Най-яркото име в съвременната италианска литература, автор на световни бестселъри, актриса и гражданин на света, Маргарет Мацантини е вдъхновяващ писател. Романите й са преведени на десетки езици, екранизирани и отличени със завиден брой литературни награди.
В повечето случаи, когато авторът е жена, а заглавието на книгата съдържа повече от две думи, в подсъзнанието на читалеля автоматично изплува очакването за поредния чиклит. Ако някога сте се докосвали до творбите на Маргарет Мацантини обаче със сигурност знаете, че изобщо не става дума за това.
"Никой не се спасява сам" не прави изключение от останалите произведения на италианската писателка. Той излиза извън жанровите рамки, разказвайки една на пръв поглед съвсем обикновена история. Толкова болезнено истинска, че на гърлото ви засяда буца.
Преди да ви разкажем повече за книгата, нека ви запознаем с авторката. Маргарет Мацантини е родена в Дъблин. Завършила е Академията за драматично изкуство в Рим и има успешна кариера като актриса с много роли в театъра, киното и телевизията. Омъжена е за режисьора Серджо Кастелито, с когото има четири деца.
Голямата й страст обаче се оказва не актьорската кариера, а писането. Историите, които разказва разкриват най-интимните чувства, надничат в най-дълбоките кътчета на душата и преобръщат изцяло светоусещането и на персонажите, и на читателите.
Умението й да превръща четящия в съучастник, да го накара да съпреживява случващото се в книгата, става причина Мацантини да завладее сърцата на публиката още с първите си романи "Корито от цинк" и "Манола".
През 2001 година излиза "Чуй ме". Преведен на повече от тридесет езика и отличен с престижни литературни награди като "Стрега" и "Цептер", "Чуй ме" е книга събитие. По нея Серджо Кастелито заснема филм с Пенелопе Крус в главната роля.
Следващата творба на писателката "Да дойдеш на света" също се превръща в световен бестселър и получава не по-малко впечатляваща екранизация. Историята се повтаря и с романа "Никой не се спасява сам", който излиза през 2011 година - огромни тиражи, преводи на десетки езици, престижни литературни отличия и успешна екранизация.
В него Маргарет Мацантини ни среща с една модерна двойка, с модерни проблеми, общо минало и неясно бъдеще. Делия и Гаетано някога са били щастливи заедно. Дори сега - десет години и две деца по-късно, все още си спомнят началото и пламъка на любовта, въпреки че той е угаснал.
Когато се запознават и двамата са раними и имат от нужда от някой, който да ги обича. Когато читателите ги срещат за първи път от бурните им чувства и някогашните им трепети е останал само блед спомен. Животът ги е превърнал в съвсем различни хора.
Някъде между спомените, пропити от носталгия по отминалата любов и отегчението и раздразнението, които са я изместили през годините, двамата се опитват да намерят начин да продължат напред след раздялата си. Затова се срещат в малък ресторат, където да поговорят за децата си.
Спомените за миналото обаче нахлуват неканени. Той помни каква е била тя в началото - крехка, уязвима, току-що преборила анорексията. Помни и какъв е бил той - сантиментален и романтичен, някак не в крак с времето и различен от всички. Но са били щастливи.
Щастие, което сега отсъства. От връзката им, от живота им, от света им. Дълбоко лична историята на Делия и Гаетано е колкото обикновена, толкова и уникална. Къде ще ги отведе срещата, замислена като помирителна вечеря и какво общо има възрастната двойка, която седи до тях в ресторанта ще ви оставим да разберете сами.
Най-прекият път към "Никой не се спасява сам" е ТУК.
