Брилянтният финал на трилогията за Бастан вече е тук. "Дар за бурята" е кипящ от мистика и напрежение роман, който по нищо не отстъпва на предходните две книги на Долорес Редондо. Така че определено имате да наваксвате, ако все още не сте попадали на тази поредица.
Мрачен, по-мрачен, най-мрачен. Това е само едно от описанията на трите великолепни романа на Долорес Редондо, които можем да дадем. Ако обичате наистина заплетени и зловещи трилъри, сигурни сме, че ще оцените високо трилогията на баската писателка.
Какво прави Долорес Редондо толкова различна от останалите дами в съвременната криминална литература и на какво се дължи огромният (изобщо не преувеличаваме) успех на нейната поредица? Първата книга от поредицата, озаглавена "Невидимият пазител", излиза през 2013 година, преведена е на повече от тридесет езика и постига зашеметяващ международен успех.
Причините са няколко. Стилът на Редондо е изключително увлекателен, сюжетите са майсторски изпипани, а основният персонаж в трилогията е една необикновена дама – инспектор Амая Саласар. Всичко това е съчетано с омагьосващия колорит на местната култура, в която окултните практики не са нещо необичайно, а историческото минало на региона е повече от богато.
Самата Долорес Редондо признава, че е била вдъхновена от поредица реални ритуални убийства. Мястото на действието също не е избрано случайно – става дума за една от най-магичните земи в Европа на границата на Франция и Баската автономна област (откъдето е и самата писателка).
Не само заради гоненията на вещици по време на Инквизицията, но и защото митовете и легендите все още живеят, вкоренени дълбоко в културата на местното население. Всичко това е пропито в трилогията и създава една наистина мистична, ярка и понякога стискаща за гърлото атмосфера, която неусетно "поглъща" читателите.
"Дар за бурята" е третата, финална част на трилогията за Бастан. Действието започва само месец след драматичните събития, с които завършва "Зовът на костите" (втората книга от поредицата). Инспектор Саласар все още усеща дебнещата я опасност, макар да е успяла да спаси сина си и да задържи сериен убиец.
Колкото повече близките й се опитват да я успокоят и да я убедят, че трябва да остави всичко в миналото, толкова повече случващото се около нея доказва, че злото, което вилнее из долината на река Бастан, все още е на свобода.
Легендата за злия демон Ингума, който задушава спящите, се появява първо като обяснение за внезапната и доста съмнителна смърт на няколкомесечно бебе. В хода на разследването бързо става ясно, че детето е било задушено, а крайно неадекватната реакция на бащата се превръща в повод инспектор Саласар да прояви интерес към подобни случаи от миналото.
Паралелните й опити да разплете зловещите тайни от собственото си минало също я повеждат по подобна следа и по всичко изглежда, че зловещият ритуал на принасянето на деца в жертва не е нещо ново за областта.
Дали личните емоции ще замъглят безпогрешната й до този момент преценка? Амая Саласар не е от жените, които оставят емоциите да замъглят ума й, но този път е изправена пред твърде много неизвестни, а връзката между отделните случаи е колкото очевидна за нея, толкова и трудна за доказване.
Къде е границата между мит и реалност? Дали зад легендите се крие просто брилянтен престъпен ум, който ги ползва като прикритие, или в горите около река Баста наистина живее нещо, което не би могло да има рационално обяснение?
Ако сте любопитни да научите отговорите, можете да откриете "Дар за бурята" ТУК.
