Когато Никълъс Кейдж се отказва от главната роля в "Тhe Wrestler" в края на миналата година, той едва ли подозира, че по този начин прави огромна услуга на едно позабравено в последно време име - това на Мики Рурк.
Актьорът, който бе обявен за "новия Джак Никълсън" преди години, напоследък бе познат предимно с пиянските си изцепки, побоищата и ужасния си характер.
Началото:
Откривателят на таланта му е едно добре познато име - Стивън Спилбърг. Култовият режисьор му поверява малка роля в "1941", която обаче е достатъчна да бъде забелязан. Следват роли в "Телесна топлина", "Папата от Гринуидж Вилидж" и особено силното изпълнение в "Годината на дракона".
Истинската слава обаче идва с еротичната драма "Девет седмици и половина", в която си партнира с Ким Бейсинджър. Отзивите за играта му са отлични, а самият той печели и безброй почитателки.
Сърцето на Ким Бейсинджър бие учестено, а покрай него и това на хиляди фенки на актьора...
Следват няколко култови роли - в "Ангелско сърце", "Джони Красавеца" и "Дива орхидея". В последната лента се среща и с бъдещата си съпруга - Каре Отис, с която по-късно сключват брак.
Пропадането:
И точно когато Холивуд е готов да приеме новата си голяма звезда, се оказва, че просто той самият не е готов за убийствения ритъм в Меката на киното. Мики изпада в тежка депресия, посяга към алкохола и наркотиците и скоро името му се появява само в новините за поредния уличен побой.
На външен вид Рурк сякаш преживява ролята си в "Джони Красавеца" - от харизматичния му и обаятелен външен вид не е останало нищо.
Лицето му е подпухнало, с куп белези от алкохолните запои и непрекъснатите побоища, напълнял е с 10 килограма и съвсем очаквано никой режисьор не рискува да му повери положителна роля.
Получава все по-малко предложения, а когато все пак има такива, те са по-скоро епизодични. Eдва през 2005 година за кратко напомня за себе си - с изпълнението на Марв в култовия "Sin City", но дори и тогава ролята е прекалено кратка, за да успее да се открои.
На главата му се струпват и куп обвинения - в семейно насилие от страна на половинката му Каре Отис, която твърди, че буквално я изполва, за да поддържа физическата си форма. Логично, през 1998 година двамата официално се разделят. Рурк буквално е на дъното.
Къде ми е кариерата?!
Втори шанс:
След като вече близо десет години "лошото момче на Холивуд" се опитва да се завърне в Лигата на големите, шансът, който получава, съвсем не е за изпускане.
През ноември миналата година Никълъс Кейдж се отказва от първоначалното си намерение да изпълни главната роля в "The Wrestler". Rежисьорът на лентата вече е ясен - Дарън Ароновски, който направи име с филми като "Реквием за една мечта", "Pi" и "Изворът на живота".
Познат с уникалния си маниер на работа, той кара актьорите да окачват камерата на телата си и сами да заснемат повечето кадри. В същото време е изключително суеверен - например въобще не се бръсне, докато траят снимките. Крещи непрекъснато на екипа, понякога изпозвайки и доста брутални определения. Казано с две думи - абсолютен чешит!
След като Кейдж отпада като вариант, режисьорът се спира на позабравената звезда Мики Рурк. Последният вече е прочел сценария и е готов да се види с Ароновски, но определено не предполага как ще протече първата им среща.
"Бях слушал много интересни неща за Дарън - за странния маниер, по който снима филмите си, за безкомпромисното му отношение към екипа и честно да си призная, бях любопитен да се срещна с него. И ето, ние сме лице в лице и той ми казва - пич, знам че преди 15 години беше голяма звезда, взимаше милиони, но сега си едно нищо. Сам захвърли кариерата си на боклука. Затова сега ще ме слушаш. Давам ти голям шанс и не искам да го пропиляваш. Знам, че си труден човек, но ако искаш да се върнеш обратно в бизнеса, ще правиш, каквото ти кажа. И ако двамата заедно направим този филм, аз лично ти обещавам номинация за тази роля.
И накрая, ей така между другото добавя - а, и още нещо. Нямаме голям бюджет, така че няма да мога да ти платя".
В първия момент Рурк просто няма как да не е поразен. Работил е с толкова имена и абсолютно никой не му е говорил по този начин.
"Слушам всичките тези глупости и си викам - виж го ти, да ми говори по този начин, знаейки каква репутация имам. Тогава усетих, че започвам да го уважавам. Определено го харесах - това бе човек, който бе честен с мен. И се запитах - защо пък да не направя тази роля?!"
Решението е взето и Рурк е готов да се превъплъти в "Ранди Овенът" - легендарен кечист с позалязла слава, който се опитва да навакса пропуснатото в края на живота си.
Мики като "Ранди Овена"
Историята се развива 20 години след залеза на кариерата му като кеч звезда - той едва свързва двата края, неспособен е да поддържа истински взаимоотношения и е отчужден от дъщеря си. Тогава получава сърдечен удар, който го кара да преосмисли истинската стойност на живота си. Дали обаче страстта му към ринга няма да го тласне обратно към бездната?!
Ролята е сякаш "писана" за Мики Рурк. Всъщност, ако познавате живота и кариерата му, ще знаете защо. Може би ще се изненадате, че голямата мечта на Рурк не е била кариера в киното. Още от тийнейджър той иска да се прослави като... боксьор. Занимава се дълги години с този спорт, като през 1990 година дори за кратко е и професионалист. Оттогава обаче е минало много време.
И ето, че идва първата трудност - сега физиката му е много далеч от тази, която се очаква от една звезда на кеча.
"Това бе най-голямото физическо и емоционално предизвикателство в живота ми. Подготовката за ролята бе много тежка - трябваше да се променя изцяло - да кача куп килограми, да изуча спорта. Заминах за Маями и седем месеца буквално не бях на себе си. Спазвах изключително строг режим - тренировки във фитнеса, диети, режим. Тичах по 6-7 мили на ден. Тренираха ме най-добрите специалисти. Буквално бях на ръба да се откажа, но всеки ден си казвах - можеш да го направиш".
В крайна сметка Рурк се справя и снимките могат да започнат. Готов е да се превъплъти в "Ранди Овена".
"Вече бях изгубил всичко - къщата, съпругата си, нямах пари и мислех, че с кариерата ми е свършено. Бях насъбрал толкова много гняв и срам в себе си. Просто бе дошъл моментът, в който осъзнах, че нещата са наистина зле. За щастие, човекът, който се налагаше да изиграя, бях самият аз. Бях уплашен за живота си и осъзнавах, че имам да наваксам толкова много. Аз бях точно като Ранди, който се опитваше да преоткрие себе си. Като че фразата - когато решиш, че искаш да си някой, трябва да престанеш да бъдеш никой, бе точно за мен", излива душата си Рурк в емоционално интервю пред Los Angeles Times.
И се справя блестящо във филма - превръща се в героя си, в който открива самия себе си и буквално изживява ролята. За мнозина това е най-доброто превъплъщение в кариерата му, несравнимо нито с култовите му роли от "Джони Красавеца" и "Девет седмици и половина", нито с тези от "Ангелско Сърце" и "Дива Орхидея".
Завръщането:
Oще когато филмът е показан за първи път на екран, на всички е ясно, че завръщането на Мики Рурк вече е факт. Лентата печели куп награди от фестивали по най-различни краища на света, а в същото време превъплъщението му е оценено като изключително дори от хората, с които никога не се е разбирал - критиците. Нищо обаче не може да се сравни с най-истинския барометър - зрителите.
"Чувството, когато получиш втори шанс в живота си, е изключително. За първи път усетих, че живея отново, когато стъпих на червения килим на фестивала във Венеция".
По време на наградите "Златен Глобус"
"The Wrestler" печели голямата награда на фестивала - "Златен лъв", а когато Рурк се изправя пред публиката, той е аплодиран в продължение на няколко минути.
"Никога не съм се бил по-щастлив. Буквално ми идеше да се разплача. Бях горд със самия себе си, а това не ми се беше случвало от много много време", не скрива вълнението си актьорът.
Скоро идват и куп предложения за нови роли, покани за интервюта и голямото признание, сякаш удостоверяващо завръщането му в Лигата на големите - номинацията за главна мъжка роля за Оскар. И дори ако на 22 февруари Академията несправедливо пренебрегне изпълнението му, Мики Рурк пак има основание да е горд със себе си.
И то не толкова, защото за първи път в кариерата си е номиниран за най-ценното филмово отличие, колкото заради факта, че дори и "мъртъв" за Холивуд, има сили да се надигне от прахта и да покаже, че е истински борец...
Текст: Митко Попов
