След дългогодишни участия по клубове в България и чужбина, след поредица участия в най-различни рок фестивали и след многобройни обрати в 20-годишната си музикална кариера, певицата Милена Славова реши да се върне към корените си и да наложи по-трайно музикално присъствие на родната музикална сцена.
Аvtora.com се свърза с изпълнителката на "Ала-бала" и "Не'ам нерви", за да разбере с какво се занимава днес известната рок дама, какво е научила през годините прекарани в Англия, какво се е променило в България по време на нейното отсъствие и какви са бъдещите й планове.Георги Панайотов: Здравей Милена, отново си в България, отново си на сцена. Това епизодични изяви ли са? Tук или в Англия смяташ да продължиш своята кариера?
Милена Славова: Отдавна искам да се завърна и тъй като вече по-дълго време си стоя в България реших, че моментът е подходящ. А и някак си трябва да мине време хората да разберат, че вече съм си тук. Защото иначе тъкмо остана 4-5 месеца и тръгна да се връщам към Лондон, и започват да ми звънят да ме канят насам-натам. Толкова бавно става всичко. За това реших да остана повечето време тук, а в Англия да си ходя за по месец-два. Искам да свиря, да правя продукция, това, което правих и преди. Мислех, че хората като че ли са ме забравили, но пък когато ходя да свиря по клубове, стават купони и виждам, че не е така. Хората пеят песните и знаят текстовете ми.
.: Това изненадва ли те?
Милена: Да, странно е, че в клубовете в които свиря, младите хора знаят песните ми. Има поколение, за което дори не съм си мислила, че може да знае моите парчета и текстовете ми, при положение, че в момента чалгата е заляла общо взето цялата страна и всеки набляга на пластмасови цици и фолк ритми.
.: В момента с чалгата е така, но какво те накара да заминеш за Лондон в началото на 90-те?
Милена: Имаше някаква криза в България, много от моите приятели вече бяха по чужбина, много от музикантите си биха камшика. Много депресивно ми се отразяваше стоенето тук. На всички нас от онова поколение ни беше като фикс идея да се махнем от тук, защото вече не можеше да се издържа, въпреки че се борихме за някакви промени, за какво ли не. Но не се получи това, за което си мечтахме. Получи се разминаване между това, за което се борихме и това, което се получи. И аз заминах за Лондон през 1993 година, като много други.
.: А защо се върна?
Милена: С годините живот в чужбина установих, че ме тегли насам, може би защото съм живяла прекалено хубав живот тука и всичко се случваше адски естествено. Нямаше ги задкулисните игри, всичко се случваше според таланта ти, а не да се плаща за слава, за PR, просто вървяха нещата, всеки те спира на улицата и ти се радва. Не си изкуствен продукт, който си стои в къщи и репетира пред огледалото, чакайки някой да му набута зад гърба един милион и да направи кариера, както в момента става.
Стана ми много мъчно за живота тук, докато бях в Лондон. Тук те подхранват природата, феновете и всичко останало.
.: Кое от работата ти тук ти липсваше в Лондон?
Милена: В студентски град имаше много купони на времето, много сме свирили по всякакви мероприятия, зали, фестивали. беше си сериозно свирене на времето. Имаше много яка рок дейност тогава.
.: Промени ли те престоя ти в чужбина? Каква е разликата между Милена през ‘93-та година и Милена днес?
Милена: В Лондон натрупах огромен опит и се сблъсках с проблеми, които никога не съм си мислела, че мога да реша сама, с които мога да се справя. Да открия топлата вода един вид. В Англия, трябваше да се създадат наново контакти, да се намери група, с която да се свири. Няма кой да ти помогне навън - сам си.
Когато ти е адски трудно и се бориш сам, и се опитваш да научиш език и да си направиш място в едно ново общество, е много тежко. Няма как да не се промениш. Просто да погледнеш от един друг ъгъл на живота. Ставаш по разумен, всичко има отражение - животът там е по-различен, хората са по-възпитани. От музикална гледна точка ми е най-ценен опитът. Трябва да надмогнеш личните си проблеми, не трябва да те подтиска например това, че нямаш пари. Аз имам пари да репетирам и да имам музиканти, но ги нямам големите пари, за да си позволя луксозен живот.
Не съм стигала до момента, в който работя нещо друго цял ден и след това давам тези пари за репетиция. Това не исках да го правя, защото в един момент, след няколко месеца щях абсолютно да се подтисна. Някак си намерих баланс с не много пари да мога да си поема репетициите, квартирата, транспорта, храната и така. Не съм живяла богат живот, но достатъчен, за да не страдам от липса на пари.
.: С група Ревю направихте много успешни концерти и записахте изключително популярни парчета. Как се правеше рок тогава?
Милена: Навремето с групата наистина направихме много нови, интересни и нестандартни неща. Даже вчера слушах едно парче от един младежки конкурс от ‘86-та година. Спечелихме го в Студентски град и се сетих за тези неща. Бяхме някаква ъндърграунд група за онова време и до 1990-та година свирихме някак си без достъп до медиите - просто ей така и хората ни слушаха, а след това презаписваха касетките и те се разпространяваха от ръка на ръка.
Нямахме официални записи, защото не бяхме от средата и гилдията на "автори на официална" музика. Те не допускаха хора, които сами си пишеха текстовете и в тази среда нито виждаш телевизия, нито радио, а бяхме и много нестандартни на външен вид. Тогава имаше забрани да няма много западно влияние дори във визията на хората. Някак си така ни тръгна славата и се прочухме в ъндърграунд музикалната сцена. Беше много готино в крайна сметка. След 1990-та година хората започнаха официално да разбират за Ревю, но тогава почнах самостоятелната си кариера. Исках да се развивам и да пиша собствени песни, докато главата на Ревю беше Васил, Васо Гюров. Правехме негови парчета с негови песни. Аз измислях мелодията на парчетата, но все пак всичко си беше негово.
.: Остана ли сътрудничеството ви в миналото или отново ще ви видим на една сцена?
Милена: Когато започнах собствената си кариера си останахме приятели, но исках да се занимавам нещо друго. И до ден днешен си правя моите си неща, но Васо ме кани за нови продукции да пея с тях и се получава много яко.
.: А по-конкретни общи планове, например един "Best of"?
Милена: Не сме говорили за това, но бъдещето е пред нас и винаги когато хрумне някоя готина идея, можем да я изпълним.
.: Каква е разликата между музикалния бизнес тук и в Англия?
Милена: Тук сме лошо копие, криворазбраната цивилизация. Говореха едно време за Тони Блеър и Клинтън, че Клинтън като пръдне, Тони Блеър се насира. Същото е и тук - шоубизнесът в Англия и на запад като пръдне, българският се насира. Когато там изкарат полу-гола жена, нашите пускат певици тип хард порно. Тук винаги гледат да направят повече, без да разбират, че има един определен лимит. На запад могат да направят всяко нещо ужасно ексцентрично, но го правят с доза. Тук все се преекспонират нещата, защото трябва да сме най-най-най, но в крайна сметка се получава един кич.
.: Как се чувстваш в подобна ситуация, каква е причината според теб да се стигне до нея?
Милена: Манталитета на хората тук ми е особен и не мога да разбера някои от нещата, които се случват. Уж има много будни хора с много идеи, но защо масата прави простотия? Мисля, че държавата има вина за изпростяването. Младото поколение не се образова достатъчно, не се дават реални възможности на хората да се развиват. Те започват да мизерстват, а това води до мизерия и простащина на всички нива - най-нисшата класа възпитание. Много хора обедняха и си създадоха собствена среда, която сами си хранят. Фотосинтезират с музиката и начина си на живот.
Когато на някой му спираш тока и топлата вода и няма пари за хляб, той започва да мутира. В момента държавата ни е обладана от някакво мутантско население. Точно от това безпаричие и кризата в държавата. Мизерията води до психически и физически мутации. Сега, който и вестник да отвориш, всичко е голи жени, мизерия, секс и простотия. Бедният човек е пълен простак и само за еб*не мисли.
Съжалявам, че нашите политици го докараха до тук и подобна ситуация се приема за нещо нормално.
.: В момента има тенденцията да се правят множество музикални реалити шоута, смяташ ли че те са част от криворазбрания ентъртеймънт?
Милена: Готино е, но пак не бива да се прекалява. На всеки по-голям канал сега има предаване за търсене на някакви таланти. Навремето беше модерно да се продава аксесоари за баня и във всеки втори магазин се продаваха. Прибирам се в България и викам: "цялата държава се е превърнала във "Фаянс и теракот"". В момента това е на мода. Утре може да стане модерно да се продават ластици и всеки ще се юрне да продава ластици. Не знам защо тук така се получава. В Англия Music Idol си тече от години по каналите, а тук по всички канали се дирят талантите на БГ?
.: Мислиш ли че това е начин наистина да се открият добри млади изпълнители?
Милена: Това със сигурност не е начинът, ако един млад човек е талантлив то той ще намери как да избуи. В Music Idol имаше много смешни лица и от тези, които са финалисти, не бих казала, че всички стават. Телевизията създава от тези деца звезди, но после ги консумира. Да пееш добре, да те познат от телевизията и да развиеш кариерата си са три различни неща. Можеш да пееш добре и да станеш таксиджия. Това са три различни пътеки. От всеки си зависи до къде ще стигне.
.: На 27 март ще свириш във възобновилия своята дейност клуб "3 Уши". Какво си подготвила на феновете си?
Милена: Ще бъда гост на вечерта, без бенда. Ще бъде една нормална вечер, ще си пея песните, ще си приказвам с хората и се надявам да си изкараме много яко.
.: А какво може да очакваме от теб за в бъдеще?
Милена: Имам вече две нови песни, които свирим по клубовете. Има и още 8 песни, които още не са на 100 процента сглобени. Не бързам за никъде, не съм притисната от времето. Искам всичко да го правя за удоволствие и за кеф. Нещата да се случват от само себе си. Без стрес, защото той води до лоши работи.
За Avtora.com интервюто взе Георги Панайотов
