Паоло Джордано е от онези писатели, които по нищо не приличат на такива. Главно защото изглежда повече като холивудска звезда, отколкото като човек на думите. Въпреки това обаче романите му увличат с лекотата на стила и елегантността, с която са разкази историите в тях.
Колкото и да сме свикнали да мислим за пишещите като за хуманитаристи, писателите, чийто талант обхваща едновременно литературата и точните науки, съвсем не са малко. Авторът на "Алиса в Страната на чудесата" Луис Карол е гениален математик, създателят на "Мечо Пух" А. А. Милн – също.
Младият италиански писател Паоло Джордано пък е доктор по теоретична физика. И, както вече споменахме, освен че е гениален, той е и много красив. По-важното обаче е, че още с първия си роман "Самотата на простите числа" печели едно от най-престижните литературни отличия в Италия – наградата "Стрега".
Книгата е преведена и издадена в повече от четиридесет страни, което я превръща в световен бестселър. Следващите му творби затвърждават името на Джордано като един от най-значимите и обещаващи млади европейски писатели.
Персонажите му често приличат на самия него, тоест често са физици или математици. Романите му пък притежават онази почти магическа лекота на стила, благодарение на която се четат на един дъх, въпреки че темите им са повече от сериозни.
"Черно и сребърно" е третият роман на Паоло Джордано, който излиза на български и има още едно изключително ценно качество – кратък е. Причината да оценим толкова високо лаконичността на книгата е фактът, че в нея се преплитат две теми, които изкушават писателите от векове и в повечето случаи предразполагат към многословност.
Темите са любовта и смъртта, а историята, която ще откриете в "Черно и сребърно" е колкото обикновена, толкова и уникална. Едно младо семейство, изпаднало в трудна ситуация, намира своето спасение в педантичната, старомодна, понякога вбесяваща, но в крайна сметка винаги незаменима госпожа А.
От домашна помощница тя се превръща в детегледачка на сина им. От жената, която поддържа домакинството – в част от семейството, от непозната – в обичана и от госпожа А – в Бабет. Редът, спокойствието и може би дори любовта и разбирателството в семейството се дължат на нейното присъствие.
Затова семейният космос се разпада, когато тя се разболява от рак. Романът започва с новината за смъртта на госпожа А. и постепенно ни връща назад, без да спазва хронологична последователност. Низ от спомени, които достигат до нас с гласа на основния персонаж – млад университетски преподавател по физика.
"С течение на времето всяка любов има нужда от някой, който да я види и признае, да я оцени, в противен случай рискува да бъде взета за недоразумение" – така си мисли главният герой в "Черно и сребърно", докато се опитва да възприеме загубата на госпожа А. Именно тя е свидетелят на неговата любов. Нейният пазител.
Какво обаче става с една любов, когато нейният свидетел изчезне? Как се преодолява загубата на някой толкова незаменим за едно семейство, колкото е била Бабет за младия учен, съпругата и сина му? Какво можеш да направиш за едно дете, което за пръв път се сблъсква с грозната и болезнена загуба на любим човек?
Въпроси, чиито отговори всеки е търсил в някакъв момент от живота си и пред които често оставаме безмълвни, объркани и затънали в собствената си безпомощност. Паоло Джордано успява да изрази неизразимото със завладяваща лекота, без нито една излишна дума.
В случай че сме успели да предизвикаме любопитството ви, можете да намерите "Черно и сребърно" ТУК.
