Metro 2033

Жанр: First Person Action/Horror
Година: 2010
Произв./Изд: 4A Game/THQ
Платформа: X360 | PC

За играта:

Играта Metro 2033 е базирана върху издадения и на български едноименен роман на Дмитрий Глуховски, считан за една от най-силните модерни постапокалиптични фантастики. Историята се развива двадесет години след опустошителна ядрена война, която унищожава Москва, а оцелелите хора са потърсили убежище в тунелите на метрото. И без това трудният живот на братушките се превръща в истински кошмар, когато се появяват тайнствените същества, известни единствено като Тъмните. Естествено, на теб се пада честта да направиш нещо по въпроса. Играта те поставя в ролята на младия Атрьом, комуто се налага за първи път да напусне подземния си дом, да се сблъска с мутиралите чудовища, обитаващи повърхността и да потърси изход от надвисналата над всички заплаха.

Визия и звук:

Metro 2033 предлага наистина смразяваща, мрачна атмосфера на пълна безнадежност и благодарение на страхотната си детайлна визия, изгражда един достоверен и кошмарен свят. Имай си едно на ум, че PC версията се възползва от най-новото поколение графични глезотии на DirectX 11, така че като цяло изглежда забележително по-добре от тази за Xbox 360. Конзолните притежатели обаче също нямат особени поводи за оплаквания - за тях играта ще бъде само красива, а не зашеметяващо красива.

На ниво звук обаче е по-трудно да използваме суперлативи. Английското озвучаване на моменти е пълен ужас. Наградата за най-голям дразнител заслужава актьорът, дарил гласа си на Артьом. Тежкият акцент ни е най-малкият проблем, защото господинът явно е решил, че меланхоличността на персонажа трябва да бъде предадена чрез провлачено фъфлене, което напомня за някой, препушил със забранени субстанции. Ако руският език не те дразни, по-добре заложи на руско озвучаване с английски субтитри, защото там нещата звучат далеч по-добре. Иначе музиката е добра и атмосферична, а звуците са добре реализирани.

Геймплей:

Като цяло играта е по-скоро сървайвъл хорър, отколкото класически адреналинов екшън с много стрелба, защото мутантите са по-силни от теб, а амунициите ти често са силно ограничени и пилеенето им в хаотична стрелба е крайно лоша идея. Като стана дума за амуниции, трябва да споменем за един доста оригинален аспект от Metro 2033. Тук качествените амуниции от преди войната са нещо рядко и изключително скъпо и на практика те изпълняват ролята на основна парична единица в магазините. Същите обаче могат да бъдат използвани и по предназначение, така че във всеки един момент имаш възможност да ги заредиш в оръжията си, за да нанасяш повече щети на враговете.

Налични са и още няколко интересни идеи, като например газовата маска, без която не можеш да се разхождаш на повърхността и из радиоактивните зони в подземията. Докато използваш въпросната ще трябва честичко да си поглеждаш часовника, за да видиш колко още ще издържат филтрите. Като цяло обаче, Metro 2033 е един сравнително праволинеен екшън, в който най-важната геймплейна механика е да насочиш мерника към някой неприятен тип и да дръпнеш спусъка.

За съжаление именно екшън сцените са една от най-слабите страни на играта. Слабият изкуствен интелект кара опонентите ти от човешки тип да правят тотално нелогични неща и често пъти въпросните дори отказват да стрелят по теб, защото смятат, че блъскането в някоя стена е по-забавно занимание. Битките с мутантите са една идея по-предизвикателни, най-малкото защото скриптът на поведението им е кристално ясен - щом те видят, се хвърлят към теб, за да те ядат. Като цяло обаче смазващата атмосфера на “спокойните” игрални моменти е далеч по-добра от самия екшън, което не говори особено добре за играта.

В крайна сметка Metro 2033 е противоречиво изживяване, което препоръчваме сравнително колебливо. Ако си фен на игри от типа на S.T.A.L.K.E.R. и си склонен да пренебрегнеш геймплейните недомислици в името на страхотната атмосфера или пък си харесал книгата, задължително я пробвай. Ако си търсиш адреналинов и добре полиран екшън обаче, това определено не е твоята игра.