Да пишеш за любовта така, че да омагьосаш читателите си и да ги накараш да мечтаят да изпитат подобни чувства, е повече от талант. И ако някой безспорно умее да пресъздава чувствата на хартия и да докосва сърцата по наистина неповторим начин, това е Исабел Алиенде.
За онези от вас, които вече са влюбени в романите на Алиенде, сме сигурни, че ще пожелаят да притежават "Любов". За останалите книгата може да се превърне в прозорец към прекрасния свят на писателката и нейните необикновени произведения.
На границата между биографичното и белетристичното, "Любов", точно както подсказва заглавието, е от онези книги, в които има страст, романтика, чувство за хумор и пленително очарование.
"Любов" е оригинален белетристичен експеримент, събрал в себе си най-красивите любовни сцени от романите и разказите на Исабел Алиенде и размисли за собствения опит на писателката в любовта.
Любовта е една от основните теми в романите на Алиенде. Откриваме я както в най-известната й трилогия "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия", така и в другите й творби като "За любовта и сянката" и "Ева Луна".
Книгите й "Моята измислена страна" и "Афродита" са повече от достатъчно доказателство за умението да разказва случки от собствения си живот така, че да накара читателите си да се смеят, да плачат, да съпреживяват и да мечтаят.
А "Любов" комбинира тези две нейни умения в едно, събирайки прекрасни откъси от романите на Алиенде и не по-малко впечатляващи моменти от нейната биография и от собствените й любовни трепети. И ако целта на първите е да ви накарат да пожелаете да прочетете произведенията, от които са "откъснати", то личните преживявания на писателката носят чистата мъдрост и очарование на споделения опит.
Алиенде разказва с типичното си свежо чувство за хумор за първите си сблъсъци с това прекрасно, но объркващо чувство и с мъжката анатомия. Едва ли ще се изненадате да откриете, че част от първите й впечатления и по двете теми идват не от опит, а от книгите. Писателката расте във време, в което нито училището, нито родителите смятат за необходимо да дават излишни (и неблагопристойни) обяснения за половите отношения.
Огромната библиотека на чичо й също не помага особено за отговорите на тези въпроси, тъй като в периода, когато има достъп до нея, Алиенде е на твърде крехка възраст. Така че, когато на девет години чете Маркиз дьо Сад, по-голямата част от смисъла на творбите му й убягва.
От неловките опити за целувки в училище до любопитството към унищожаването на табутата (а по онова време в Чили те никак не са малко) в началото на журналистическата й кариера през 60-те години Алиенде постепенно открива сама онази част от истината за взаимоотношенията между мъжете и жените, която й е била неизвестна.
Когато прави интервю със жена, която изневерява на мъжа си, при това не защото е лудо влюбена в друг, а за собствено удоволствие, Алиенде предизвиква истински скандал. Но възмущението не променя фактите. След като се появява облечена като вариететна танцьорка в телевизионно предаване, Алиенде си навлича не само явното неодобрение на консервативното и гордо с предразсъдъците си чилийско общество, но и предизвиква клюки по свой адрес.
За финал ви предлагаме да "дегустирате" очарователния стил на Алиенде с един остроумен цитат от "Афродита", намерил място и на страниците на "Любов": "Единственият начин да накарат нас, жените, да чуем нещо, е да ни го прошепнат на ухото. Ерогенната точка G е в ушите и който я търси по-надолу, губи не само своето, а и нашето време."
Най-прекият път към свежото чувство за хумор на Исабел Алиенде и нейната "Любов" е ТУК
