Най-красивото кътче - Порт Сойер на остров Майорка

Pinterest LinkedIn +

Приказка с цветя и портокали..

Красиви места има много на този свят. Всеки човек по свой начин вижда  и възприема красивото.

Може би и  емоционалните възприятия му оказват  въздействие, за да каже, че е посетил  най-красивото кътче.

Аз и моят съпруг изживяхме две незабравими седмици в Порт Сойер на остров Майорка. Почивката беше в началото на месец юни, така че наистина си починахме. Градчето не е голямо, туристическият сезон не беше в разгара си и беше наистина тихо и спокойно.

Няма да описвам притеснението си, когато за пръв път се качих в самолета. Вълнувах се повече от непознатото, което ме очакваше и от това как изглеждаше един морски курорт в друга държава.

Когато  кацнахме в Палма де Майорка, имах чувството, че съм попаднала на приказно място. Аз много обичам цветята и бях силно впечатлена от красивите, разноцветни зокуми, засадени край широките и гладки аутобани.

От автобуса се виждаха портокалови и лимонови дръвчета, целите отрупани с плодове. Имах възможност да опитвам всяка сутрин на закуска испанските портокали и те наистина са много сочни и сладки.

Градчето  Сойер не е много далеч от столицата  Палма де Майорка. Къщите му, тесните каменни улички, внушителните катедрални храмове, вятърните мелници край шосето, многото цветя и разбира се чистотата навсякъде – всичко това непрекъснато ми напомняше, че съм в друга държава. Красота и чистота!

Плажната  ивица е в едно малко закътано заливче. Морската вода е толкова  чиста и прозрачна, че се виждаха рибките как плуват. Спираш, наслаждаваш  им се, може и да ги нахраниш. Сядаш на пейката сред красивите цветя и се питаш дали е истина или сънуваш. Вълшебно място! Тишина, спокойствие!

Возихме се на туристическото влакче, което  е истинска атракция за почиващите. То е само от четири вагончета и  много прилича на детско влакче. А чувствата ни също бяха като детски преживявания - возим се, разглеждаме наоколо, наслаждаваме се на красивата природа, а сърцата ни са щастливи, радостни сме...

Сега, като си спомням, ми става малко тъжно, че всичко вече е отминало. Но ми е останал един скъп спомен за едно вълшебно преживяване с моя съпруг.

Това  беше моята приказка, в която главни герои бяхме аз и той.

Автор: Стелияна Иванова

За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.

Сподели.