Имаме много причини да обичаме скандинавската литература, но Камила Лекберг е една от основните. Лекотата, с която шведската писателка пренася читателите си в своите истории е омагьосваща, чувството й за хумор е великолепно, а това, че я наричат "шведската Агата Кристи" е напълно заслужен комплимент.
Обичате ли мистерии? Ако заплетените сюжети ви привличат повече от криминалетата, които залагат предимно на динамично действие и кървави престрелки, романите на Камила Лекберг със сигурност ще ви допаднат.
В тях няма холивудска мащабност, няма световни тайни организации, няма и бесни преследвания с коли. Действието се развива в едно малко шведско селце, където животът е тих и спокоен, поне през повечето време.
Името му е Фелбака и самата Лекберг е родена там. Вероятно това е причината да успее да опише атмосферата на мястото така, че да се почувствате сякаш сте се пренесли там. В романите й обаче във Фелбака живее друга писателка - любопитната Ерика Фалк, която определено има афинитет към разследването на престъпления.
Романите на Лекберг са преведени на повече от тридесет езика, продават се в огромни тиражи по цял свят и всяка следваща книга от поредица е точно толкова добра, колкото и предходните. Зад този успех се крие, както казва самата авторка, основно упорит труд.
Едно от най-впечатляващите неща в произведенията на Камила Лекберг е психологическото майсторство, което постига в изграждането на криминални профили, търсейки идентичността на убиеца. Нещо, до което много малко автори успяват да достигнат.
След като постига международен успех още с дебютния си роман "Ледената принцеса", Лекберг вече е написала седем романа, в които главните действащи лица са Ерика Фалк и полицейският инспектор Патрик Хедстрьом, един очарователен и изключително ефикасен, полусемеен-полупрофесионален разследващ тандем.
"Русалката" е шестият роман от поредицата, но съвсем не е задължително да сте прочели предходните пет (макар че определено си заслужава), за да посегнете към него. Това се дължи на още едно много ценно умение на Лекберг, с което не всеки писател може да се похвали.
Тя успява да вкара необходимия минимум предистория с такава лекота, че едновременно да разбирате прекрасно за какво става дума и да изгаряте от любопитство все пак да прочете и предходната книга, ако случайно сте я пропуснали.
И така, Ерика и Патрик очакват близнаци и дори не се опитват да скрият, че ги е страх от това, което предстои след появата на бебетата. Дъщеря им Мая е съвсем малка и двамата много ясно си спомнят колко е трудно да се справиш дори само с едно бебе.
Това обаче съвсем не е единственото събитие в живота им. Ерика е изключително развълнувана, защото приятелят й Кристиан Тюдел най-накрая издава своята първа книга. Освен това има причина да е страшно горда, тъй като романът, за чието създаване тя е помагала усърдно, се превръща в истински хит.
Онова, което Ерика не разбира е защо Кристиан не може да се зарадва истински на успеха си. Всъщност той се държи странно от известно време, но досега Ерика винаги е смятала, че поведението му се дължи на затворения му характер.
Когато научава, че повече от година Кристиан получава анонимни заплахи по пощата, Ерика е сериозно притеснена. Самият той също се тревожи повече, отколкото е склонен да признае и не желае да намесва полицията в това.
Вроденото любопитство на Ерика обаче надделява и тя започва да си задава въпроси. От колко време познава Кристиан? Защо не знае нищо за миналото му? Всъщност почти нищо за него - нито приятелите, нито колегите, нито дори съпругата му.
Ерика споделя притесненията си с Патрик, но той има и други грижи. Преди три месеца един мъж изчезва мистериозно и въпреки всички усилия, които полагат Патрик и колегите му не успяват да го открият. А съпругата му ходи в управлението всяка седмица и всеки следващ път изглежда все по-отчаяна.
Тя сякаш знае, че съпругът й е мъртъв. И Патрик, колкото и да не му се иска да го признае, има същото усещане. Така че, когато един ден случаен миновач открива тялото на изчезналия замръзнало под лед в морето, единственото, което остава е полицаите да разберат как се озовало там.
Интригата се заплита допълнително, когато става ясно, че не става дума нито за нещастен случай, нито за самоубийство, а убитият е бил приятел на Кристиан. Дали смъртта му има нещо общо с мистериозните заплахи, които получава писателя?
Ерика се заема със собствено разследване, този път без знанието на Патрик и окрива, че всички нишки водят към миналото на Кристиан и, макар той упорито да е отричал, описаното в романа му не е чиста фикция, а литературна проекция на зловещите тайни от миналото му.
Ако вече сте любопитни да разберете каква ще е развръзката, а тя е повече от изненадваща, можете да намерите "Русалката" ТУК.
