Ако отдавна не сте чели наистина добър фентъзи роман, "Полукрал" със сигурност ще ви зарадва. Джо Абъркромби става все по-добър с всяка следваща книга, а началото на новата му трилогия е повече от завладяващо.
Джордж Мартин описва "Полукрал" като "динамична история за предателство и отмъщение, която ме грабна от първата си страница и отказа да ме пусне". Едва ли бихме могли да изразим по-добре от него усещането, което създава романът на Джо Абъркромби.
Английският писател успя да спечели вниманието на критиката и сърцата на феновете на фентъзи жанра още с дебютния си роман "Гласът на острието". Стилът му е нетрадиционен, чувството за хумор – специфично, но осезаемо, а книгите му определено излизат извън рамките на жанровите клишета.
След огромния успех на първата си трилогия "Първият закон" Абъркромби написва два самостоятелни романа, чието действие се развива в същия свят – "Герои" и "Червена страна". В новата си трилогия "Разбито море" той ни пренася в един изцяло нов, но не по-малко завладяващ свят.
В "Полукрал" започва историята на принц Ярви, който няма никакви амбиции да наследи трона на баща си. Не само защото е втори син, а и защото не е роден за воин. Буквално. Ярви не притежава качествата, които би трябвало да има един крал (поне според традициите на кралство Гетланд), и това не е свързано само със сакатата му ръка.
Той всъщност не се интересува от битки и власт. Готов е да се откаже от законното си право над престола и да положи изпит за пастор. Острият му ум го прави далеч по-подходящ за тази роля, отколкото за владетел. Собственото му семейство е на същото мнение.
Баща му е вечно и понякога агресивно разочарован от него и не пропуска да му напомни, че има недъг, брат му проявява обичта си доста грубо, а в очите на майка си най-често вижда презрение. Единствената му подкрепа е в лицето на майка Гундринг, която го обучава за пастор.
Затова, когато в една бурна нощ Ярви получава новината за смъртта на баща си и брат си, той изобщо не е подготвен да седне на трона. Само че няма избор. Преследван от чувството, че не е желан от народа си, Ярви усеща тежестта на короната прекомерна.
Още повече че от него се очаква да отмъсти за гибелта на баща си и брат си, убити от владетеля на съседното кралство, изпратил фалшиво предложение за мир. И Ярви дава тежка клетва, макар да знае, че дори не може да си служи нормално с меч. Единствено чичо му Одем изглежда щастлив от възкачването на Ярви на трона.
Ярви приема подкрепата му с радост, само за да разбере, че тя всъщност е част от предателство и от плана на Одем да се възкачи на трона. Захвърлен в морето, Ярви оцелява по чудо, само за да бъде продаден в робство. Така започва истинското му пътешествие към силата, която дори не е подозирал, че притежава, към мъдростта, която не се открива в книгите, и към отмъщението.
Бавно, внимателно планирано и безмилостно отмъщение. Защото, ако има нещо, което Ярви знае със сигурност, то е, че човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого. Да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум.
Джо Абъркромби казва, че като читател обича да го изненадват, затова се старае да поднася изненади и на своите читатели. И го постига с лекота. "Полукрал" е не само изпълнен с неочаквани обрати, но наистина завладяващ роман, който се чете на един дъх и ви оставя жадни за още.
Най-прекият път към "Полукрал" е ТУК.
