Те откриват кодирани съобщения в части от своята ДНК.
Създаването на глобалната мрежа, която свързва милиарди хора по света, безспорно е едно от най-големите постижения на човечеството досега. Микробите обаче са достигнали до своя версия на интернет преди повече от три милиарда години.
Те откриват кодирани съобщения в части от своята ДНК. Освен това могат да поглъщат парчета ДНК от мъртвите си роднини и да ги обменят с живи такива. Така че микробът всъщност е една гъвкава учеща машина, която интелигентно търси ресурси в своята среда. Но той е твърде малък, за да действа сам. Ето защо микробите образуват общества, които дават доказателства за живота от преди милиарди години.
Микробните колонии непрекъснато се учат и адаптират. Те се появяват в океаните и постепенно завладяват земята, а в центъра на стратегията им е обменът на информация. Отделните членове комуникират координирано чрез обмен на химически послания и по този начин тяхното общество ефективно изгражда своя колективен "ум".
Именно така микробите всъщност завладяват цялата планета, създавайки глобална мрежа, която прилича на нашата световна мрежа, но използва биохимични вместо електронни сигнали. На теория един биохимичен сигнал, излъчен от водите около Южния полюс, може след време да достигне до водите на Северния полюс.
