Един алтернативен свят и един фантастичен (и в пряк и преносен смисъл) казус. Един робот, двама влюбени и поредното предизвикателство за ума, което Макюън ни предлага по своя неподражаем начин.
Свикнали сме действието във футуристичните романи да се развива в бъдещото, все пак самото име на жанра означава тъкмо това. Само че "Машини като мен" не е футуристичен роман. Не и точно фантастика. Може би най-показателното и ориентиращо за читателите определение, измежду всички дадени от криците, е алтернативна история.Действието се развива през осемдесетте години на ХХ век, но в една алтернативна реланост, в която социалните медии вече съществуват, Великобритания е изгубила Фолкландската война, а Алън Тюринг е жив. Свят, който в не малка степен напомня съвременността, и все пак е различен от нея.
Онези от вас, които познават романите на Иън Макюън, знаят, че той не се страхува да експериментира с жанровете, нито да прекрачва границите и често разглежда детайлно, със задълбочен психологизъм човешките взаимоотношения. И умее да увлича читателя независимо дали пише история за любов ("На плажа Чезъл"), за шпионаж ("Операция "Сладкоугодник") или преразказва Хамлет ("В черупката").
Но да се върнем на "Машини като мен", който прилича на всички предходни романи на Макюън именно и единствено заради своята увлекателност. Главният герой в романа се казва Чарли, на 32 години е и притежава единствено впечатляващото умение да взима лоши решения. Без стабилна професия, без собствено жилище, Чарли се издържа като купува и продава акции, по-често без сериозни загуби, но и без значителни приходи. А когато най-неочаквано получава малко наследство от покойната си майка, Чарли, който е запален по машините и компютрите още малък, инвестира цялата сума в робот.
Адам е един от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя, всичките носещи името Адам или Ева. Което според Чарли е удачно, макар и напълно лишено от оригиналност. Всеки от роботите е с различна етническа разновидност, но това съвсем не е от значение за Чарли. Той просто иска да притежава един Адам. Точно както преди това е искал комплект за фондю. Само че Адам не е просто предмет и Чарли започва да осъзнава постепенно това, докато чете дългото, подробно и не съвсем ясно написано ръководство за употреба на своя робот.
Как се задават параметри на нещо, което, макар и машина, би трябвало да притежава човешки характер? Не е като да настроиш смарт устройство и Чарли осъзнава това още докато батериите на Адам се зареждат. Затова решава да помоли съседката си Миранда за помощ. Единственият недостатък на този план е, че Чарли е влюбен в Миранда. И макар момичето да откликва на чувствата му, Адам, чиято личност ще се окаже несъществено повлияна от внимателно преосмисляните настройки, оказва сериозно влияние върху развитието на отношенията им.
Предизвикателен, остроумен и неусетно поглъщащ читателя, "Машини като мен" е роман, който задава трудни въпроси и ще ви остави да откриете отговорите сами за себе си. А най-прекият път към него е ТУК.
