През 1955 година, Труман Капоти заминава за Съветския съюз заедно с трупа американски актьори, за да отрази, в качеството си на журналист, тяхното турне в Москва и Ленинград. Резултатът е "Музите се чуват" - ярка и пряма книга, истинско свидетелство на своето време.
Няма да се впускаме в подробности от биографията на Труман Капоти – първо, защото той е добре познат на всички, които се интересуват от литература, и второ, защото вече сме си разказвали за него, при това не веднъж.В този случай ще се концентрираме изцяло върху книгата, защото тя е важна част от творчеството на писателя, който казва за нея: "Докато я пишех, осъзнах, че най-после съм намерил отговора на нещо, което винаги е било най-голямата ми творческа главоблъсканица".
Преди да бъде издадена като цяло произведение, "Музите се чуват" е публикувана в две части в списание "Ню Йоркър", заглавието е вдъхновено от думите на служител в съветското Министерство на културата, а самият Капоти нарича книгата "отчет". Определение, което вероятно засяга жанровата характеристика на текста, но в никакъв случай не е изчерпателно.
От позицията на времето можем спокойно да твърдим, че Капоти е увековечил по своя неподражаем начин както хората от трупата, с която е пътувал, така и дипломатическите отношения между Америка и Съветския съюз. А заедно с тях и всички чувствителни, деликатни и социално-критични аспекти на един динамичен исторически период.
Годината е 1955. Мястото, от което се готви да замине трупата, е Западен Берлин. Актьорите са американци, а постановката, с която пътуват, е "Порги и Бес" – опера на Джордж Гершуин. Изборът и на композитор, и на конкретното произведение е нееднозначен. От гледна точка на американците фактът, че ще се сблъскат с една толкова различна от тяхната култура, представяйки тъкмо Гершуин и тъкмо този, меко казано, самокритичен по отношение на нацията им сюжет, е показателен за тяхното морално (а и не само) превъзходство.
От гледна точка на руснаците произведение, което акцентира върху несъвършенствата на американското общество, е достатъчно добра причина да пренебрегнат голяма част от съображенията си спрямо гостуването на американските артисти. И така "Порги и Бес", а заедно с тях и Капоти, потеглят към Русия.
Преди това актьорите с срещат с няколко американски дипломати, които са дошли специално от Съветския съюз в Берлин, за да разговарят с тях. И бързо научават, че голяма част от притеснителните (поне според тях) неща, които са чували за страната и политическия и режим, са верни. А също така и че очевидно не могат да направят нищо, освен да се примирят с фактите.
Очаква ги дълго пътуване с влак, в който няма вагон-ресторант (поне в началото на пътешествието им), спалните места са разпределени след многобройни компромиси, а сред пътниците има дори куче. С присъщото си чувство за хумор и елегантна критичност Капоти създава не просто пътепис или разказ за турнето, а произведение типично в свой стил, на границата с документалистиката, но с очарованието на художествената литература.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Музите се чуват" ТУК.
