Едва ли можем да гадаем за колко човека в горещата, потна, задушна и наелектризирана зала "Фестивална" на 15 юли концертът на Massive Attack е бил сбъдната мечта. Едно обаче е сигурно - бяха много и бяха шумни.
Нетърпението се покачваше паралелно с градусите още с началото на сета на фееричната Мартина Топли-Бърд.
Когато останалите от бандата излязоха и обляха залата със светлини и електронния бийт на отварящата United Snakes, публиката вече ревеше с пълно гърло и не престана до самия край на концерта.
В контражурна светлина, на фона на ярък екран, обливащ със светлини и облъчващ с послания на български залата, групата продължи с Babel от новия Heligoland, след което рязко ни върна с 12 години назад с Risingson от Mezzanine.
Следващият скок беше отново в настоящето - с Girl I Love You, изпълнена от абонирания за всички албуми на групата Хоръс Анди и която започна с тихия медитативен речетатив на оригинала, след което постепенно набра сила, за да разцепи с експлозия от рок китари и наситена бас и дръм секция.
Още преди да затихнат аплодисментите, прозвуча и нежният вокал на Psyche и докато Мартина пееше как търси светлината си, публиката беше обляна от красивото разноцветно шоу на бандата, в което визуални ефекти се сменяха с политически и социални послания.
Поръчани специално от бандата на български, те засягаха въпроси от Ивицата Газа, през петролния разлив в Мексиканския залив, до борбата за граждански и човешки права.
Думите се редуваха с цифри по време на емблематичното Futureproof от 100th Window (2003), последвано от Invade Me - едно от парчетата, записани в сесията, но не намерили място в Heligoland, за сметка на всички концерти от настоящото турне.
След това дойде и кулминацията на вечерта с всички емблематични парчета на Massive Attack.
Teardrop, Mezzanine, Angel, Safe From Harm - групата и феновете в един глас, подскачащият и танцуващ Робърт Дел Ная, тъмните лица и извиращата от екрана на сцената светлина, топлината и музиката, които те обгръщат и връщат към всички моменти от живота ти, на които тези песни са били саундтрак.
Прекрасно е да видиш как банда, която е постигнала толкова отличителен звук на запис може да предаде уникалността си напълно и безусловно на концерт, без да изгуби, а дори напротив - да спечели допълнителна емоционалност от неповторимостта на живото изпълнение само тук и сега.
Последната песен - Inertia Creeps бе и върхът на иронията в проявеното творчество на авторите на надписите на стената - смесица между Азис, известни моделки, попфолк, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Митьо Пищова и други поп културни персонажи в страната на силикона, псувните и цирковата политика.
Разбира се, публиката не остави групата да си тръгне без бис и след 10 минути непрекъснат рев и аплодисменти, принудихме бандата да благодари за изключителната подкрепа на българските фенове.
Всички вокали се събраха, за да изпеят Splitting The Atom, след което получихме прекрасното изпълнение на Unfinished Sympathy на Yolanda Quartey, последвана от Atlas Air.
Разбира се никой не повярва и на второто напускане на сцената на Massive Attack, докато не получихме и последната капка от сладко-солената доза трип-хоп опиянение - Karmacoma.
След това публиката бавно напусна залата, но споменът още дълго ще ни държи....
*В последния момент от мениджмънта на Massive Attack отказаха да пуснат фотографите на уеб изданията в залата
