Отшумява последният акорд на Seek And Destroy. Ушите пищят, гърлата са пресипнали, вратовете в очакване на най-тежката мускулна треска в личната история на всеки един български метъл фен.
Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica ни дадоха най-великото шоу, което бихме могли да си представим и в най-разюздания сън. Всеки фен по света, всеки който е гледал прожекциите в американските кина или ще гледа бъдещото DVD от фестивала Sonisphere, би дал всеки един от пръстите, с които показва знака на метъла, за да бъде на наше място. Такова събитие не се помни с главата, помни се със препускащо в траш ритъм сърце и болящо от погото тяло.
Виж снимки на Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax>>
Не всеки ден на една сцена свирят заедно родоначалниците на бързата, тежка и агресивна музика - архизлодеите, започнали всичко в началото на 80-те години. Важното е, че почти три десетилетия по-късно, те показаха, че могат без усилие да смачкат всяка една глава на стадиона с татуираните си ръце.
Сн. Avtora.com
Родните Bastardolomey се нагърбиха с тежката задача да откриват за своите, а и на всички нас идоли. Нуфри и неговите момчета изпълниха тази задача с мощ и професионализъм, докато хората влизаха на тълпи, за да хванат първите траш ветерани. Anthrax са една от най-добрите и недооценени групи в историята, но всички, които ги обичат, се забавляваха и куфяха бясно, докато те изстрелваха едно след друго класически парчета с възраст доста по-голяма от тази на болшинството от стадиона.
Чухме Caught In A Mosh, Indians, I Am The Law и разбира се - Only, и видяхме легендарния Джоуи Беладона да се впуска в Танца на войната, украсен с перата на велик вожд. Сетът им мина като вихър, но тъгата беше кратка, защото след кратка пауза на сцената излязоха Megadeth.
Дейв Мъстейн, Дейв Елефсън и компания са известни с прецизността и точността си, както и с огромната си амбиция да победят Metallica. Откриха и закриха с Holy Wars, а между тях Symphony Of Destruction, Sweating Bullets и "баладата" A Tout Le Monde.
Заедно с тях падна и градушка, но никой не си и помисли да си тръгне от стадиона, а общата маса от черни фланелки се смени с разноцветни дъждобрани. Всеки знае, че от гледна точка на изпълнение Megadeth са титани, а дори и звученето им беше в пъти по-стегнато от това на техните вечни "врагове" Metallica. След кратката пауза, дъждът и светлините станаха кървави и бомбите започнаха да падат...
Сн. Avtora.com
Прозвуча интрото на World Painted Blood и от мрака бавно изпълзя Том Арая с фланелка (червена) на Чилийския национален отбор. Последвалата канонада е достойна за всичките две Световни войни. War Ensemble, Angel Of Death, Seasons In The Abyss, Mandatory Suicide… имената нямат значение, само агресията, бързината и чернотата, която бликаше от сцената в едни от най-тежките минути на животите ни.
Между другото му прави чест, че въобще свири на този фестивал след тежка операция на врата, увреден от безразборно куфеене в последните почти тридесет години. След Slayer тишината идва като заслужено примирие и най-накрая след дълга подготовка настава моментът на истината... Любимата метъл група на България и целия свят.
Зазвучава Енио Мориконе и всички ние се държим за сърцата, сякаш свири родния ни химн. Джеймс, Робърт, Кърк, Ларс и всички нас. Паметна вечер на едно голямо Metallica семейство.
Пеят се всички песни и солата им, с пълни гърла реват всички, жени и мъже, стари и млади, прави и седнали... Това е нещо повече от любов, това са Metallica, които ще обичаме до гроб. В края на безкрайната им листа от хитове, които всеки човек знае, се стигна до един много интересен и паметен момент - на сцената излязоха членове на всичките четири траш титани и забиха заедно Am I Evil? на Diamond Head.
Сн. Avtora.com
След това изпълнение наистина нямаше какво повече да очакваме, освен задължителния Seek And Destroy, който ни изпрати вкъщи пребити, но щастливи както никога.
Много фестивали, концерти и музикални събития са минали през нашите земи, но това беше върха в метъла и наистина в един живот няма какво друго да се гледа, освен може би същите групи, отново...
Автор: Митко Николов
Още за Sofia Rocks 2010:
