Трудно е да се изкарат пари от музика (а кога ли е било лесно?), така че: Защо все още много хора продължават да свирят и да композират?
Трудно е да се изкарат пари от музика (а кога ли е било лесно?), така че: Защо все още много хора продължават да свирят и да композират?
Ето една сметка, която всеки музикант би следвало да си направи: тръгвайки от нула, приспаднете цената на цялата си музикална апаратура - хардуер/софтуер, музикални инструменти и т.н. Наистина го направете! Следва да си направите сметка и на цялата апаратура, която сте купували и продавали през годините - най-вече финансовия баланс между разходи и приходи. Накрая: изчислете парите, които сте спечелили с музика - и ето го крайният резултат. Ако той е с положителен знак, вие сте музикант, който работи „на сметка”. Без да визирам нуждаещите се от неотменна пенсия хора от соц музикалния бранш, в повечето случаи сметката е негативна, и то с хиляди.
Факт е, че не се прави добра музика в никой жанр - освен мимолетна или пък вулгарно-комерсиална (две от страните на една и съща монета). Но музикантите продължават да се занимават? Още повече, те трябва да пишат музиката, да я изпълняват, продуцират, да правят дизайн, мърчандайзинг, разпространение на материалите, както и да се самопромотират, и самоменажират. Колкото и приятни, и изпълващи да са тези процеси (поне до известен момент), те ни оставят все по-малко време и енергия за музиката, а средствата, които инвестираме предварително, ни карат да я третираме като продукт. Не трябва да се очаква никаква музика тогава, освен някаква натаманена джаста-праста.
Всякакви качвания по сайтове като Soundcloud.com, например, не ви правят повече от това, което сте - просто промотирате (пред неопределена аудитория) своята музика. Но дори този начин на разпространение задължава артистът да направи професионален и стойностен материал, преди дори да си го помисли да го качва. Потенциалните клиенти/посетители очакват да получат завършено и съвършено (с извинение за смисловата тафталогия) парче, а и в огромната си част не са склонни да платят, освен за добре познати им изпълнители.
В безспорната ситуация на (нормално) намаляващи участия на живо, а и почти сигурния неуспех, ако не свириш кавъри, другото или просто няма да "извърви", или пък няма да е адекватно. По-добре да отворите куфара на улицата, да свирите, и да чакате някой да ди ви пуска по някоя пара. В това няма нещо лошо, но нали целта, към която се стремите, е друга?
За да разберат защо всички музиканти попадат в тази „клопка”, би трябвало да се върнат към времето, когато за пръв път, по някакъв начин, са се докоснали до музиката: освобождаването и удолетвореността, които вървят ръка за ръка при нея. Композирате и записвате собствената си музика, научавате повече за процеса на запис и продуциране, спестявате пари за по-добри микрофони или инструменти, търсите нови звуци - и пеете, докато гласът ви пресипне. Всяко едно от тези неща ви кара да се чувствате, все едно се движите по булевард, където всички светлини са зелени - и ви кара да се чувствате така, все едно току-що сте написали първата си песен. Ако е било за пари, то можи би е трябвало да станете адвокат, например. Съществува обаче особено чувство на свобода, ако знете, че последният ви албум няма да донесе никаква финансова печалба, но същевременно го смятате за уникален. Понякога забравяте защо правите всичко това: само заради няколко ноти, или избор на думи, които могат да разтърсят някого. В такива случаи пирът с боговете е гарантиран.
