Както казва самата тя - не стига само да пееш, за да си артист. Трябва да си лице, да имаш позиции, да имаш акъл, за да останеш на родната сцена, без да пропаднеш в някой от капаните под краката ти. Милена Славова повече от 25 години е свързвана с бунта на рока и рокът на бунта в България, и, както винаги, имаше какво да каже в едно откровено интервю за Avtora.com по въпросите за българските музиканти, Леми от Motorhead и настоящите си инициативи.
Харесваш ли определението рок кралица?
Милена: Въпросът не е дали ми харесва, а защо, може би?.. Защото, за съжаление, нямам конкуренция.(усмихва се) Колкото и да се опитват други, явно не издържат, защото нашият бранш е труден, много е тежко да си рок музикант. Второ, тежко е да си рокмузикант в България и трето - толкова години да правиш това нещо просто наистина е трудно. Затова може би се отказват, иначе има много добре пеещи хора, само че те излизат за по година-две и изчезват безследно. Може би, затова съм си останала само аз.
Защо се получава така, според теб?
Милена: Защото виждат, че е трудно. Всеки си мисли, че като го дават по телевизията, като е записал и е готов. Те не си дават сметка, че докато стигнеш до телевизия и записи, това са години къртовски труд. Те гледат от лесната страна на нещата и виждат, че е много трудно. Трябва да копаеш, за да си направиш тунел, докато се добереш до черешката отгоре. Отказват се, това е. Сигурна съм, че е така.
Доколко екстравагантността и артистичността са част от един музикант?
Милена: Задължителна е, иначе не си интересен. Трябва да си лице. Това, че пееш е основата на нещата, оттам - нататък се почва с много други качества - трябва да си готов на всичко, да не си мързелив, да не се даваш, да имаш акъл, да не си простак е много важно. Така че, те са една съвкупност от много неща, но най-важното е - като откриеш, че пееш, трябва да започнеш да работиш здраво, за да има резултат. Такива за 2-3 години нищо не става от тях, те си сменят професията, намират си някой да ги дундурка или нещо, което ще е по-лесно.
Има ли дефицит на артисти в България – хем музиканти, хем да притежават артистично излъчване и харизма?
Милена: Не, няма,според мен. Защото ние сме много малка държава с малобройно население и дори бих казала, че са повече , отколкото в Англия на глава от населението. Тук пеещите и талантливите музикално са повече, музикантите са повече, отколкото там.
Как си го обясняваш?
Милена: Сигурно сме по-талантливи. Не знам, аз си търсих банда в Англия в края на 93-та и началото на 94-та, и попаднах на такива хора, които си мислят, че могат да свирят... Пуснали обяви, които бяха от много време в ефира, включително в такива големи медии като Melody Maker и Kerrang! , където би трябвало, че след като съществуваш в такова медиино пространство, да си на някакво ниво. Аз съм попадала на такива случаи! Тук читалищна група са звезди, в сравнение с онези хора! Аз по едно време се бях отчаяла, защото се оказа, че в България музикантите са много по-качествени и по-талантливи. Но там пък някой като е талантлив, му тръгва много бързо. Особено като е местен , си намира нишата бързо.
През 90-те издаде албума Sold в Англия, свирила си на местната сцена, какво си спомняш от местната клубна сцена?
Милена: Клубната сцена в Англия е следната - събират се някакив пичове, оборудвани до зъби, и не разчитат на техника и на готини текстове, а на блендите от устройството, което си е купил, на апаратурата и на ефектите. Впрочем, там също крадат много, както тук. Излезе някакъв хит и понеже той е на Top-а, всички почват да правят нещо подобно!
Ти си един малкото артисти в България със социални позиции, мислиш ли, че подобни позиции липсват в културата ни?
Милена: Мисля, че всеки човек, който е личност, трябва да има позиции. Не мисля, че можеш да претендираш, че си някакъв съществен, важен и да нямаш позиция, това е смешно. За мен е нормално това. Който се гласи да бъде известен, трябва да е доказал качества и позиции.
Подобни позиции могат ли да попречат на кариерата?
Милена: Може, на мен примерно ми е попречило да изкарвам повече пари, защото не съм подкрепяла дадени хора. Но така съм си избрала, в крайна сметка!
Така ли беше и през соц-а?
Милена: Пречеше и тогава. Аз по едно време имах разни съблазни - караха ме да съм „слушалка“ на Кравай. Аз им казах, че това никога няма да стане. Тогава изпуснах „светлото“ бъдеще, което обещаваха, за сметка на тоя ъндърграунд живот, който си избрах.
Какъв беше ъндърграундът в края на 80-те?
Милена: Ние не пеехме това, което тогава се толерираше. Свирехме по някакви гадни, студени гаражи, даже гараж с канал – китаристът от едната страна, барабанистът от другата и всички сме около дупката! Беше много яко! Като си нахъсан да свириш, тия неща не те притесняват! Ние визуално си бяхме естествени, не сме се правели, не сме копирали никой и това нещо създаваше много любопитство и интерес у хората, които ни виждаха по улиците. Имаше такива, на които в главите им щракаше, че щом в Съветския съюз има перестройка, те могат да ни да ни хванат като диви коне, за да им вършим работа на тях. Почнаха да ни канят по студентски бригади с уговорката, че ще свирим дадени песни, без да изпълняваме други. Ние обаче си свирехме, каквото си искаме - ако искат, те са ни викали! На няколко пъти сме имали проблеми. Особено в Северна Корея. Бяхме в Пхенян , където беше някакъв супер дървен соц и това, което го гледам сега по телевизията, че тия дето не са плакали ( на церемонията по погребението на бишият корейски лидер Ким Чен Ир през тази година-бел.ред. ) ще получават по шест месеца принудителен труд, не ме учудва изобщо, там беше ужасно. Тогава Ким Ир Сен беше на власт. Той тогава имаше някакъв тумор от едната страна на лицето и на този младежки фестивал, на който бяхме, трябваше да дойде и да почете всяка една делегация. Ние имахме един шофьор - кореец, на който му беше забранено да говори с нас. Обаче аз го насилствах на няколко пъти да говори и го питах защо Ким Ир Сен има нещо на лицето. Шофьорът не дойде на работа на другия ден. Каза, че на мен ми се било привидяло.
Когато се върнахме в България, аз си помислих, че сме в царство неземно! Не можеш да си представиш за каква трагедия става въпрос - всички под строй, жените на концертите бяха облечени в розови и небесносини рокли, а мъжете в кафеви и черни костюми. Жените бяха с открити женски камиони, а мъжете - в мъжки. Пълна кретения! На фона на това, ние все едно идвахме от Запада!
Мислиш ли , че българските артисти получвата необходимия респект от феновете?
Милена: Хората, които обичат и ценят музиката, те имат респект. Както аз имам респект към Кирил Маричков и към Валди, и към всички по-стари музиканти, които съм харесвала, така и феновете имат към нас. Но има и такива лекета, които са толкова нагли! Те нямат респект към майка си и бащи си, камо ли към учителите си...това си е до човека.
Какво си помисли, след като слезе от сцената на юбилейния ти концерт за 25 години на сцената?
Милена: Не очаквах да е толкова готино!
Според теб има ли съживяване на българската музикалан сцена в последно време?
Милена: Има съживяване, много клубове отвориха врати, много хора се опитват да правят бизнес с рок музика, това ми харесва. Защото по едно време беше трагедия! Аз като се засилих да ходя в Англия, тук беше много зле - абсурд за клубове, второ - яка шуробаджанащина! Пари за нищо нямаше, не можеш да правиш турнета, а отгоре на това всички издатели, с които работех тогава бяха супер крадци и зависех от тях. Аз не можех да се развивам тук, просто не можех, беше абсурд! Отидох в Англия и си отворих очите за много неща, и сега не съжалявам, че съм се върнала. Даже тия дни си гледах британския паспорт, че трябва да го сменям скоро, и си мислех дали няма да се върна в Англия някой ден. Ако ми стане скучно тук може и да се върна, но за момента ми е интересно, защото нещо се случва! Иначе най-лесно е да си намеря някаква работа там и там да си живея.
За какво ти се отвориха очите там?
Милена: Специално за шоубизнеса, защото предният ми мъж беше клубен промоутър и той ми показа много неща за промотиране на групи и въобще клубният живот, защото тук нямаше такива работи. Тук знаеш как беше, аз лично съм ходила навремето по някакви компании като BMW, те току- що бяха стъпили в България, да им се моля да ми дадат пари за турне. Беше трудно, като се занимаваш с всичките тези неща в един момент почва да ти се повръща и да ти идва в повече! Докато там е изградена система. Видях му машинациите на работата на мъжа ми - вика си групите, буква си ги там, въобще както се прави. На мен това ми беше приятно и интересно тогава, освен това познавах всички клубни групи в Лондон, включително някои от по-известните звезди.
Кои например?
Милена: Пол ди Ано е идвал много пъти да спи у нас. Леми сме го карали, защото той като идваше в Лондон винаги беше на черешата общо взето. Играеше много на флипери.Около него имаше рояци с фенки, които в тоалетните се биеха коя да е първа, а той никакво внимание не им обръщаше, докато не падне мъртъв. След това те го нарамваха като ранен партизанин и го влачеха насам-натам. Ние тогава имахме един „Голф“ GTA, мятахме Леми в Голф-а и го карахме до хотела, където го предавахме на портиера и той си го отнасяше.
В банда или соло ти е по-добре?
Милена: В банда ми е по-добре! Аа съм фен на групите. но има места, където няма възможност за група и ме канят като гост за една –две песни. Но предпочитам с група! Акустично също ме кефи.
Каква е разликата?
Милена: Е, как - групата е по-готино! Въпреки че е по-трудно за организация! Защото винаги някой да е в мензис (смее се)! Трябва да се съобразяваш с всички и с техните ангажименти, но е по-добре в група.
Какво стана с цветята от края на 80-те?
Милена: Цъфнаха! (смее се)
Какво стана с албума, който готвеше?
Милена: Исках да го издавам с един наш вестник, няма да казвам кой, и до последно всичко беше супер. Трябваше да го пусна с техния тираж до момента, в който казаха, че нямат пари и затова го задържам. Пет песни трябва да довърша, но нямам зор просто. Тъпото е, че аз, за да направя албум, трябва да хвърля едно 20 бона. Обаче като ще правим бизнес с вестника аз ще хвърля 20 бона, а те пък защо ще искат половината от печалбата? За да искат и те трябва да хвърлят! Иначе не става!
Какво предстои за теб оттук-нататък?
Милена: Готвя едно нещо, но не знам дали да го кажа още. Ще е нещо, което се надявам да се случи много скоро и ако се случи, ще бъде много готино за мен, за феновете, за рокендрола, ще има допълнителна ниша. Иначе - свиря си, проекти пиша за концерти..
Какви концерти?
Милена: Искам да си организирам концерти и пиша проекти, и търся пари да ги осъществя. Единият е Карнавал на азбуката за 24 май, който миналата година беше на НДК. В него талантливи дечица пеят, после след 4ч. минават училищни банди, а след това към 7-8 идват истинските групи. Трябва да има веселби!
Последни думи към феновете?
Милена: Много ги обичам феновете, дано тоя рок живот да ги развива и да ги прави твърди, но устойчиви на простотията покрай нас! Като погледна настрани и видя някакив цици да минават и яка чалга от кола, и ми се повръща просто! Не знам, трябва да ги изместим по някакъв начин, тая простотия да си седи там на село и това е!
