"Царството" на Еманюел Карер е необикновена книга – есе, роман, историческо произведение, автобиография или своеобразно журналистическо разследване... На практика не е възможно да я определим жанрово, затова ще я наречем просто предизвикателство за ума.
"Царството" е книга, която увлича читателя неусетно, предизвиквайки го да си задава въпроси. Да кажем, че е книга за религията, би било неточно, защото всъщност става дума за вярата не само в конкретно божество, а и за вярата като цяло.
Нейният автор Еманюел Карер е агностик (макар че не винаги е бил такъв), иначе казано – привърженик на онази философска школа, според която дали съществува някаква божествена сила, или не – това е от нещата, които никога няма да разберем.
Вероятно именно това е причината да си задава въпроса как се е стигнало дотук? Как е възможно един съвременен човек да вярва, че Христос е възкръснал, а майка му го е заченала непорочно? Не е ли тази вяра точно толкова абсурдна, колкото би било да вярваме и в приказките или в древногръцките митове.
Важно е още тук да направим едно уточнение, което прави и самият Карер. Става въпрос именно за вярата като твърдо убеждение, не за спазването на определени християнски традиции или морални норми. Тоест: как е възможно някой да приема описаните в Библията събития като историческа истина?
Историята на Христос вълнува поколения писатели. От "Майстора и Маргарита", през "Евангелие според Пилат" до "Шифърът на Леонардо" – всеки е чел поне един роман, в който се появява някакъв неин вариант. Разликата е, че "Царството" не е точно художествена литература.
Защо хората продължават да вярват в една история, която е "обида за здравия разум", и дали искрено вярващите са по-малко от онези, за които религията се свежда до гордост с вековни традиции, с духа на катедралите и музиката на Бах?
Еманюел Карер се позовава на логиката, понякога – и на въображението си, опитвйаки се да извлече историческата истина. Неговото своеобразно пътуване във времето започва така:
"Коринт, Гърция, към 50 година след Христа, но никой, разбира се, не подозира, че живее "след Христа". В началото пристига един пътуващ проповедник... когото по-късно ще нарекат свети Павел... той разказва с тих и обсебващ глас историята на пророк, разпънат на кръст двайсет години по-рано в Юдея. Твърди, че този пророк се е завърнал от мъртвите..."
Карер, разбира се, не се опитва да убеди читателите си, че е първият, който си задава тези въпроси. Тъкмо напротив: още в началото на книгата цитира Ницше, който е разсъждавал над темата повече от век преди Карер. Освен това авторът на "Царството" признава, че самият той е преминал през период, в който е бил дълбоко вярващ.
С "Царството" Карер отправя истинско предизвикателство към читателите си, провокирайки ги да излязат извън рамката на познатото и да погледнат на описаните в Библията събития от различен ъгъл. Най-прекият път към това удивително пътешествие във времето отпреди 2000 години е ТУК.
