През първата половина на месец март проектът Sig Sag Routes за втори пореден път ще покаже какви музикални, визуални, поетични и галактически мисли и приключения е приютил след последното си участие пред публика през юли, миналата година.
Sig Sag Routes е отворен музикален проект, в който основни двигатели са Зигфрид (Siegfried) и Вожда. С помощта на Петър Момчев (саксофони) и Митко Семов (ударни) те ще се опитат да изразят по най-добрия начин еклектичната си музикална визия, която най-общо може да се опише като синергия, в реално време, на интроспективна филмова музика и диви фрий-джаз импровизации, изобилстващи с живописни, застинали картини на съзерцание и размисъл.
Според Зигфрид и Вожда динамиката в музиката, “тихите места” и паузите са също толкова важни както и най-шумния скит или хорус, а “отсъствието на музика, доловима за ухото, също е музика, ако зад нея стоят чувствата и енергията на истински творци". Основните предпоставки за такова сливане на стилове и концепции се коренят в многопосочната музикална и културна ерудиция на участниците в проекта, както и на съчетанието между музика, кино, фотография и литература, за които в различна степен Зигфрид и Вожда имат вдъхновение и неповторим усет, които се допълват взаимно.
Зигфрид е кинорежисьор, фотограф, композитор, виолончелист, пианист и пътешественик, а може би и доста други неща, които още не знаем за него и които не е ясно дали някога ще узнаем... например истинското му име. Не непременно в този ред, но както и да го погледнеш, младият французин е един изключително колоритен, интересен и идеен тип, с когото всеки разговор отваря нови хоризонти и ражда нови идеи - разбира се, ако говориш френски или успяваш да разбереш важните думи изпод канонадата на "френския" му английски.
Кинорежисьор. Това е основното "занятие" на Зигфрид измежду всички останали – той ще бъде в София за деветия международен София Филм Фест (8-13 март). Ще бъде член на журито и ще участва в представянето на филма “Schizo”, на чиято музика е автор и изпълнител. “Бийт-бокс, чело и полу-индиански напеви с гърлен шамански глас, от който целият изтръпваш и някак си вече никога не си същият..." – така Вожда описва музиката към саундтрака на “Schizo” (на която той вече направи неофициална премиера като я смеси с живото си изпълнение на пианата и аналоговите си синтезатори по време на концерта на SubDoob CamelRide в О!Шипка през декември миналата година).
На предишното издание на феста бяха представени два филма на Зигфрид: “Луиз (втори дубъл)” (1997) “Санса” (2003). Определян е като един от най-талантливите млади френски режисьори. Както е написал Александър Александров в предговора към интервюто му със Зигфрид, "филмите му не могат да бъдат сбъркани – в тях има нещо абсолютно неподправено, което ги прави уникални. Не става въпрос само за формата и визията на лентите, за на места доближаващия се до стилистиката на видеоклиповете монаж, за честата употреба на забързан фарт или пък за снимането “на ръка” със цифрова камера, но и за другата, “вътрешната” част на филмите.
Не знам за другите зрители, но аз останах твърдо убеден, че филмите му определено са направени във, за и със времето си – нещо не чак толкова често срещано напоследък ( ...всъщност – въпрос на гледна точка).
Факт е обаче, че “Санса” заслужава внимание дори само заради неконвенционалността си – сниман основно от екип, броящ се на пръстите на едната ръка, с подкрепата на редица приятели и ентусиасти по време на целия си маршрут, филмът е не просто двучасов видеодневник на пътуването на ексцентричен художник през страни от Европа, Азия и Африка, а някакво своеобразно доказателство, че за киното, което се прави днес, няма и не би трябвало да има граници, както в пряк, така и в преносен смисъл...”
Фотограф. Зигфрид е истински Майстор на черно-бялата фотография. Някои негови снимки са достъпни на уеб сайта му – www.vagabondages.net.
Композитор/Виолончелист/Пианист/Саксофонист. Завършил е специалностите композиция и виолончело в консерваторията в Париж, свирил е с имена като Ерик Трюфа (Erik Truffaz) и е автор на множество саундтраци към филми (както стана ясно по-горе, и на музиката към "Shizo”, който ще бъде представен лично от него на тазгодишното издание на София Филм Фест).
Пътешественик. Зигфрид няма дом в истинския смисъл на думата… ако не броим малкото апартаментче в Париж, което му служи, по неговите думи, “единствено да складирам разни неща, например челото си, но рядко спя там.” Вожда: “Човек никога не знае откъде ще пристигне или откъде ще се обади... Онзи ден ми звънна от Москва да ми каже здрасти, преди два месеца пък ми писа от Румъния да отскочим до Русе да направим концерт там – номадска душа."
Вожда е пианист, филолог, програмист, писател, басист, поет, саксофонист, баща, gourmet, книжен плъх и Вожд, както и някои други неща, които няма да споменавам по определени причини. Неизбродими са музикалните му експерименти и творения, макар че като за работещ Вожд в офис той успява да реализира една твърде нищожна част от онова, което му се върти в главата като музикални проекти.
Ето част от музикалните проекти, в които Вожда участва или е участвал в миналото: Ardenfeel, Les Blitz Directeurs, pmbm, Pentatonic Abusers, Funky Monks, Sneakyie Miggitt, SubDoob CamelRide, Alien Go Funky, Subtierra, Vougang In Traffic, Blue Mean, Superfly.
Петър Момчев, по прякор Самурая, е “един от гениалните музиканти на земята – Чарли Паркър и Уейн Шортър, въплътени в самурайско кимоно и вместо меч – четирите магически саксофона на Петьо-сан!” Последните думи на Вожда вероятно не се нуждаят от повече пояснения, освен да споменем, че Самурая е свирил с един куп известни джазмени в САЩ и с още толкова не толкова известни, но доста добри джазмени в България... тоест, може би с почти всички джаз музиканти в България.
Освен джаз проектите, в които участва, Петър е известен и като саксофона в брас секцията на Уикеда навремето, а в момента свири постоянно с група Инфинити и в различни джаз формации. Прякорът му идва от другата му “любов”, освен към музиката и семейството - от малък тренира бойни изкуства, а от няколко години насам се е “ограничил само с 3-4 тренировки на седмица и час-два упражнения дневно.”
Митко Семов е човекът-оркестър. Бил е барабанист на Милчо Левиев, както и на огромен брой музикални проекти, предимно в джаз и поп средите. Музикален продуцент на Каффе, барабанист на Funky Monks и Brazilectro, свирил е с Уикеда, Инфинити, B Jazzy, Графа, Airbag, Сънрайз и т.н. и т.н. Има навика да свири с два комплекта барабани - един акустичен и един електронен, към който включва и аналоговия си синтезатор... резултатът е, както обикновено, неописуем. “Гениален музикант, огромна душа, голяма скица, верен приятел и достоен партньор по надпиване с мастика!”- така го описа Вожда “с едно изречение”.
Зигфрид и Вожда се запознават по време на саундчека за един от концертите на Ardenfeel в О!Шипка някъде през март миналата година – точно по време на осмото издание на София Филм Фест. По това време Зигфрид е довел със себе си двама съмишленици – саксофонист и beatbox, с които искат да посвирят след гига на Ardemfeel. Така и става, Вожда се влюбва в тяхната музика, пият до зори, а при следващото си посещение в България, през юли, Зигфрид кани Вожда да участва в концерта му в О!Шипка.
Вожда от своя страна привлича Петър Момчев и Наско Попов (ударни), към тях се присъединява и Владо (кавал, ex-Исихия) и така се заражда Sig Sag Routes – име с почти еднозначен превод, но с милион асоциации.
Владо най-вероетно отново ще участва в проекта, но засега това не е потвърдено.
Този път Наско Попов (барабани и перкусия), който взе участие в проекта миналата година, няма да може да се присъедини към групата поради ангажименти в Холандия. Записи на Sig Sag Routes с негово участие зад барабаните могат да се изтеглят безплатно от: http://www.urbanium.net/ardenfeel/music_sig_vozd.php
Ето и датите на концертите, които са организирани до момента:
6 март, неделя, Сцена за Авторска музика “О!Шипка”, начало 11:00 ч.
14 март, понеделник, клуб “Три Уши”, начало 10:30 ч.
Френски Културен Институт (датата е в процес на уточнение)
Инфо: pmbm
