През месец август 2008 г. главният редактор на музикално списание "Про-Рок" - Найден Колчев и неговият екип отбелязаха излизането на юбилейния 50-ти брой на тематичното издание.
По случай юбилея на "Про-Рок", Найден Колчев представи в интервю за Avtora.com равносметката си от седемгодишната история на списанието и коментира начините подобно издание да съществува успешно на българския медиен пазар.
Avtora.com: Здравейте, г-н Колчев. Седем години списание "Про-Рок"! Каква, накратко, е равносметката до тук?
Найден Колчев: Равносметката? Излязоха 50 броя, задържахме се цели седем години, имаме най-добрите автори и сме фактор на музикалния пазар. Не на последно място – имаме верни читатели, наши върли последователи, благодарение на които успяхме не само да се задържим, но и да се развиваме в правилната посока.
Avtora.com: Как Найден Колчев достигна до идеята да се занимава със създаването на подобен род периодично издание?
Найден Колчев: Тази идея ме осени изведнъж, появи се от нищото. Никога преди 2001 г. не съм мислил да създавам списание. И един ден ми хрумна, ей така, както си крачех в една дъждовна вечер... Ако не звучеше тъпо, бих си помислил, че съм едва ли не избран!
Avtora.com: Кое определя редакционната политика на списанието, как се е променяла тя през тези 7 години?
Найден Колчев: Редакционната политика определяме всички, естествено в различна степен. Списанието е отражение на нашите интереси и музикални вкусове, всеки е оставил нещо от себе си на страниците му през годините. Общо взето, не сме имали драстични промени поне в съдържателно естество - списанието е грубо 70% за метъл и 30% за рок, като не забравяме и българската сцена, естествено. Тази стабилност ни помогна да съберем толкова верни читатели през годините. Те знаят какво да очакват - високо качество, но без това да е за сметка на някои изненади от наша страна!
Avtora.com: Може ли да кажете кой е най-продаваният брой на списанието до момента?
Найден Колчев: Да, това е брой 35, излязъл април миналата година. На корицата са Manowar. Не знам обаче още точните продажби от последните ни няколко броя, може някой от тях да е продал повече.
Avtora.com: Коя, според Вас, е причината старите рок/метъл групи да са толкова обичани от родните фенове?
Найден Колчев: В позитивен план – защото старите банди са се доказали във времето, защото те са творили върху бял лист, така да са каже, защото са първопроходците, независимо от стила. В негативен - в България, заради желязната завеса, е пълно с фенове на 4-5 стари банди, просто защото тук не са пристигали записи на други. Във всяко село има по един Ричи. На концерт на Whitesnake ще отидат 12 000, но колко ще посетят Rush, колко са чували за Iron Butterfly? Има и нещо друго - повечето хора на средна възраст имат десет записа и не искат да чуят за нови групи. Освен това, тук нещата винаги се случват със закъснение. Банди, които са големи в Америка и в Европа, в България биха били посетени само от неколкостотин фена... И то предимно от читатели на “Про-Рок”, ако ми позволите да се изкажа така нескромно!
Снимка: Avtora.com
Avtora.com: Как списанието отговаря на световната тенденция за комерсиализирането на рока? Какво мислите за явления като емо-модата например?
Найден Колчев: Хм, не съм сигурен, че разбирам въпроса. Комерсиализиране на рока? Та продажбите на албуми спадат драстично. Вече за една банда е успех, ако първата седмица продаде десетина хиляди копия, в Билборд се влиза с 20 000. Музикалните компании се чудят как да отговарят на това, пускайки на пазара най-невероятни издания – например миризливи дискове в комплект с флаш памет в дървен сандък. Групите са принудени да записват по-бързо, да наемат по-евтини продуценти и студия и т.н. И да ходят на дълги и изтощителни турнета. После къде е креативността? За емо-то няма какво толкова да кажа, освен това, че наистина е мода. Истината е, че не разбирам много идеологията им, а и съм в друга възрастова категория. Е, големият ми син не е емо - той казва, че мрази “емо-та и метъли”! Иначе в списанието сме представяли някоя и друга емо-банда.
Avtora.com: През последните години в страната ни гостуваха редица известни музиканти. Променят ли се вкусовете на българските фенове, според Вас? Какъв вид рок и метъл музика слушат тийнейджърите в България?
Найден Колчев: Променят се, но доста трудно. Както казах по-горе, за нови банди е невероятно трудно да пробият тук. За щастие, тийнейджърите вече са по-отворени към влияние от своите родители. Съдя и по форума на списанието - много слушат нови банди, но и немалка част се обръщат назад, за да видят откъде е дошло всичко. Расте поколение, което чете по-малко, но слуша повече и най-различна музика и което, естествено, е по-отворено към нови стилове и групи.
Avtora.com: Какво е партньорството ви с Община Каварна? Какво мислите за нещата, които се случват там в музикален аспект?
Найден Колчев: Цонко Цонев подаде ръка на списанието в много труден за нас момент. Благодарение на помощта му, в началото на 2007 г. започнахме да излизаме месечно (дотогава периодичността ни беше на два месеца) и в момента продължава да ни помага. Случват се хубави неща, Каварна е място не само за концерти, най-важното там е атмосферата. За ден или два отиваш и забравяш всичко - проблемите, мръсотията, задръстванията и т.н. И няма какво да си говорим - озвучаването в Каварна е най-доброто в цялата страна. Факт. Ние, от екипа, резервираме стаи в момента, в който разберем датите, без още да сме 100% сигурни кои банди ще идват да свирят.
Avtora.com: Ако трябва да дадете съвет на българските промоутъри, които организират рок концерти, как би звучал той?
Найден Колчев: Рано или късно родните промоутъри трябва да осъзнаят, че макар концертите на Helloween и Whitesnake да са печеливши начинания, тук има и много почитатели - примерно на Bullet For My Valentine и на Lamb Of God. В България има концертен ‘вакуум’ - има много хора, които искат да ходят по концерти, но не на “обичайните заподозрени”. Говорил съм много пъти по темата с промоутъри. Често чувам: “Добре де, знаеш ли колко са скъпи тия и на тях ще дойдат максимум 400 тийнове. Виж, еди коя си стара банда ще събере поне 1000...” Промоутърите трябва да погледнат малко по-встрани и да помислят за бъдещето. Иначе рискуват да загубят тази по-млада аудитория завинаги... Е, сега някой би си казал - така отстрани е лесно да се говори, но вижте концертите, които организират радио “Тангра”. На фестивал с четири метъл банди имаше малко повече хора от концерт на Kultur Shock. Промоутърите трябва да търсят разнообразие и да се вслушат в гласовете на по-младите.
Avtora.com: Много от концертите в България, и то на световноизвестни артисти, напоследък започнаха да се случват безплатно. Доскоро българските рок и не само, музиканти, пледираха да се преустанови тази практика. Сега тези гласове заглъхнаха почти безвъзвратно. Как изглежда през Вашите очи тази тенденция?
Найден Колчев: Нямам нищо против безплатните концерти, стига да не се прекалява. Хубаво е да ги има по някои поводи - на конкретен празник, да речем. Но банда, която свири предимно безплатно, не бива да се учудва защо не се ползва с голямо уважение. Уважението не се купува с безплатни концерти и евтини кебапчета.
Avtora.com: Тази година предлага много и вълнуващи концерти за рок и метъл феновете. Кои събития предизвикаха най-голям интерес за Вас персонално и защо?
Найден Колчев: Концертът на Exodus и Overkill естествено, защото съм траш фен, този на Nile (най-голямата дет метъл банда в момента), въпреки че клуб Blue Box е отвратително място за концерт, там човек може да пукне от задушаване. Последният ден на KRF със Slayer и In Flames.
Снимка: Avtora.com
Avtora.com: Списание "Ритъм" отдавна не е на пазара, но "Про-Рок" продължава да радва феновете на музиката. Въпреки че двете издания са доста различни, имаше моменти, в които се прокрадваше елемент на конкуренция. Как бихте обяснили факта, че "Про-Рок" остана на пазара, за разлика от списание "Ритъм"?
Найден Колчев: Проблемът за “Ритъм” бе в самите тях. Не може да правиш списание за всички. Не можеш да сменяш формата и концепцията един път годишно. Не може в един брой да имаш Мишо Шамара и Slayer. Просто не става. Така списанието стана за никого. Да не говорим, че в него нямаше и много добри автори. “Про-Рок” остана заради добрия екип, заради това, че наложи силни имена и заради това, че нас ни движи любовта към музиката - хонорарите в списанието често са символични. Естествено, ние имаме своите проблеми и колкото и възторжено да звуча в това интервю, съм далеч от мисълта, че сме идеални – напротив, имаме още много път и работа, но поне сме искрени.
Avtora.com: Наскоро един популярен български сайт за рок музика обяви своя 7-ми рожден ден. Не е тайна, че преди време това беше официалният сайт на сп."Про-Рок". Стигна се до там, че от Katehizis.com обявиха раздялата с "Про-Рок" като "Деня на независимостта". Какво е вашето мнение относно ситуацията?
Найден Колчев: Случват се такива работи. И да, това със седемте години бе много странно и всички бяха доста изненадани. Но ние не сме в роман на Оруел, никой не може да промени миналото, а само да стане за присмех. Това доказва и тезата, че ако раздялата с някого за доброто на една организация, екип, е наложителна, то тя трябва да стане максимално бързо. Никой не е по-голям от “Про-Рок”. Аз също. Ако се разбере, че за бъдещето на “Про-Рок” е наложително аз да се махна, то ще го направя веднага. Естествено, не преди да съм се огледал за подходящ заместник. Има ли желаещи?!
Avtora.com: Печатният пазар в България е специфичен бизнес. Може ли да гарантирате на феновете си, че списание „Про-Рок” ще продължи да съществува още дълги години?
Найден Колчев: Гаранции е трудно да даваме, а и няма смисъл. Важното е, че читателите ни вярват в нас, абонаментът ни се увеличава постоянно, което показва, че хората вярват, че ще съществуваме поне още една година. Иначе, който ни е следил от самото начало, знае - ние вървим с бавни крачки, но се развиваме. Ние преминаваме през трудности и бачкаме здраво. Аз знам, че всеки дава най-доброто от себе си и че сме упорити. Едни Сизифи сме ние.
