги дразнех. Но сега докато съм тук мисля да водя няколко предавания заради уникалното чувство да водиш радиопредаване. Да пускаш музика, която смяташ, че ти си открил и така... много е яко.
.: Какво правиш сега в Англия и как ти понася?
НР: Ами понася ми все по-добре и по-добре. Не е като едно време, когато ходех за по малко. Тогава всичко беше различно, проблемите ми се свеждаха до това да си купя оловни войници. Сега са други. Колкото повече стоиш там, толкова повече навлизаш в ритъма и се установяваш. Лондон е огромен град, разстоянията също. Има прекалено много хора – над 14 млн. души живеят там. В метрото не може да се диша от хора – лудница е.
.: Това не те ли изнервя?
НР: Малко ме изнервя, понякога е непоносимо. Докато минеш покрай всички тия забързани хора, се побъркваш. Но пък готиното е, че всички възможни световни култури са събрани там – музика, книги, влияния, колорит. Получава се нещо уникално.
.: Това ли е мястото, на което искаш да живееш и да правиш музика?
НР: Да. Има някои неща, които доста са се променили от първия път като бях там. Имал съм друга представа за тях. Например журналистите там много ги мързи да вършат работа. И директно категоризират всичко в стилове – или си инди рок, или си електро, ако не – си поп. Друго няма.
Насо Русков в студиото на Тангра Мега Рок. Снимка: Avtora.com
.: А вас как ви възприемат английските медии?
НР: Не сме имали много рецензии, но почти всички са били положителни. Имаше само една мацка, която не ни беше харесала сингъла и ни беше сравнила с The Rapture, което няма нищо общо, но всеки си има мнение. Но като цяло не можем да се оплачем – отзивите са добри. В Англия е много трудно да докараш журналист на твой концерт, тъй като всяка вечер в Лондон има поне 50-60. Така че трябва си специален PR, който да ги юрка непрекъснато.
.: А без журналистите не е ли възможно да си правиш музиката и да разчиташ на феновете?
НР: Да, без тях просто си събираш публика, но става по-бавно. Ако непрекъснато те споменават в ревюта и списания, всичко е много по-лесно. Но на това се радват много малко групи в Англия. Така че свириш и дерзаеш.
.: Как ви възприема публиката?
НР: Ние винаги сме били много силни в изпълненията на живо, защото аз се движа доста по сцената. Като американските групи – те са много енергични и направо размазват. Английските групи са по-статични, по-надути и гледат с превъзходство на другите. На фона на преобладаващите изпълнители ние веднага се забелязваме. Повечето ни концерти минават при доста впечатлена публика и след концерта всички искат да си купят наш диск. И точно затова бързаме сега да запишем албум, защото твърде много подобни възможности пропуснахме вече.
.: Къде ще го запишете?
НР: Записваме го в домашни условия. Аз правих и вокали в студиото на Dr. Das – басиста на Asian Dub Foundation. Той ни даде да бачкаме без кинти в студиото му – много готино! Тук, в България също мислим да запишем неща и след това ще издадем албума с един нов лейбъл. Иначе много от групите си издават нещата вече сами и често пренебрегват лейбълите. Особено с myspace.com и всички останали начини да бъдеш независим.
.: Можеш ли да направиш някакво сравнение между музикалната индустрия в България и в Англия?
НР: Там всичко става с контакти! С много контакти. От предишния ни лейбъл постоянно ми казваха: "Ти трябва да ходиш да се запознаваш с хората, да правиш контакти!". На мен ми се виждаше много подлизурско, но се оказа, че наистина е така. Има няколко клубове, в които често ходим на концерти и от там ни знаят повечето хора – виждали са ни и това има огромно значение. Но не сме от хората, които ще тръгнат да се бутат и да се подмазват. Интересно е, че музикалната индустрия в Лондон изглежда нещо огромно, но отвътре са една малка клика хора. Или си с тях, или не си. Това малко ме разочарова, защото реално има страхотни групи, които не лижат задници и си остават неизвестни завинаги.
В България съм от една седмица, но доколкото виждам не са останали почти никакви места за свирене. От друга страна пък идват все повече групи за големи концерти, което е хубаво. По-живо е някак си. Докато си слушахме сега стария албум на Babyface Clan, установихме, че много ни харесва. И звука е як, и всичко. А навремето имаше много комплексари, на които все нещо не им харесваше. В Англия свирим с много групи, мога да кажа, че с нищо не се различават те от нашите. Всичко е въпрос на PR.
.: Липсва ли ти нещо от времето на Babyface Clan? Тогава имаше доста хора, които така и не приеха, че пеете на английски език.
НР: Голяма ирония беше това с английския език. Babyface Clan и Пиромания бяхме доста пренебрегвани именно заради това. Радио "Тангра" и Васил Върбанов започнаха да ни пускат, но останалите радиостанции и телевизии въобще не ни обръщаха внимание. Така ние си изградихме публиката само на концерти. Дълги години спорих с всички идиоти, които твърдяха, че непременно трябва да пеем на български. И какво става сега? Връщам се и виждам същите тези идоти пеят на английски. И няма проблеми вече, всичко е ОК сега.
.: Това обиждаше ли те по някакъв начин тогава?
НР: Ами да, струваше ми се безумно и абсурдно. Не можех да възприема това, че има хора с толкова ограничени нагласи. Но това беше положението и ние се срещахме с феновете по класическия начин – с концерти. Бяхме идеалисти, не знаехме какво се случва с нас. Особено в началота на 90-те, когато се видяхме за пръв път по телевизията след първия концерт, бяхме доста объркани. Не знаехме какво става, но си мислехме, че винаги ще е така - имахме доста приключения. Като се замисля, може да се напише цяла книга, което най-вероятно и ще направя...
.: Сериозно ли мислиш да напишеш книга за Babyface Clan?
НР: Ще видим. Такива неща сме преживели, толкова истории имаме, че може да излезе нещо интересно.
.: Разкажи ни сега за новия проект Imbeciles & The Poison Umbrella.
НР: Той вече е почти на 4 години. Заиграваме се с отровния чадър, а и това е тънък намек откъде идваме. Ние не се срамуваме, че сме от България, но и не тръбим откъде сме. Всъщност никой не се интересува – въпросът е музиката да е яка. Свирим в Лондон, така че ни приемат като група от Лондон. В началото бяхме трима българи, сега сме само аз и Иво Стоядинов. Взехме двама англичани преди време, но и с двамата се разделихме. Кевин Мууни (Kevin Mooney) от Adam and the Ants беше на баса, но музикално не си паснахме. Така че сега си търсим други хора – без значение дали ще е момче, момиче, басист, барабанист. Важното е да е интересен.
Преместихме се в Лондон, понеже един лейбъл ни предложи да подпишем договор с тях. Издадохме сингъл, но те не го промотираха както трябва. Всички рецензии бяха добри, но другата част от пресата казаха: "Ние не знаем какъв стил е това – в него има електроника, има и пънк, и рок. Не можем да напишем никакво ревю за сингъла, тъй като не знаем какъв стил е. Това сега електро ли е или инди поп?". Това ме изуми! Само това ли има в света на музиката?! Не очаквах такова нещо.
Насо Русков: "Вече сме едно ниво над пъбовете и свирим в готини клубове". Снимка: Avtora.com
И все пак сингълът се продаваше добре. Логичното продължение на това беше да се издаде веднага втори. Лейбълът обаче се забави с това. Също така в началото ни промотираха на типичната инди рок сцена. А ние бяхме много по-различни от всички тези групи. Затова ние сами си намерихме нашата сцена, която е по-скоро към Сохо, централен Лондон. Клубовете за по-екстравагантна музика, където има микс от електро, пънк, рок, по-колоритни хора.
Вече сме едно ниво над пъбовете – вече свирим в готините клубове. Но докато се ориентираме загубихме цяла година в чакане лейбъла да направи нещо за нас. А те нищо не правеха и времето мина. След това се хванахме сами. Постепенно си намерихме публика и сега сме на етапа, в който е наистина време на издадем нещо. Последните няколко концерта минаха много добре и хората търсят албум непрекъснато. Освен това той им напомня, че съществуваш. Имали сме много концерти, но които много ни харесват и искат да си купят диск. Ние казваме: "Съжаляваме, но нямаме!". Те казват: "ОК, ама сте много яки!" и на следващата седмица вече са ни забравили, просто защото Лондон е толкова огромно място, случват се толкова много неща, че ти си този, който трябва да им напомняш, че съществуваш.
.: Разкажи за концерта с Sheep on drugs на 20 април т.г.?
НР: Васил Върбанов дойде през зимата в Лондон и ми каза, че планира да направи концерт на радио "Тангра", на който да свирим с Imbeciles & The Poison Umbrella. Тогава точно бяхме свирили с Sheep on Drugs и му предложих и тях. Освен това има хора, които им се кефят в България и той се съгласи. Решихме, че така и така ще свирим, хубаво е да съберем Babyface Clan, защото не се знае дали изобщо някога пак ще свирим заедно. Аз още навремето исках да продължаваме да си свирим, но се появиха музикални различия.
.: Може пък сега на концерта да откриете, че точно в този момент си пасвате?
НР: Да, но пък ние ще се връщаме в Лондон. Имаме концерт на 10 май и няма как да не продължим това, което сме градили толкова години. Така че ако някой иска да чуе и види Babyface Clan отново – сега е моментът.
.: Ще свириш едновременно и с двете банди на концерта, така ли?
НР: Да, и двамата с Иво ще свирим с гост-барабанист Църо като Imbeciles & The Poison Umbrella, след това са Sheep on Drugs и накрая Babyface Clan. Но няма проблеми – ние сме издържливи.
.: Сигурно ще смениш и няколко костюма отново?
НР: Да, мен много ме кефят такива стари ретро костюми. Имаше един сериал "Отмъстителите" – основните герои бяха облечени винаги много стилно и адски различно от всичко останало. Вдъхновяват ме също такива стари филми на ужасите – и там има много готини дрехи. Миксът на тия неща много ми харесва. Още като дете харесвах групите, които използват сценичен грим.
Сега Мерилни Менсън продължава това, макар че той е на фази. За мен не е задължително групата да изглежда добре – ако ме кефи музиката, вида им не ме интересува. Защото има и такива, които само изглеждат добре, но пък правят тъпа музика. Но най-готиното е ако музиката е яка и групата изглежда страхотно. Обичам колоритни фронтмени – Иги Поп, Роб от Stereo MC`s. Но не прекарвам чак толкова много време в правене на имидж, нямам стилист. Аз просто намирам някакви неща, които ме кефят и влизам във филма.
.: Какво мислиш за българския ъндърграунд?
НР: Всичко е ъндърграунд тук. След като има изпълнители, които дават по телевизията и такива, които не ги дават. В mysapce.com примерно слушам някакви нови български групи и чувам, че стават все по-добри. Но не знам как може една група да съществува с по пет концерта на година – това не е нормално. Ние поне имахме доста концерти навремето с Babyface Clan.
.: Предполагам, че това е пряко свързано с факта, че няма много места, на които да се свири в момента.
НР: Да, проблемът тук е на периоди – както има много места, на които да се свири, така изведнъж изчезват всички. Питат ме някакви хора защо не си останем в България, но какво да правим?! Вярно, можем да репетираме като луди, можем да записваме, но си трябват живи изпълнения. Особено пък ние винаги сме били много силни на живи изпълнения. Трябва да се появи такава сцена като "О!Шипка", макар че писваше от време на време, защото не може все там да свириш. Но поне се култивира такава сцена.
.: С какво се занимавате в Англия, докато не правите музика?
НР: С най-различни работи. Аз работех в BBC дълго време, но закриха секцията в един момент. После помагах в тая зала Shepards Bush Empire. Винаги намираш някаква работа. Не сме проституирали, не сме мили чинии... Но в Англия аз уважавам абсолютно всяка работа – толкова е трудно, че всеки, който работи там, заслужава пълно уважение. Всеки труд трябва да се уважава. А и музикантите там много рядко се издържат само от музика. Хора като Stereo MC`s – ние сме приятели с тях и им ходим от време на време в студиото, та те, които на времето са продали по няколко милиона албума, съвсем не карат мерцедеси в момента. Dr. Das от Asian Dub Foundation също не дрънчи – брои всяка стотинка. Има толкова много данъци и такси, че оцеляването е доста трудно.
Някои хора пък почват да питат – как така сте в Англия от толкова време, а още не сте звезди?! И аз се чудя има ли смисъл да обяснявам, че те са хиляди различни сцени там – на една те познават, на друга не са чували за теб. От хиляди изпълнители там в момента звезди са само 5-6.
.: Сигурно хората тук имат някаква странна представа, че щом отидеш в друга страна да твориш примерно, непременно трябва да станеш звезда.
НР: Така е – мислят си, че или ставаш звезда, или за нищо не ставаш. Но пък винаги има и много приключения.
.: Свирили сте и на модно парти, доколкото разбрах?
НР: Да, жената на фотографа Ник Найт се свърза с нас и каза – "Ник много ви харесва, елате да свирите на едно негово парти". И ние отидохме и свирихме на Скарлет Йохансон, Кейт Мос, Ив Сен Лоран... Беше много странно – в един огромен замък с няколко зали. А Ник Нейт е страшен пич, после ни изпрати две каси шампанско!
.: Има ли много български банди, които се опитват да пробият на лондонската сцена?
НР: Да, има една група Диалог, видях и Милена веднъж. Мимо от Ambient Anarchist също. Но те свирят по друг тип клубове и затова не се засичаме много. Един път свирихме с Диалог заедно, тогава така си спрасках панталоните, че още го помня – още на първото парче, класическо спраскване – отгоре до долу. Много беше обезкуражаващо.
.: Мислиш ли, че има голяма разлика в отношенията между музикантите тук и там?
НР: Да. Както във всяка една малка страна и тук хората помежду си не могат да се понасят. Прекарва се повече време в мрънкане и в завист, отколкото във вършене на работа. А то няма време за дребнавости и глупости. Затова на големите места стресът е сто пъти по-голям, но готиното е, че няма да се бориш със злоба. Ако не се вземеш сам в ръце, никой няма да ти го направи. Ако искаш да се наложиш на дадена сцена в друга страна, трябва да отидеш там. Никой няма да дойде тук да търси гении.
.: Доста често се прави сравнение между румънските поп-хитове, които стават доста известни в Европа и нашите, които така и не могат да излязат извън пределите на страната ни. Защо се случва това според теб?
НР: От доста време насам английските класации и хитовете там са доста голяма глупост. В най-комерсиалните им класации има такива песни, че може да ти стане лошо. Така че това въобще не е показателно. Естествено Cheeky Girls, които дълго време бяха номер 1 в Англия, съвсем спокойно можеха и да са българска група. Но просто така са се стекли обстоятелствата. Има и малко недоразумение с употребата на фолклора ни. Тоя нашия фолклор са го използвали доста хора досега – съвсем не е нещо ново. Моментът на изненадата от източна Европа мина отдавна, още с филмите на Костурица. Въпросът е да имаш интересни идеи. Примерно Gogol Bordello също не бяха в класациите в Англия, но пък бяха доста известни там.
Насо Русков: "Музикантите в Англия много рядко се издържат само с музика". Снимка: Avtora.com
.: Какво мислиш за риалити шоу програмите, които така са завладели България в момента?
НР: Много съм анти. Навремето хората гледаха филми, за да избягат от действителността и да мечтаят. Сега гледат тези предавания и все едно гледат себе си. Гледат как другите пърдят, играят на карти или хъркат и се кефят. Все едно аз сега тука да заспя и ти да ме гледаш. Ако искаш ще заспя и ще похъркам малко – гледай ме, да видим дали ще ти е интересно!
.: Абе, няма да ми е много интересно да те гледам, но как си обясняваш тази масова мания?
НР: Много голяма липса на въображение е това. В тия ситуации обикновено нищо интересно не се случва, но самите участващи искат толкова много да ги дават по телевизията, че е жалко. Оправдано е, когато ти дават пари за това, тъй като на почти всички в Англия им дават пари, за да участват. Но иначе са ми жалки и много съжалявам, че хората ги гледат. А други предавания като Music Idol също не мога да разбера – униженията, на които са подложени всички участници, е жална гледка.
.: Какво мислиш за Евровизия?
НР: По принцип е доста комичен конкурс, но съществува от доста години и е един легитимен музикален конкурс. Просто защото е бил винаги различен от западноевропейската и американска музика, изглежда по-естраден конкурс. В Англия го гледат с насмешка, но пък и участниците там са доста комични – пълни идиоти. Тук четох, че някакви изпълнители са се избивали, само и само да участват, което е малко тъпо. Но от друга страна няма лошо в това да участваш. Все пак те гледат доста хора от цяла Европа, но не е конкурс по моя вкус и се смея като го гледам. Но за страните с по-неразвита музикална индустрия това си е шанс. Докато за Англия или Америка просто е безмислено.
.: Да завършим с очакванията ти за концерта на 20 април т.г.?
НР: Надявам да е много яко! С Babycafe Clan ще е върха. Сега се оказа, че албумът ни Romantica е напълно изчерпан. Но ще измислим нещо, ще издадем нещо на Babycafe Clan. Кефя се и че ще свирим с Sheep on Drugs, въпреки че не знам колко хора ще има. Не знам и какви хора ще дойдат, но се надявам да са интересни хора и да се кефят. Поне ние ще дадем всичко от себе си.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
