Името Мич Харис би трябвало да е познато на всеки един екстремен метъл фен. Останалите вероятно знаят името Napalm Death - едно от най-бруталните превъплъщения на съвременната рок и метъл музика.
Лесно е да си тежък и шумен днес, но преди двадесет години все още нямаше по-груб звук, записван върху диск или касета. За живота, звездите и цените на ремонтните дейности по морето разговаряме с великият Мич Харис - китарист и текстописец на безсмъртните Napalm Death.
Митко Николов: През деветдесетте години никога не бих повярвал, че някога ще гледам на живо Napalm Death и ето сега, след толкова много време, стоим лице в лице и си говорим. Някога представял ли си си, че ще дойдеш тук, в България и то цели четири пъти?
Мич Харис: Преди много години Nuclear Blast Records бяха сложили домашния ми адрес на задната страна на обложките на албумите на Righteous Pigs и Defecation. Получавах много писма от България, Румъния, Турция, Унгария, всички тези места... и си мислех: "Хей, там има голяма сцена, нямам търпение да един ден да свирим там, би било велико!"
Чакахме доста години, за да стигнем до вас. Първият път свирихме в Каварна, после и в София, беше уникално преживяване. Любопитно е да си представиш как се е променила сцената за тези петнадесет години, но беше много вълнуващо за мен, защото България е от тези наистина интересни места, в които времето е много приятно през лятото и твърде студено през зимата, готино е.
.: Благодаря ти. Нека изясним една популярна местна Napalm легенда. Наистина ли имаш вила на българското Черноморие?
Мич Харис: Да, притежаваме малка собственост, която изисква много подръжка и работа. Обичаме да ходим понякога там, лятото с децата.
.: Знаеш ли, просто ние, феновете, трябва да се съберем и да поправим къщата ти, човече, шегувам се...
Мич Харис: Всъщност би било добре, защото забелязвам доста корупция, когато се опитвам да намеря хора да ми поправят къщата, постоянно ми дават по-високи цени, за "западняци"...
.: Е-е-е, това е толкова лошо! Свирил си тук толкова много пъти, какво мислиш за българските фенове?
Мич Харис: Много готини хора, приятелски настроени, щастливи. Познават музиката ни много добре и обичат да изпият няколко бири, винаги земни, учтиви и трудолюбиви. Забелязвам че в България хората работят усърдно, това е хубаво.
.: Има тънка линия на противоречие между това да си известна метъл банда и да си истински артист-анархист като теб. Къде е балансът?
Мич Харис: Да си известен е винаги е странно нещо, защото зависи за какво си известен. Много хора са популярни по света с неща, които... понякога поставят ограничения. В ранните години на Napalm Death голяма част от аудиторията беше привлечена например от парчетата от по една секунда, имаше го факторът на абсолютно новото тук в обединеното Кралство и получихме телевизионно и наистина мейнстрийм внимание, но до момента, в който някои хора си помислиха че става дума за майтап, разбираш ли...
Други знаеха, че е сериозно и започнаха да се ядосват, че останалите не възприемаха нещата по същия начин, а по скоро: "Ха-ха-ха-ха, какъв майтап!" В крайна сметка обаче групата е много повече от всичко това, преминали сме през огромен еволюционен кръг и не бива да забравяме, че ние също сме нормални хора, свирим, следваме мечтите и представите си, правейки музиката, с която сме израсли и отнасяйки я отвъд, в посоки, които въобще не бихме могли да си представим, когато бяхме едва на по 15-16 години.
За мен да си известен, не означава нищо. Добре е да знаеш, че бандата е добре позната и уважавана, защото е поставила основите за различни музикални стилове, но в крайна сметка, когато срещна някой, който е ентусиазиран за бандата, това е ОК, не ми пречи, обаче не съм: "О-о-о ме-е-н, ние не сме рок звезди!", просто е: "Няма проблеми, щастлив ли си? Яко! И аз съм щастлив, че ти си щастлив!"
Хубаво е да знаем, че на хората им пука за това, което правим. Когато растяхме и слушахме музика и срещахме други групи, някои важни за мен души често бяха много груби и имаха проблеми с егото си. Тогава си мислех, че ако аз някога съм в група, никога няма да се държа така с хората! Това е ужасно! Не е хубаво! Всеки от моята банда е приятелски настроен, щастлив човек. Няма разстояние между нас и феновете ни.
.: Смърт, напалми, бласт-бийт и ревове, тази "опаковка" не е ли твърде екстремна за интелигентните послания, които групата има?
Мич Харис: Да, едно от нещата при този стил на вокалите е, че трудно се разбират текстовете, но ако ги четеш заедно с музиката... това просто не е за всеки. От друга страна, има по-различни хора, които обичат кървищата, или блек метъл или сатанистки неща, които не означават нищо за мен, за нас тази група е група за мислещите хора. Разбира се, има и такива, които се интересуват само от музиката и не обръщат внимание на текстовете, но всъщност има позитивно послание под всичко, не е безмозъчна музика, въпреки че ако хванете средностатистическия човек от улицата, който не е чувал нищо такова, той ще ви каже: "Това е безмислен шум...". Много по-сериозно от това е, приятелю!
.: Как мислиш, би реагирало средностатистическото хлапе, което случайно попадне на вашето изпълнение на "ON Fest?
Мич Харис: Или ще ходи навън да разглежда нещо друго, просто да е някъде другаде, или... Понякога най-хубаво е да видиш Napalm Death за пръв път, а за тези, които са ни гледали преди, те винаги сравняват преживяванията от предишните концерти. Готино е, когато все още някой не се е сблъсквал с нас и си каже: "Леле, не бях го виждал това и беше лудница, човече! Ще се поинтересувам и ще потърся вашите неща".
Винаги е хубаво да свирим и пред хора, които не биха дошли принципно на наш концерт и някои от тях ще го харесат, някои - не. Но е хубаво след 21 години заедно в този състав, все пак да ни откриват и нови хора, някой млад фен на Therapy например. Всъщност пичовете от Therapy са големи фенове на Napalm Death, някога си поръчваха по пощата демота на Terrorizer.
.: Мислиш ли, че истината трябва да бъде разкрита пред света?
Мич Харис: Ха-ха, "Ако истината се знаеше?" Ако истината за живота навсякъде във Вселената бъде разкрита от Правителството, тя би променила религията и би причинила хаос и безредици по света. Повечето богатства на религиите отиват, за да държат хората в тъмнината. Истината за предците ни и откъде идваме? Не мисля, че средностатистическият човек би понесъл информацията и затова ни държат в тъмнината, колкото се може повече. Има причина за това и не е в наша полза, но в крайна сметка какво можем да направим?
