Може би знаете – едни от най-големите футболни клишета са: "Ние излизаме за победа във всяка среща, пък каквото стане", "Ние мислим мач за мач", "Играхме добре, но нямахме късмет" (или както казва бившият треньор на Левски – сърбинът Ратко Достанич: "Играли сме добро, но сме немали шансо") и т. н. и ще се изненадате колко дълъг може да бъде списъкът с подобни умотворения.
Нашите любими банди и изпълнители в света на музиката също обичат да боравят с клишета – много често за да ни подканят да си купим новия им албум или пък просто да изпитаме някаква друга, различна емоция – например състрадание.
Опитах се да сортирам това, което най-често чувам или прочитам от техните интервюта, като си направих и собствена интерпретация на думите им, които ще класифицирам като музикални клишета.
Все пак искам да уточня – хумористичният момент (дано да го има де, а да не е само в главата ми) е основополагащ при дешифрирането на казаното от изпълнителите, а и едва ли всеки би бил съгласен с мен, тъй като моето мнение не е меродавно.
Клише номер 1: Новият ни албум е най-доброто, което сме правили досега
Ама разбира се, иска ли питане? Обичаен рекламен трик, който да те накара да се размечтаеш за нещо по-добро от най-любимото на най-любимата ти банда. В повечето случаи (да не кажа голямо число, но примерно около 80-90%) това си е откровена лъжа.
Всъщност е твърде възможно бандите или изпълнителите да са си мислели, докато са записвали: "Ееее, колко яко става, това ще е най-добрият ни албум". Впоследствие групата свири по 2-3 парчета от този албум по време на промотирането му, след което те потъват в забрава. А любимите ти песни от любимия ти албум ще са вечно в репертоара им.
Клише номер 2: Искахме да се завърнем към корените си
"Най-сетне" - си казваш, когато разбираш тази новина. Малко по-късно ти просветва, че е било по-добре това да не се бе случвало. Вижте например Metallica – така се върнаха към корените си с Death Magnetic, че дори не си спомням една песен от тоя албум.
Това също е много широко застъпен маркетингов похват. Продажбите са спаднали драстично – едно е да си продал 15 милиона копия преди 20 години, друго е сега да продадеш 1 милион. Разбира се, тук не бива да пропускаме и момента на безплатното сваляне от интернет, но когато една банда каже, че се връща към корените си, това означава: "Дано сега Лари Джонсън от Тексас и Киро "Миталикътъ" от Калофер пак да почнат да ни слушат".
Клише номер 3: Много се забавлявахме докато работихме с този продуцент
Е, има си хас да не сте се забавлявали. По цял ден сте пили бирички, яли сте чипс, обсъдили сте всички клюки, посмели сте се на роклята на Katy Perry на наградите на MTV и сте позаписали това-онова, след което продуцентът си е тръгнал със солидна сума в банковата си сметка, а албумът в крайна сметка се оказва пълен провал. Ами, c'est la vie, както се казва.
Клише номер 4: Правим музика само заради феновете си
Хахахахаха! Само наивници биха повярвали на това. Музикантите често са алчни и егоцентрични и за тях свиренето е начин за изкарване на прехраната. Някои се справят по-добре и живеят в дворци със собствен фитнес салон, басейн по-голям от баскетболната площадка на старото ти даскало и гараж за Ферарито, Поршето и семейното SUV.
И в това няма нищо лошо, но да твърдиш, че правиш музика, само за да радваш феновете – ей това не го разбирам. Правиш музика първо за себе си, защото ти харесва на теб, а след това, ако е рекъл господин Голямата акула (шефът на лейбъла), албумът ти може и да види бял свят.
Или обратното – първо записваш песните, защото трябва да се харесат на корпоративните пичове с костюмите, а след това и на себе си да си кажеш: "То пък май се получи добре, да му се не види". И чак тогава идват феновете.
Клише номер 5: Взимах дрога, защото бях в депресия
Листът е голям и имената ги знаем. Истината е, че в повечето случаи музикантите посягат към наркотиците, просто защото могат и са били любопитни, особено ако са били отегчени от славата, постоянните концерти и интервюта.
Депресията не е достатъчно обяснение за огромния брой пристрастени към дрогата изпълнители. Тя може да бъде контролирана до един момент, в който забравяш заради какво точно си изпаднал в нея, тъй като коктейлът от сънотворни, водка и всякакви други "медикаменти" е замъглил тотално съзнанието ти.
