Някак естествено очакваме всичко, свързано с Греъм Нортън, да е толкова забавно, колкото е телевизионното му шоу, но дебютният му роман "Мъртва точка", както вероятно сте се досетили от заглавието, всъщност е криминален. И не, не е черна комедия. Но пък притежава много други качества.
Ако трябваше да опишем книгата на Греъм Нортън с едно изречение, най-лесно би било да кажем, че много напомня на епизод от телевизионния сериал "Убийства в Мидсъмър". Естествено, подобно описание е крайно неизчерпателно, а причината да намираме сравнението за удачно е колкото в сходната атмосфера, толкова и защото, както вероятно повечето вас знаят, сериалът е базиран на поредица романи.Приликите обаче свършват дотук. Убедени сме, че няма нужда да представяме подробно Греъм Нортън, тъй като той е добре познат на българската публика с работата си като телевизионен водещ. Иска ни се обаче все пак да го погледнем от различна гледна точка и да ви разкажем малко повече за него като писател.
Характерното му леко язвително чувство за хумор несъмнено се усеща както в романа, така и в интервютата на автора, чиято писателска кариера започва вече в зряла възраст, когато комикът е навършил 50 години и с доза автоирония споделя, че е решил да напише книга, тъй като това едно от малкото неща, които все още не е правил.
Успехът на "Мъртва точка" обаче е показателен. Романът е отличен с Ирландската литературна награда в раздела "Популярна литература" за 2016-та година и става бестселър на "Сънди таймс". Факт, който, поне според нас, се дължи много повече на чисто литературните качества на книгата, отколкото на неразгадаема криминална интрига, предложена от сюжета.
Най-обективно би било да кажем, че разкриването на престъпление в случая изобщо не е важно. Да, умело изграден съспенс не липсва, но чисто човешките взаимоотношения на персонажите вълнуват далеч повече от въпроса "кой е убиецът".
Въпреки това "Мъртва точка" е роман, който се чете на един дъх. Персонажите са изградени внимателно, пестеливо и тъкмо тази лаконичност ги прави впечатляващи. Нортън успява да създаде реалистични и въздействащи образи с много малко думи, което само по себе си е впечатляващо. Също толкова едновременно пестеливо, но и въздействащо е изградена и атмосферата на малкото ирландско селце, в което се развива действието.
Това, което прави персонажите особено симпатични обаче, е не толкова тяхната реалистичност, колкото елегантния начин, по който излизат извън клишетата на жанра. Симпатичният сержант Колинс е всичко друго, но не и типичен разследващ полицай. Всъщност е срамежлив шишко, който е превърнал униформата в броня, но не би хукнал да тича, даже ако от това зависи животът му. Няма склонност към чашката, няма голяма трагедия в миналото си, не е способен да разплете загадка благодарение на забравено копче за ръкавели и често не забелязва неща, които са му под носа.
Предполагаемото убийство, ако изобщо става дума за убийство, е извършено преди толкова много време, че единствените улики, на които би могъл да разчита, са бавните и сложни ДНК експертизи, а най-полезните му свидели ще се окажат местните клюкарки.
Каква е връзката между откритите при строеж човешки кости и една доста стара любовна история, която макар и след двадесет години все още предизвиква вражди и клюки? Колко голямо значение сме склонни да придадем на миналото? И как един невинен жест може да преобърне цял човешки живот?
Отговорите на всички тези въпроси се крият сред страниците на "Мъртва точка", а най-прекият път към книгата е ТУК.
