Missskin.net е нов независим лейбъл, основан от Андро Стубел, Добрин Атанасов и Петър Вълков-Пит в началото на 2007 г. През март месец се състояха три промоции на албума "За поезията, любовта и още нещо…", който е първото CD, реализирано чрез лейбъла.
Парчетата в него са авторски и са писани в доста голям диапазон от време и пространство най-вече от Андро, Добри и Питкин. Освен тях в записването на албума са участвали и Евелина Хетемова, Кирил Янев, Константин Кацарски, Красимир Бончев, Михаела Начкова, Миша, Николай Узунов, Светозар Колев–Питкин и др. Записите са осъществени в Графити студио под вещото ръководство на Кирил Янев.
Елена Георгиева: Как се роди проектът Missskin.net?
Добри: Миналата година бяхме на Сигет фестивал в Унгария – 64 тематични сцени на един огромен остров на Дунав. Имах идея да посвирим там и за целта искахме да запишем някакво демо. Обаче от демо на демо стана албум. Постепенно и хората в проекта се увеличиха и сега сме вече 13 човека. Оттогава ни тръгна на числото 13 – разрешителното ни от Министерство на културата излезе на 13 февруари, албумът излезе на 13 март, в него има 13 парчета... въобще си гоним числото 13. Записахме блус албум, защото най-бързо и лесно можехме да се сработим всички с блуса.
Андро: Иначе повечето ни парчета са със съсвсем друго звучене, но поотделно всеки имаше твърде малко блус парчета за цял албум – така ги съчетахме и стана компилацията. Имаме още около 30 парчета, които не са блус, но пък са много яки.
Андро Стубел и Добрин Атанасов от Missskin.net. Снимка: Avtora.com
Добри: В един момент работата отиде малко и към джаз, но мисля че се получи добре. Концепцията на албума е изцяло акустична. Лошото е, че вече няма блус банди в България. Тази година Блус феста в Бургас отново ще се проведе, но като се замисля на него ще свирят същите онези банди, които свириха преди десетина години – с малки изклчения. Няма приемственост в блуса, няма го усещането в младите музиканти. Това си е един вид класическа музика.
А Missskin.net е чисто нов лейбъл, който ще издава подобни неща. Има доста хора, които нямат никаква публичност, а би било хубаво да им се даде такава заради стойностната им музика. Нашата идея е да им помагаме за професионален запис и след това продуциране на парчета.
.: А защо кръстихте лейбъла Missskin.net?
Добри: То е препратка към сайта. А иначе мискин си е мискин. Говорехме си с един приятел, че има два типа парчета – кахърни и мискински. И така си остана.
Пит: Ние сме абсолютно независим лейбъл – нищо не зависи от нас. Но важното е да се харесаме с хората, които ще ни потърсят и да сме си полезни. Нямаме никакви условия, освен чалга – никаква чалга! Като цяло опитваме се да направим нещо за другите хора, което някога самите ние сме се надявали някой да направи за нас. Сега на 12 април ще направим пресконференция, на която ще представим лейбъла. След нея каним всички на изложба в галерия Duke на ул. Стара планина 10.
.: Как се спонсорира проектът? Откъде намерихте сили за това?
Пит: Спонсори засега нямаме, но пък с пари всеки може. В някакъв следващ момент имаме идея да потърсим спонсорство и от европейски фондове. Но важното е, че успяхме да се съберем всички заедно, защото ако аз отида да представям един албум сам и да искам спонсорство, ако Андро отиде сам или пък Добри, никой няма да ни обърне внимание. Когато имаме обаче един успешен продукт, заедно можем да представим една доста сериозна платформа. Освен нашия албум "За поезията, любовта и още нещо..." сме продуцирали и албум с детски песнички – всички авторски. Въпросът е не какво ще запишем, а какво правим със записа след това? Важното е да има връзка с хората, да знаем те какво търсят. Няма опасност да забогатеем, само да изкараме пари за едно праче хляб. Ако останат за бира и за нова яхта – още по-добре.
Добри: Искаме да помогнем на хора, които създават уникална музика, но цялата им звукозаписна дейност се изчерпва с няколко демо записа. Много е жалко, защото има наистина уникални неща!
Ядрото на формацията: Андро Стубел, Петър Вълков-Пит и Добрин Атанасов. Снимка: Avtora.com
.: Имате ли идея как ще разпространявате албумите?
Андро: В момента ни продава Дюкян меломан, книжарницата на НДК и "Магелан". Но хубавото е, че когато решим да свирим на някой фестивал или да представим музиката си на някого, просто даваме албума и казваме: "Ето това правим!". Много по-лесно е. Иначе албумът е записан почти на живо – повечето от музикантите до последно не знаеха какво ще свирят.
.: Как минаха промоциите на албума?
Добри: Много добре! Стана голям купон навсякъде, въпреки че повечето от хората не ни бяха чували. Правихме представяне и в Казанлък по време на Чудомировите празници. Поканиха ни местните бардове и дори взехме няколко награди.
В момента също имаме доста предложения за свирене, но трябва да се организираме първо. Доста е трудно да се организират 13 човека да свирят по едно и също време и на едно и също място. Но се случва – някой път и в опростен вариант. Освен в София ще свирим и в Пловдив, в Айтос, в Бургас.
.: А с какво се занимавате по принцип?
Добри: Те всички са си музиканти, Андро е тонрежисьор, аз съм художник. По принцип съм ангажиран със сдружението Изкуство в действие. Занимаваме се активно с доста интересни проекти за съвременно изкуство.
.: Каква е публиката ви? Повечето от нея са ваши приятели, но как ви възприемат хората, които ви чуват за първи път?
Андро: Аз дълго време свирих в Екзитус, бяхме доста време на върха, така че съм свикнал с всички настроения на публиката. Като цяло всички много се забавляват. Като се съберат три китари, цигулка, саксофон и контрабас на едно място, става голям купон.
Пит: Всеки, който чуе албума, сам ще открие причината за себе си да си го купи или да ни слуша. Целта ни е всичко да е истинско. Ще ти дам един пример – аз отвреме на време свиря на улицата. Свирех веднъж Бах и случайно видях как един младеж със слушалки на ушите започна да забавя хода си, спря до мен, свали слушалките и каза: "Кво е тва, бе? Много е яко!". Щях да си изтърва китарата. Ако един такъв човек си купи диска ни – доста ще се зарадвам.
.: Мислите ли, че сте част от ъндърграунд сцената?
Добри: В България няма истински ъндърграунд!
Пит: Ние сме!
Добри: Чисто човешки няма ресурс за ъндърграунд тук. Ако София беше с население над 5 млн., колкото Берлин или Санкт Петербург, може и да говорим за ъндърграунд. А сега правим пресконференции, Андро е бил шест седмици на върха на Българския топ 100 – какъв ъндърграунд?!
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
