За книгата
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав – отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства.
Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е подплатено с мъдрост. Истинското призвание на хумориста, твърди той, е да се присмива на измамниците и привилегированите, на лъжите и заблудите, които са в разрез с човешките свободи. И дори разграничава видовете хумор, като отбелязва, че смешното може да не е в темата или сюжета на историята, а в начина, по който е разказана.
Настоящата антология представя най-добрите хумористични разкази на 16 известни писатели, някои от които са прочути именно с духовитостта си (Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, О. Хенри, Саки), докато други са изпробвали броени пъти перото си в сферата на смешното. Сред тях има както класически автори като Биърс, Доде, Балзак, Дойл, Лондон, Киплинг, По, Хоторн и Чехов, така и по-непознати у нас имена като Бари Пейн, Брет Харт и У. У. Джейкъбс. Половината от избраните разкази излизат за пръв път на български език.
Дори боговете обичат шегите.
Платон
Смехът е слънцето, което прогонва зимата от човешкото лице.
Виктор Юго
Най-пропиленият от всички дни е този без смях.
E. E. Къмингс
Откъс
А. П. Чехов
Глупавият французин
Клоунът от цирка на братя Гинц, Анри Пуркоа, отиде да закуси в московската гостилница „Тестов“.
– Донесете ми едно консоме! – поръча той на сервитьора.
– С поширано яйце или без яйце?
– Не, с поширано яйце е твърде питателно. По-скоро с два-три крутона.
Докато чакаше да му сервират консомето, Пуркоа започна да наблюдава. Първото нещо, което привлече вниманието му, беше един представителен, пълен господин, който седеше на съседната маса и се канеше да яде палачинки.
„Колко много се сервира в руските ресторанти! – помисли си французинът, гледайки как съседът му полива палачинките си с горещо масло. – Пет палачинки! Как може един човек да изяде толкова много тесто?“
Междувременно съседът му намаза палачинките с хайвер, сряза ги всичките на две и ги излапа за по-малко от пет минути.
– Човече – обърна се той към сервитьора, – дай ми още една порция! Що за порции са вашите? Дай ми десет или петнадесет палачинки наведнъж! Донеси ми пушено филе от есетра... може би и сьомга?
„Странно – помисли си Пуркоа, гледайки съседа си. – Той изяде пет парчета тесто и иска още! Такива явления обаче не са рядкост. Аз самият имах в Бретан чичо на име Франсоа, който при един облог изяде две купи супа и пет агнешки котлета. Казват, че има и болести, когато хората ядат много.“
Сервитьорът сложи планина от палачинки и две чинии с пушена есетра и сьомга пред съседа му. Представителният господин изпи чаша водка, хапна малко сьомга и започна да яде палачинки. За голяма изненада на Пуркоа, той ги изяде набързо, едва дъвчейки, като гладен човек.
„Явно е болен – помисли си французинът. – Нима този чудак си въобразява, че ще излапа цялата тази купчина? Няма да изяде и три парчета, когато стомахът му вече ще е пълен, а ще трябва да плати за цялата купчина палачинки.“
– Дай ми още хайвер! – извика съседът, като бършеше със салфетка мазните си устни. – Не забравяй зеления лук!
„Но... все пак половината купчина я няма! – ужаси се клоунът. – Господи, той изяде и цялата сьомга? Това даже е неестествено... Толкова ли се разтяга човешкият стомах? Не може да бъде! Колкото и да е разтеглив стомахът, не може да се разтегне повече от корема. Ако този господин беше във Франция, щяха да го показват за пари. Боже мой, купчината вече я няма!“
– Дай ми бутилка Нюи – каза съседът, като взе хайвера и лука от сервитьора. – Само първо го затопли. Какво друго? По-добре ми донеси още една порция палачинки. Само побързай.
– Слушам. А какво ще желаете след палачинките?
– Нещо по-леко. Поръчай порция супа от есетра по руски и... и... Ще помисля, тръгвай!
„Може би сънувам? – помисли си клоунът, като се облегна назад. – Този човек иска да умре! Невъзможно е да се изяде безнаказано такова голямо количество. Да, да, той иска да умре. Вижда се по тъжното му лице. Нима на сервитьора не му изглежда подозрително, че той яде толкова много? Не може да бъде!“
Пуркоа извика сервитьора, който обслужваше съседната маса, и го попита шепнешком:
– Слушайте, защо му сервирате толкова много?
– Ами, ъъъ... ъъъ... той иска. Как да не сервирам? – учуди се сервитьорът.
– Странно, но така човекът може да седи тук до вечерта и да иска. Ако вие самият нямате смелостта да му откажете, тогава докладвайте на салонния управител, извикайте полиция.
Сервитьорът се усмихна, сви рамене и се отдалечи.
„Диваци! – каза си възмутено французинът. – Те даже се радват, че на масата седи един луд, един самоубиец, който може да изяде храна за някоя рубла в повече. Нищо, че ще умре човек, само да има приходи!“
– Порядки, няма какво да се каже – промърмори съседът, като се обърна към французина. – Тези дълги паузи страшно ме дразнят. От порция до порция, моля, изчакайте половин час! Така и апетита си губиш, и ще закъснееш. Сега е три часът, а в пет трябва да съм на юбилеен обяд.
– Pardon, monsieur – Пуркоа пребледня, – та вие вече обядвате!
– Не, не. Какъв обяд е това? Това е закуска... палачинки.
В този момент на съседа донесоха супата от есетра. Той си сипа пълна чиния, поръси я с лют червен пипер и започна да сърба шумно.
„Клетият човек – продължаваше да мисли ужасено французинът. – Той или е болен и не забелязва опасното си състояние, или прави всичко това нарочно, за да се самоубие. Боже мой, ако знаех, че ще се натъкна на такава гледка, никога нямаше да дойда тук! Нервите ми не издържат на такива сцени.“
И французинът се вгледа със съжаление в лицето на съседа си, очаквайки всeки момент да започнат да го разтърсват конвулсии, както винаги се случваше с чичо му Франсоа след опасен облог.
„Очевидно човекът е интелигентен, млад, изпълнен със сили – помисли си той, гледайки съседа си. – Може би е полезен за родината си. Напълно възможно е да има млада съпруга, деца. Ако се съди по дрехите, трябва да е богат, доволен, но какво го кара да се реши на такава стъпка? И не можеше ли да избере друг начин да умре? Един бог знае колко евтино се оценява животът и колко низък и безчовечен съм аз, като си седя тук и не му се притичвам на помощ. Може би той все още може да бъде спасен.“
Пуркоа решително стана от масата и се приближи до съседа си.
– Слушайте, мосю – каза му той с тих и ласкав глас, – нямам честта да ви познавам, но въпреки това, повярвайте ми, аз съм ваш приятел. Мога ли да ви помогна с нещо? Помнете, вие още сте млад, имате жена, деца.
– Не разбирам – поклати глава съседът, като гледаше втренчено французина.
– Ах, защо се криете, мосю? В крайна сметка аз виждам много добре. Толкова много ядете, че е трудно да не заподозре човек.
– Аз да ям много?! – изненада се съседът. – Аз?! Моля ви. Как да не ям, като не съм хапвал нищо от сутринта?
– Но вие ядете ужасно много!
– Нали не плащате вие? Защо се притеснявате? И изобщо не ям много. Вижте, ям като всички останали!
Пуркоа се огледа и се ужаси. Сервитьорите, блъскайки се един в друг, носеха цели планини от палачинки. Хората седяха по масите и ядяха купища палачинки, сьомга и хайвер със същия апетит и безстрашие като представителния господин.
„О, страна на чудесата! – помисли си Пуркоа, като излизаше от гостилницата. – Не само климатът, но дори стомасите им са удивителни! О, каква удивителна страна!“
Книгата "Най-добрите хумористични разкази на прочути писатели", можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
Винаги се смейте, когато можете. Това е евтино лекарство.
Лорд Байрон
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав – отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства.
Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е подплатено с мъдрост. Истинското призвание на хумориста, твърди той, е да се присмива на измамниците и привилегированите, на лъжите и заблудите, които са в разрез с човешките свободи. И дори разграничава видовете хумор, като отбелязва, че смешното може да не е в темата или сюжета на историята, а в начина, по който е разказана.
Настоящата антология представя най-добрите хумористични разкази на 16 известни писатели, някои от които са прочути именно с духовитостта си (Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, О. Хенри, Саки), докато други са изпробвали броени пъти перото си в сферата на смешното. Сред тях има както класически автори като Биърс, Доде, Балзак, Дойл, Лондон, Киплинг, По, Хоторн и Чехов, така и по-непознати у нас имена като Бари Пейн, Брет Харт и У. У. Джейкъбс. Половината от избраните разкази излизат за пръв път на български език.
Дори боговете обичат шегите.
Платон
Смехът е слънцето, което прогонва зимата от човешкото лице.
Виктор Юго
Най-пропиленият от всички дни е този без смях.
E. E. Къмингс
Откъс
А. П. Чехов
Глупавият французин
Клоунът от цирка на братя Гинц, Анри Пуркоа, отиде да закуси в московската гостилница „Тестов“.
– Донесете ми едно консоме! – поръча той на сервитьора.
– С поширано яйце или без яйце?
– Не, с поширано яйце е твърде питателно. По-скоро с два-три крутона.
Докато чакаше да му сервират консомето, Пуркоа започна да наблюдава. Първото нещо, което привлече вниманието му, беше един представителен, пълен господин, който седеше на съседната маса и се канеше да яде палачинки.
„Колко много се сервира в руските ресторанти! – помисли си французинът, гледайки как съседът му полива палачинките си с горещо масло. – Пет палачинки! Как може един човек да изяде толкова много тесто?“
Междувременно съседът му намаза палачинките с хайвер, сряза ги всичките на две и ги излапа за по-малко от пет минути.
– Човече – обърна се той към сервитьора, – дай ми още една порция! Що за порции са вашите? Дай ми десет или петнадесет палачинки наведнъж! Донеси ми пушено филе от есетра... може би и сьомга?
„Странно – помисли си Пуркоа, гледайки съседа си. – Той изяде пет парчета тесто и иска още! Такива явления обаче не са рядкост. Аз самият имах в Бретан чичо на име Франсоа, който при един облог изяде две купи супа и пет агнешки котлета. Казват, че има и болести, когато хората ядат много.“
Сервитьорът сложи планина от палачинки и две чинии с пушена есетра и сьомга пред съседа му. Представителният господин изпи чаша водка, хапна малко сьомга и започна да яде палачинки. За голяма изненада на Пуркоа, той ги изяде набързо, едва дъвчейки, като гладен човек.
„Явно е болен – помисли си французинът. – Нима този чудак си въобразява, че ще излапа цялата тази купчина? Няма да изяде и три парчета, когато стомахът му вече ще е пълен, а ще трябва да плати за цялата купчина палачинки.“
– Дай ми още хайвер! – извика съседът, като бършеше със салфетка мазните си устни. – Не забравяй зеления лук!
„Но... все пак половината купчина я няма! – ужаси се клоунът. – Господи, той изяде и цялата сьомга? Това даже е неестествено... Толкова ли се разтяга човешкият стомах? Не може да бъде! Колкото и да е разтеглив стомахът, не може да се разтегне повече от корема. Ако този господин беше във Франция, щяха да го показват за пари. Боже мой, купчината вече я няма!“
– Дай ми бутилка Нюи – каза съседът, като взе хайвера и лука от сервитьора. – Само първо го затопли. Какво друго? По-добре ми донеси още една порция палачинки. Само побързай.
– Слушам. А какво ще желаете след палачинките?
– Нещо по-леко. Поръчай порция супа от есетра по руски и... и... Ще помисля, тръгвай!
„Може би сънувам? – помисли си клоунът, като се облегна назад. – Този човек иска да умре! Невъзможно е да се изяде безнаказано такова голямо количество. Да, да, той иска да умре. Вижда се по тъжното му лице. Нима на сервитьора не му изглежда подозрително, че той яде толкова много? Не може да бъде!“
Пуркоа извика сервитьора, който обслужваше съседната маса, и го попита шепнешком:
– Слушайте, защо му сервирате толкова много?
– Ами, ъъъ... ъъъ... той иска. Как да не сервирам? – учуди се сервитьорът.
– Странно, но така човекът може да седи тук до вечерта и да иска. Ако вие самият нямате смелостта да му откажете, тогава докладвайте на салонния управител, извикайте полиция.
Сервитьорът се усмихна, сви рамене и се отдалечи.
„Диваци! – каза си възмутено французинът. – Те даже се радват, че на масата седи един луд, един самоубиец, който може да изяде храна за някоя рубла в повече. Нищо, че ще умре човек, само да има приходи!“
– Порядки, няма какво да се каже – промърмори съседът, като се обърна към французина. – Тези дълги паузи страшно ме дразнят. От порция до порция, моля, изчакайте половин час! Така и апетита си губиш, и ще закъснееш. Сега е три часът, а в пет трябва да съм на юбилеен обяд.
– Pardon, monsieur – Пуркоа пребледня, – та вие вече обядвате!
– Не, не. Какъв обяд е това? Това е закуска... палачинки.
В този момент на съседа донесоха супата от есетра. Той си сипа пълна чиния, поръси я с лют червен пипер и започна да сърба шумно.
„Клетият човек – продължаваше да мисли ужасено французинът. – Той или е болен и не забелязва опасното си състояние, или прави всичко това нарочно, за да се самоубие. Боже мой, ако знаех, че ще се натъкна на такава гледка, никога нямаше да дойда тук! Нервите ми не издържат на такива сцени.“
И французинът се вгледа със съжаление в лицето на съседа си, очаквайки всeки момент да започнат да го разтърсват конвулсии, както винаги се случваше с чичо му Франсоа след опасен облог.
„Очевидно човекът е интелигентен, млад, изпълнен със сили – помисли си той, гледайки съседа си. – Може би е полезен за родината си. Напълно възможно е да има млада съпруга, деца. Ако се съди по дрехите, трябва да е богат, доволен, но какво го кара да се реши на такава стъпка? И не можеше ли да избере друг начин да умре? Един бог знае колко евтино се оценява животът и колко низък и безчовечен съм аз, като си седя тук и не му се притичвам на помощ. Може би той все още може да бъде спасен.“
Пуркоа решително стана от масата и се приближи до съседа си.
– Слушайте, мосю – каза му той с тих и ласкав глас, – нямам честта да ви познавам, но въпреки това, повярвайте ми, аз съм ваш приятел. Мога ли да ви помогна с нещо? Помнете, вие още сте млад, имате жена, деца.
– Не разбирам – поклати глава съседът, като гледаше втренчено французина.
– Ах, защо се криете, мосю? В крайна сметка аз виждам много добре. Толкова много ядете, че е трудно да не заподозре човек.
– Аз да ям много?! – изненада се съседът. – Аз?! Моля ви. Как да не ям, като не съм хапвал нищо от сутринта?
– Но вие ядете ужасно много!
– Нали не плащате вие? Защо се притеснявате? И изобщо не ям много. Вижте, ям като всички останали!
Пуркоа се огледа и се ужаси. Сервитьорите, блъскайки се един в друг, носеха цели планини от палачинки. Хората седяха по масите и ядяха купища палачинки, сьомга и хайвер със същия апетит и безстрашие като представителния господин.
„О, страна на чудесата! – помисли си Пуркоа, като излизаше от гостилницата. – Не само климатът, но дори стомасите им са удивителни! О, каква удивителна страна!“
Книгата "Най-добрите хумористични разкази на прочути писатели", можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
