Medieval Total War 2

"Победата все така си остава химера. Обединените сили на венецианския додж и миланския херцог надвишават тройно немските редици. И макар че добре прицелената канонада на оръдията успя да разреди огромната гмеж, тя все още можеше да смаже войските ни за секунди. Макар и елитни ветерани, няколкото подразделения готически рицари, въоръжени с огромните си двуръки мечове и обковани в най-добрата броня, която можеше да се произведе в този период, не можеха да се справят с многобройната лека пехота и кавалерия на противника.

Проехтяха рогове, ознаменуващи атаката. Небето се изпълни от стотици пищящи за смърт оси със стоманени връхчета. Венецианските арбалетчици бяха не по-малко опасни от получилите митичен статус английски стрелци с лък. Стрелите им пробиваха и най-здравите брони. Всичко беше заложено на една карта - ако се провалеше, пътят до Франкфурт щеше да бъде открит, а императорът - храна за лешоядите. И слава богу, че картата се оказа Асо...

В момента, в който двете армии се впиха една в друга, зад гърба на силите на алианса се появи конницата - две подразделения тевтонски рицари, останали скрити от вражия поглед в гората. Разгърнаха се, изправиха копията си и връхлетяха като смъртоносна метална вълна в гърба на стрелците. Но не спряха там, а продължиха към пехотата им, оставяйки пътека от покосени тела след себе си. Водеше ги синът на императора. Гледката на десетки техни другари, падащи за секунди, се оказа прекалено силна за италианците. Първата група хвърли оръжията си и се опита да избяга. Паниката като чума се разпростря и сред останалите, започна великото спагети-заколение."

Ако си пропуснал някоя от Total War игрите, значи си пропуснал много. От Shogun насам поредицата претърпя много промени и вторият Medieval е резултат от години подобряване и  изчистване на концепцията, съчетаваща походова стратегия с реалистини битки в реално време. Графиката, системата за управление на градовете, интерфейсът и системата за битки са сериозна стъпка напред и изглеждат перфектни, до момента в който се появи следващият Total War.

Играта коренно се променя и след появата на барута, а удоволствието да сринете крепостта на лошия с масивна канонада и да гледате как войските по стените се разхвърчават във всички посоки като фойерверки е доста голямо. Мултиплеъйр кодът също е силно подобрен и играта е истински забавна, стига опонентът ви да е достатъчно силен съперник. Приятно впечатление ми направи, че въпреки големия скок на визуалната платформа (рицарчетата се различават едно от друго и има цветенца сред фотореалистичната трева - синчец, егати!!!), системните изисквания са с една идея по-високи от тези на Rome и само в случаите на обсада на голям град или сблъсък на над 4000 единици ще усетите силно зацикляне на машината си. А именно големите сражения носят в себе си кинематографичния заряд, който зарибява повечето играчи.

Сайт: http://www.totalwar.com/