Първия път, когато чух за Macy Gray, бе в началото на миналото десетилетие. Тогава все още музикалните телевизии наистина бяха музикални, а VIVA Zwei бе любимата ми такава. Повече от 10 години по-късно популярността на Macy Gray е затихваща, но RnB дивата от Охайо си остава все така очарователна и доказателство за това бе концертът й в Зала 3 на НДК на 21 ноември.
Но в обратен ред. Macy Gray пристигна с бенда The Sex Fiends, където нямаше случаен човек. Двете беквокалистки демонстрираха много лица – от госпъл и акапелен соул до генгста рап, кършейки неспирно пищните си снаги.
Освен това на сцената имаше още една жена, която свиреше на перкусии и бе понаучила две-три думи на български, ей така за кеф на феновете. Останалите музиканти – барабанистът, китаристът, басистът и клавиристът - имаха своите индивидуални прояви, където онагледиха колко добри са всъщност, но това бе ясно и за нетренираното ухо.
Те успяваха да преминават плавно от стил в стил – през фънк, RnB, соул, хип-хип, так чак до реге и диско, като не липсваха и традиционните "надсвирвания". Общо взето - букет от истинска емоция, подплатена с професионализъм.
Първоначално самата Macy Gray не ми изглеждаше в кондиция, а и сякаш публиката не успя да поеме добре песни като Sexual Revolution и Help Me. Постепенно обаче звездата започна да се заиграва с феновете, като непрекъснато ни казваше, че сме "sexy people".
Усещането ми, че певицата изглежда твърде уморена на сцената, се изпари и гласът й зазвуча уверено, след което поднесе няколко интересни кавъра – един на Here Comes The Rain на Eurythmics, един доста логичен на Tuesday Heartbreak на Stevie Wonder, още 1-2 на по-неизвестни парчета, но най-голямата изненада бе регето Smoke Two Joints (най-известна в изпълнение на Sublime), където Macy палаво имитираше пушене на трева.
Колкото повече минаваше времето, толкова по-пъстър ставаше концертът, а и изглеждаше, че самата певица започна да усеща положителната реакция на публиката. Песни като Happiness и Beaty In The World бяха приети радушно, а хитът Sweet Baby бе изпълнен само в акомпанимент от бас китара и получи подобаващ фенски отклик. Частта преди биса пък бе завършена с нещо като медли, което имаше доста 70-тарски диско саунд и поне според мен бе малко странно.
Когато Macy Gray каза "сбогом" на София, едва ли някой й е повярвал, въпреки че залата се поопразни. Последваха аплодисменти, овации и скандирания на името й, след което логичното се случи. Бисът бе доста силен, но, както знаем, тези неща са част от програмата на всеки голям изпълнител.
Прозвучаха хитове като Why Didn't You Call Me, Do Something и I Try, а освен това Macy и The Sex Fiends си "измисляха" песни, включвайки и публиката в тях. Надали някой измежду тези "секси хора" е останал недоволен след края на тази почти двучасова наслада.
