Доскоро сравнително непознато име в България, за сметка на Италия, където живее и работи от години, днес Мишел Бонев е сред най-коментираните лица у нас.
В края на 2010 година скандалът около финансирането на режисьорския й дебют „Сбогом, мамо”, пътуването на родната делегация за представянето му във Венеция и обвиненията, че отличието от фестивала Action for Women е изфабрикувано заради близките отношения на сънародничката ни с италианския премиер Силвио Берлускони, водят до оставката на тогавашния шеф на Националния филмов център Александър Донев, отпуснал над 300 000 лева по лична преценка, въпреки че лентата не е получила необходимите точки, за да бъде предложена за финансиране.
Културният министър на Италия Сандро Бонди, който е поздравил Бонев от името на правителството, също обещава да напусне поста си заради обвиненията, че „Сбогом, мамо” е реализиран с милиони евро от държавната хазна. Няколко месеца по-късно Мишел Бонев е в родната си страна, където от 6 май лентата тръгва по родните киносалони. Самият филм представя отношенията "майка и дъщеря" в един доста негативен аспект, като в крайна сметка самата тя признава, че ленътата всъщност разказва нейната лична трагедия.
Митко Попов: Да започнем малко с историята на филма - силен, доста тежък и драматичен, с някои твърде крайни сцени. Изцяло автобиографичен ли е или има и известни елементи на художествена измислица?! На моменти навява дори елемент на някаква лично отмъщение?
Мишел Бонев: Много се колебаех дали да призная, че "Сбогом, мамо" всъщност е автобиографичен, че е моята лична драма. И ето, в крайна сметка го казвам - това е трагедията на Мишел Бонев. Един художествен разказ на истинска история. В крайна сметка реших да го направя, макар да не стигнах лесно до това решение, защото сметнах, че след като кажа истината, мога да помогна с нея на много хора. Да покажа, че както аз съм успяла, могат да го сторят и други хора, изживели подобни тежки ситуации.
Убедена съм, че подобни неща се случват в нашето модерно общество, макар за тях просто да не трябва да се говори. Ние сме такъв тип народ - за мнозинството майката си е майка и срещу нея не бива да тръгваш, тъй като то е склонно да те разкъса за подобно погазване на правилата. Ето кое е различно при мен - аз не мога да преглътна подобни неща, тази българска омерта. Затова реших да кажа - това е моята история и който изживява същото, през което преминахме със сестра ми, да има пример, че и това може да се преодолее, да преодолееш кошмарите и да си истински свободен като човек.
.: Казвате го така, сякаш "Сбогом, мамо" е бил вашият начин да преодолеете кошмарите?! Да се преоткриете?
Мишел Бонев: Да, именно този филм ми помогна да се освободя от тях и да продължа напред. Точно това се опитвам да кажа - не бива да сме нетолерантни към тези, които разискват подобни болни теми. Темата за семейството е важна, защото болно семейство означава болно общество. Това е начинът да го излекуваме, а не като просто се правим, че не виждаме и не чуваме. Моят филм е по-деликатна история, по-психологическа, всички сме виждали по новините, четем как майка изхвърля детето си в боклука, но преглъщаме и се правим, че нищо не се е случило. Наясно съм, че има много по-тежки истории от тази, но просто никой не се е осмелил до момента да разкаже за тях.
.: А защо решихте да се съсредоточите именно върху това в режисьорския си дебют?! Да се съсредоточите върху собствената си история и в този смисъл означава ли "Сбогом, мамо" и "Сбогом, мамо" и в живота?! Няма ли шанс един ден двете с майка ви просто да забравите и да простите всичко случило се?!
Мишел Бонев: За мен поне означава именно "Сбогом". Видяхме и сами в лентата, героинята на майка ми - Яна, тя вярва в това, което прави и никой не може да я убеди в обратното. С това допирните ни точки се изчерпват. Тя има свой собствен начин на мислене, минала е през много трудности и те са я превърнали в човека, който е. Психиката е нещо много индивидуално, никога не знаеш как можеш да реагираш на дадена ситуация. Можеш да полудееш, дори да убиеш. Тя е реагирала на страданието с омраза. Но хубавото е, че дъщерите й са различни - те реагират на мъката с любов. И накрая именно любовта побеждава. Да, на финала майка и дъщеря не се сдобряват, но има едно личностно прераждане, един позитивен дух, с който завършваме.
Това е посланието на филма - че можем да продължим и повече от това да кажа - да, аз съм била там, аз съм същото това момиче и днес съм тук пред вас, нима някой можеше да предположи, че ще стигна дотук?! И вярвайте ми, бяха наистина тежки дни - трябваше да започна да говоря с много приятели за тези проблеми, да говоря със себе си, да мина своята задължителна вътрешна психотерапия, за да стигна до личността, която съм сега.
Това, което е вътре в нас, може да ни изцели или убие. Аз избрах да оцелея. А за прошката - това е прекалено високо предизвикателство дори и за настоящата Мишел Бонев. Мога да кажа, че постигнах нещо сериозно - успях да разбера майка си, но само дотам, не успях да й простя. Може би ми трябва повече време, не бива никога да казваш никога. Само животът ще покаже.
.: Заговорихме за прошка, страдание - няма как да подмина и този момент от историята ви, опита за самоубийство, когато сте само на 17 години и три дни лежите в кома. Казвате, че сте преодоляли всичко това и сте друг човек - как оценявате този момент сега, от гледна точка на настоящето?
Мишел Бонев: Знаете ли, умишлено включих тази сцена във филма, въпреки че тя е доста тежка, защото вярвам, че някъде другаде в този момент има хора като мен, в същото това състояние, в което бях тогава, и искам да им покажа, че има път напред. Дори и един човешки живот да спася, пак ще съм щастлива. Исках да покажа точно колко зле бях в онзи миг - на тази крехка възраст не можех да видя бъдещето, не можех да видя дори утрешния ден.
Светът е пълен с омраза и аз си давам сметка, че на фона на всичките войни и глобални проблеми, една подобна история е твърде незначителна, но питали ли сте се някога откъде започва цялата тази ненавист, негативизъм, омраза?! От семейството. Ако продължим да сме слепи, колелото ще продължи да се върти. Все отнякъде трябва да се тръгне и аз избрах да тръгна оттук - да говоря за проблем, който съществува и който въпреки това е тема табу.
.: Ще се отклоня за момент, тъй като не мога да не попитам за този бурен скандал в Италия с филма - с отличието във Венеция, българската делегация, финансирането му, Силвио Берлускони. Отрази ли се той върху интереса на зрителите и можем да ли приемем максимата, че няма лоша реклама?!
Мишел Бонев: Факт е, че няма лоша реклама. Но въпреки това изживях много тежко цялата тази помия, която се хвърли върху него, заради факта, че съм почти изцяло човекът, който стои зад него, все пак съм режисьор, сценарист и продуцент. Това е като да ти вземат детето и да го хвърлят на кладата. Така се почувствах тогава, защото "Сбогом, мамо" е моето първо дете, в което съм вложила всичко, цялата си трагедия, емоции, болка. Затова да видя как медиите буквално съсипват филма, критикуват го, беше доста трудно. Не знам как издържах, може би всичко, през което съм преминала, ме е направила по-твърда към подобни предизвикателства.
А защо се стигна до този скандал - всичко тръгна от едно поздравление на италианския премиер, в момента на награждаването във Венеция, той изпрати министъра на културата Сандро Бонди да ме поздрави съвсем формално. При това го направи като към продуцент, режисьор, който е свързал две страни в една голяма копродукция - България и Италия. Оттам цялата преса, която на 99% е опозиционна, започна да плюе по филма, обвърза го в политически интриги, които той въобще не заслужаваше. Смея да твърдя и стоя изцяло зад думите си, че лентата изцяло си заслужи наградата от фестивала - отличието за правата на човека Action for Women.
.: Така и обаче не става ясно познавате ли лично Берлускони?!
Мишел Бонев: Да, познавам го от 1995 година. Представях Милан в моята модна агенция, с която се занимавах, преди да пробия в киното, и съм била на много от тяхните важни събития, годишнини, вечери, а може и да ви прозвучи нетипично, но съм и голям почитател на италианския футбол и Милан като отбор. Така че, познаваме се, имаме приятелство, но то е изцяло в рамките на нормалното, да не кажа - формално. Винаги, когато се видим, се поздравяваме, защото се уважаваме взаимно. Но когато става дума за български филм - "Сбогом, мамо" е копродукция, но за мен е преди всичко български, защото на 99% е с наши актьори, технически екип, сниман е у нас, само два дни снимачни има в Рим, не мога да приема подобни обвинения. Това е нещо, създадено с много усилия и желание от всички нас и е обидно да се сипят подобни абсурдни обвинения. Ако имаше и
капка истина, не смятате ли, че премиерът щеше да ми се обади лично по телефона, много по-прикрито да постъпи, а не да се стигне до подобен скандал.
Оттам започна всичко - преди това медиите на Апенините въобще не ги вълнуваше, че български филм ще бъде отличен във Венеция. И дори ще използвам момента специално пред вас да благодаря индиректно на г-н Берлускони, защото в крайна сметка се стигна дотам, че се заговори за лентата. Едва ли някой в Италия въобще го вълнуваше, че от 20 години родна продукция не е участвала на фестивала там. И дори, когато бяхме с нашата делегация на форума, след представянето на "Сбогом, мамо", лично директорът на надпреварата Марко Мюлер дойде и се извини пред културния ни министър Вежди Рашидов, че досега киното ни не е било забелязвано и ме похвали, че съм показала, че това трябва да се промени.
.: В този смисъл обаче, зад гърба си имате доста пълнометражни филми, като дебютирахте още през 2004 г. в "Страстите Христови" на Мел Гибсън. Защо Мишел Бонев едва сега започва да набира популярност като име в родната си държава, след като е толкова известна в Италия?! Или да приемем, че никой не е пророк в собствената си страна?!
Мишел Бонев: Хубав въпрос (смее се). Както се казва, Nemo Profeta in Patria (латински). Така е, безспорно се получи, че трябваше да отида в Италия, да стана известна там и да ме забележат в България едва след скандала със "Сбогом, мамо". Знаете ли обаче, кое е странното - по БНТ постоянно се въртят всички мои филми, но никой не говори за тях, дори не ме забелязваха и изведнъж се стигна дотам, че с негативната реакция в Италия, медиите и у нас започнаха да пишат за мен и също да ме критикуват, без дори да са гледали лентата.
Ето, вече се моля при следващия ми проект да няма пак някаква поръчка - генерален директор, министър на културата или което и да е високопоставено лице, което да трябва да махнат, защото пак ще се повтори същия сценарий (б.а: М-р Сандро Бонди обяви, че ще подаде оставка заради скандала с Мишел Бонев, а в България бяха уволнени зам.министърът на културата Димитър Дерелиев и изпълнителния директор на НФЦ Александър Донев). А няма да е заслужено - аз съм просто един артист, творец, не съм политик или част от тази система. Това, за което говоря, са съвсем различни неща, общочовешки. Можех да избера други насоки в живота си, но избрах точно тази професия, защото това е, което обичам и което ме прави щастлива.
.: И все пак, доколкото знам, сте готова отново да снимате в България?!
Мишел Бонев: Да, ще го направя. Защо да ме спират няколко журналисти, които водят политически борби или се чудят как да си продадат вестника?! Ето, сега ще започнем и ние да продаваме филма в България, излиза скоро по кината и най-важното е, че хората ще го видят сами и ще могат лично да преценят. Отзвукът от пресата не ме плаши, защото истинският коректив е публиката.
.: Май остана да питам само за истинския коректив?! Какви са очакванията ви за приема на "Сбогом, мамо" в родните киносалони?
Мишел Бонев: Само едно - да се хареса, както се хареса и от зрителите в Италия. Това действително е филм, който е тежък и драматичен и засяга една болна за обществото тема. Но точно в това е и предимството му - защото в крайна сметка те удря точно в сърцето.
