Знаете ли каква е "рецептата" за добър трилър? Аржентинската писателка Клаудия Пинейро определено я знае и "Бетибу" е поредното доказателство за това. Освен задължителните елементи като убийство и съспенс, в него ще откриете и тънък хумор, доза ирония и един проницателен социален и политически портрет на съвременното общество.
Трилърите отдавна не са само мъжка териотрия, нито когато става дума за писатели, нито когато става дума за читатели. И макар че романите в този жанр често са незаслужено подценявани, все по-често попадаме на такива, които излизат извън рамките на предвидимото, очакваното и вече видяното.
Така че съвсем не е изнендаващо, че романите на Клаудия Пинейро са бестселъри в цяла Латинска Америка, преведени са на много езици и печелят престижни литературни награди. Самата Пинейро започва кариерата си като журналист, занимава се с театрална драматургия и телевизионни сценарии, и, разбира се, пише романи.
Успехът я следва неизменно още от самото начало. През 1992 година печели годишната награда за журналистика, а романът й "Вдовици в четвъртък" е удостоен с престижната награда "Кларин" в годината, когато журито се оглавява от Нобеловия лауреат Жозе Сарамаго.
В творчество й неизменно присъстват възгледите й за етиката, задълбочените портрети на обществото, в което живее и болезнените му проблеми - чудовищните механизми на властта, изкривения морал и дълбоко скрите тайни.
Всичко това на фона на майсторски изградени криминални сюжети, в които напрежението може и да не е най-важно, но определено присъства осезаемо.
В "Бетибу" Пинейро разнищва безмилостно света на медиите, в които цари безскрупулното насилие над словото и съвестта. Като всеки уважащ себе си трилър обаче романът започва с труп. Педро Часарета е намерен мъртъв в дома си, три години след като е била убита съпругата му.
Открива го домашната му помощница - стиснал бутилка уиски и с прерязано гърло. Само няколко часа след смъртта на Часарета всички си задават един въпрос: каква е връзката с убийството на жена му? Дали някой отмъщава и за какво?
Писателката Нурит Искар също ще започне да си задава тези въпроси, когато научи за смъртта на Часарета. Преди новината да е достигнала до нея обаче тя мисли за други неща. Например за собствената си кариера. След издаването на не особено успешен любовен роман, Нурит се превръща от автор на бестселъри в "писател в сянка".
Критиката буквално я срива, само защото си е позволила да напише роман, в който няма труп. А от нея всички очакват именно това - черни, зловещи, криминални истории. Нурит все още се чуди кого е разочаровала повече - себе си или читателите и критиците. Междувременно обаче й се налага да се издържа, затова продължава да пише макар и чужди истории.
Хайме Брена пък, като всеки разследващ журналист, иска да разказва именно криминални сюжети. Само че едно необмислено изказване в телевизионно предаване се превръща в причина да му се наложи да се занимава с далеч не толкова интересни псевдо новини. И да се пита откога, за да си журналист, е достатъчно да си "почти грамотен". Той също все още не знае, че Педро Часарета е мъртъв.
Новината обаче скоро ще достигне както до него, така и до Нурит Искар и двамата ще обединят усилията си, за да разкрият истината, маскирана от лукса, престижа и богатството.
Увлекателен, ироничен и нетрадиционен, стилът на Клаудия Пинейро е пристрастяващ, а "Бетибу" със сигурност ще ви изкуши да прочете и останалите й романи. Препоръчваме ви обаче да започнете именно от него, а най-лесният начин да го направите е ТУК.
