Miscellanea – Георги Каприев

За книгата

Тази книга е трети сборник с избрани мои статии – след byzantica minora (София: ЛИК 2000) и Византийски етюди (София: Комунитас 2014). Miscellanea все пак се различава от другите двa. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция – от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете – с едно изключение, от 1991 г. – са отпечатани след 2013 г. Две от статиите се публикуват за пръв път на български. Опитът доказа, че събирането ведно на публикации, появявали се през некратък период в разни издания и стигнали до различни читателски кръгове, е продуктивно. Така те представят по-цялостно търсенията на автора, ала и влизат в диалог помежду си, при който наслагването и взаимодействието им дават ефект, непостижим по друг начин.

Георги Каприев

 

За автора 

Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Гост-професор в Кьолнския университет 2005/6 г. Гост-лекторати в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бон, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Хановер, Цюрих и др. Автор е на 17 книги, между които „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система“, Изток-Запад, София, 2010; Philosophie in Byzanz, Königshausen & Neumann, Würzburg, 2005; ...ipsa vita et veritas. Der "ontologische Gottesbeweis" und die Ideenwelt Anselms von Canterbury, Leiden - Boston - Köln, Brill, 1998. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“ и „Bibliotheca christiana“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.

 

Откъс

 

Предговор 

Тази книга е трети сборник с избрани мои статии – след byzantica minora (София: ЛИК 2000) и Византийски етюди (София: Комунитас 2014). Опитът доказа, че събирането ведно на публикации, появявали се през некратък период в различни издания и стигнали до различни читателски кръгове, е продуктивно. В този вид те се имат едновременно под око и представят по-цялостно конкретните изследвания и търсения на автора в някакъв отрязък от време. Освен това те влизат в диалог помежду си, при който наслагването и взаимодействието им дават ефект, непостижим по друг начин. Miscellanea все пак се различава от другите два сборника. Наистина, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Изследователското ми внимание през последните почти тридесет години е насочено основно към тази сфера. За това време в нея настъпиха решителни промени. Основната е, че изследванията върху византийската философска традиция окончателно преминаха от революционна фаза към структура на нормална наука. Щастлив съм, че имам принос към този съществен преход. Той носи обаче и риск за оцелелите революционери. Играещият на революция след нейния успешен край е нелепа фигура. Отговорите на големите въпроси, задавани в революционния период, и рамката, положена от него, е предпоставката за развитието на нормалната наука. Тя е режим на детайлни анализи, концентриране върху отделни и даже уникални феномени. От тази перспектива погледната, целостта на публикуваните в първата част текстове е двойствена. Налице са от една страна няколко статии, извеждащи едромащабни понятия и тълкуващи подобни теми – те имат в някакъв смисъл рекапитулиращ характер. Други обаче са ангажирани с изучаване на конкретни изследователски предмети, извеждане на специфики и нюанси. Заедността им свидетелства за прехода, осъществил се в годините на тяхното създаване. Сборникът съдържа – с едно изключение – статии, отпечатани след 2013 г. Втората част, съставена от размишления по теми извън византийската мисловна култура, започва тъкмо с това изключение. „Импровизации върху „втората философия“ на Парменид“ е издадена през 1991 г. Препубликувам я най-малкото за това, че досега не съм срещнал аргументи, способни да ме дистанцират от защитената там позиция. Последните четири статии в този раздел са философски рефлексии върху феномени от сферата на изкуствата. Позволявам си да включа „Времето Бекет“, създадена в съавторство с Антоанета Дончева, доколкото изцяло се вписва в този тип търсения и е неслучайна част от тях. Третият дял е директна намеса в два съвременни дебата, които в последна сметка се свеждат до един-единствен въпрос за характера на философията, за нейния смисъл и нейното осъществяване. Две от статиите в този блок се публикуват за първи път на български език. Длъжен съм накрая да призная, че това тричастно деление е направено за улеснение на читателя. От моя гледна точка всички тези изследвания се вписват в един общ обем, всички те са ефекти на една и съща интелектуална нагласа и резултати от едно и също действие.