Коя е Мишел Бонев?! Една българка, която успя да разбуни духовете на Апенините до такава степен, че месеци наред местната преса се занимава с нея и дебютния й филм "Сбогом, мамо", предизвика оставката на министъра на културата Сандро Бонди, накара Силвио Берлускони да се кълне, че няма нищо общо с нея, а шефът на Националния филмов център Александър Донев и зам.министърът на културата Димитър Дерелиев - да се простят с поста си.
Всичко казано дотук обаче, важи само за Мишел, в контекста на скандалния й режисьорски дебют - "Сбогом, мамо", след който майка й Надежда Янева публично се отрече от нея, шокирана от начина, по който дъщеря й я е представила - като чудовище от романите на Дикенс или Виктор Юго, например. Семейните драми и скандали оставяме настрана, за да се опитаме да достигнем до самата Мишел или както е истинското й име - Драгомира Бонева.
Факт е, че също като филма си, и тя самата не може да ви остави безучастни. Първото, което прави впечатление, е суетата й - суета на жена, която се гордее с класата си и външния си вид. А, Мишел, която е родена през 1971 година, определено изглежда много добре. Носи маркови дрехи, прическата й е изрядна, дамската й чанта е или Армани, или Долче и Габана, а на гърдите си носи келтски кръст, за който твърди, че е "подарък от Мел Гибсън". Тук е моментът да припомним, че именно с малка роля в неговия скандален филм "Страстите Христови", българката стартира актьорската си кариера.
По-късно играе в двусерийния ТВ проект "Мъжът, който мечтаеше с орлите", в който си партнира с Терънс Хил и заради който е забелязана на Апенините. Първата й поява пред взискателните италианци обаче, е през февруари 2003 година, когато се появява в предаване, съпътстващо фестивала в Сан Ремо, а водещият Пипо Бауди представя колежката си като художник, моден експерт, писател и актриса. Мишел бързо бива разкъсана от местната преса, която се добира до факта, че тя е близка до шефа на телевизия РАИ – Агостино Сака, и дори е спрягана за негова любовница. Това явно е първият път, в който Бонев изпада в ситуация, сходна до тази със "Сбогом, мамо", когато години по-късно отново е погната от медиите за евентуалната си интимност със Силвио Берлускони.
Историята на Мишел Бонев започва през лятото на 1990 г. Да, тази история, която няма да намерите в "Сбогом, мамо", и с която Драгомира се превръща в Мишел. Всъщност, може би е редно да се върнем малко назад, за да разкажем как красивата българка прави своя прощъпулник въобще в шоубизнеса. И то не къде да е, а като… модел в съпътстващо концерт на НЛО в родния й Бургас ревю. Оказва се, че е втора братовчедка на Георги Мамалев и той я взима за участие. Вятърът на промяната я закарва на съвсем друго място – през август 1990 г., тя пристига в Италия на едва 18 години, без никакви пари в джоба и с амбициите да се превърне в звезда.
Дали тези амбиции са с "цената на всичко", можем само да гадаем, но ето че две години по-късно тя има зад гърба си два брака – първият с неизвестен италианец и вторият – с адвоката Джузепе Корасанити, който притежава агенция за руски модели и й помага да стъпи в модния бизнес. Днес, последният е продуцент на Мишел и все още нейн добър приятел. След кратък воаяж в Америка, който Бонев определя като решителен за "амбициите й" и за който казва, че я е срещнал с чудесни приятели като Лайънъл Ричи и Джей Лено, се завръща в Италия.
През 2003 г. се появява в предаването за Сан Ремо и прави своя светски прощъпулник. Медиите пак я разкъсват на парченца, но това явно въобще не я плаши – малко по-късно е филмовият й дебют – в няколко продукции на РАИ, в "Страстите Христови". Зад гърба си вече има и опит с цяла модна агенция, а скоро след това дори пуска собствена книга чрез издателството на Берлускони – "Мондадори". Още тогава Мишел не страда от липса на самочувствие.
"Мразят ме, но съм толкова популярна – някъде между папа Йоан Павел II и Джино Бартали", разкрива тя в интервю за "Кориере дела Сера". Зад нея застават популярни и силни мъже, мъже с власт и възможности, които безусловно я подкрепят. Тя се снима в още няколко продукции на РАИ - къде с главна, къде с второстепенна роля – "Момичето с мръсните ръце", "Мъжът, който мечтаеше с орлите" и отново пресата е безмилостна – метресата на Агостино Сака отново е на линия. Колкото повече обиди и обвинения се сипят обаче, толкова по-амбицирана изглежда Мишел. Тя създава своя собствена продуцентска компания – Романтика Ентъртейнмънт, с която реализира и режисьорския си дебют – "Сбогом, мамо".
Оттук насетне историята е разказвана десетки пъти – за скандала с филмовия център, за финансирането на филма с тези 330 000 лева от родна страна, които костват поста на Александър Донев и Димитър Дерелиев и т.н. Но дори и днес, Драгомира Бонева сякаш успява да провокира обществеността и медиите до степен, в която или те грабва изцяло, или те кара да я възприемеш като човек, готов на всичко в името на успеха си.
Дали заради факта, че определя годеника си, 72-годишния текстилен магнат Паоло Бини, като "любовта на живота си" или заради онези високопарни слова, звучащи твърде далеч от "гласа на народа", но Мишел винаги ще си остане някъде по средата – между България и Италия, между хулите и аплаузите...
