Независимо от липсата на качествена инфраструктура и съоръжения през последните години бизнесът с концерти у нас отбелязва безспорен ръст, а от това разнообразие най-доволни би следвало да остават родните меломани.
Повишава ли се качеството на събитията с появата на все повече промоутърски фирми в България? Каква е формулата за организирането на един успешен концерт у нас? За да отговори на тези и други въпроси Avtora.com разговаря с главния мениджър продукция на една от водещите компании в бранша Жокер медиа - Мартин Стоянов.
Любомила Бучинска: Преди всичко как ще коментирате рекордния списък с концерти у нас, който предлага сезон 2009, при това в условия на световна и локална финансова криза?
Мартин Стоянов: Да, парадоксът е сериозен, че при този финансов удар, който понасят всички в момента - не само България, но и Европа и Америка - тук настана някакъв бум от концерти. Моето обяснение е просто - има много желаещи да се пробват да организират концерти, имайки предвид, че сериозните играчи у нас са 2-3 фирми. Всичко друго в момента според мен се опитва и иска да види дали ще се получи един кризисен вакуум. Защото когато има криза е нормално да се получи вакуум - някои се отдръпват, други фалират и т. н. И подобни хора се опитват да се реализират точно в това време.
От 2007 г. досега пазарът определено се е удвоил като ивенти. Но това се дължи на факта, че се появиха нови играчи, които - някои с успех, други без успех - се опитват да правят тези неща.
Колкото до нас, ние си следим нещата и не пренасищаме пазара въобще в момента. Имаме един фестивал, който е традиционен всяка година в Каварна и доста по-маломащабни ивенти в София с минимален риск, много внимателно преценени, за да не се получават лоши резултати.
.: Доколко спонсорството влияе на организацията на един концерт? Бизнес секторът в България наясно ли е с облекченията, които носи спонсорството и доколко държавата помага на бизнеса в това отношение?
Мартин Стоянов: От началото на годината сериозните спонсори на пазара, които даваха пари за културни прояви, се отдръпнаха. Нямат пари и то поради кризата. Става дума за сериозно съкращаване на рекламни бюджети на големи фирми, които са на пазара от 6 години минимум. И това нас ни удря много сериозно и дори понякога води до финансов провал на дадена проява.
Това е много сериозна тема и един от най-големите проблеми в нашия бранш. Нормално е в повечето страни по света когато някой става спонсор на дадена проява, да му бъде облекчен данъкът. Подобно нещо в България за съжаление не съществува. Тук спонсорът не получава никакво облекчение по отношение на данъците и той губи интерес да спонсорира каквито и да е било прояви - независимо дали са малки, големи или средни.
.: Кои фирми в България се ангажират със спонсорство?
Мартин Стоянов: Единствените най-отворени като спонсорство и разбираемост това са бирите в България. Телекомуникациите, които бяха много силни преди време, се оттеглиха изключително сериозно. Единствените малко по-активни са Globul. Но Mtel и Vivatel спряха да спонсорират подобни прояви. Може би защото в началото са били с някакви очаквания, че като дадеш дадена сума пари за даден ивент и потребителите ще ти дръпнат примерно с 15%. Еми не става, този пазар е по-плавен.
Другата причина е, че бяха много излъгани от някои организатори. Имам предвид - взимаха се пари, пък не се състояха ивенти, не се връщаха пари и т. н. Това е лоша практика и прави лоша услуга на другите организатори в България, които от своя страна разчитат на спонсорство. И това ги отдръпна сериозно, те се пренасочиха към друг вид събития като спортни прояви например. По отношение на спонсорството като цяло - всичко е много добре пресметнато и таргетирано и се внимава много за какво се дават пари.
Снимка: Avtora.com
.: Как трябва да се намеси държавата в този случай?
Мартин Стоянов: Държавата трябваше да се намеси преди поне 5 години по отношение на други неща. Ние работим в държава, в която инфраструктурата е трагедия. Под инфраструктура имам предвид пътища и второто, което е най-важното за нас - съоръженията, на които се провеждат тези прояви.
Реално погледнато в София в момента разполагаме с една зала "Зимен дворец на спорта", една "Фестивална", една НДК и един "Христо Ботев". Това, че тези зали нямат акустика е съвсем отделна тема - те все пак са правени за волейбол, борба, ако щете кеч, но не и за музика. И е нормално акустично да са зле. По отношение на акустиката, а и не само, НДК е най-цивилизованата зала в България, а и наоколо. Защото правим концерти и в Сърбия и Румъния и се вижда за какво става въпрос - трагично е.
Напоследък се появи тази новина, че ДАНС са направили конкурс за изграждане на нова зала и ако това се случи, ще е голямо облекчение за нас. Ние имаме много сериозен проблем зимата. Тогава не можем да правим големи изпълнители. Примерно в Белград имат зала за 22 хиляди души, която построиха за 70 милиона евро и сега е емблема на града. Бионсе, Бритни Спиърс, големи рок групи да пристигнат там за тях не е проблем. Но ние нямаме съоръжение, за да направим такава калкулация, за да избием хонорара на тези артисти и да стане реален този концерт.
.: Стадионите също са в много лошо състояние...
Мартин Стоянов: Да, и стадионите са в същото положение. Поне Националният стадион се поотвори на тази тематика, прие Metallica, щеше да приеме Depeche Mode, приема и Мадона. Има проблеми, но с много труд колегите ще се справят. Но другите стадиони са в невероятно окаяно състояние. Един "Локомотив", "Академик" просто не са на нивото, на което трябва да бъдат, за да се провеждат подобни събития.
Досега не е имало инициатива от страна на Министерство на културата и предполагам, че няма да има, защото имат много по-сериозни грижи. Ние сме във веселбата, реално по-големите проблеми са в другите структури. Но имайте предвид, че без култура, без подобни прояви, било то на български или чужди изпълнители, просто държавата ще залинее. Младежта, която изниква, няма да има навиците, както тези на другите европейски държави. Това е култура, насаждана с години.
.: На пръв поглед хората разсъждават така: колкото повече промоутъри, толкова повече концерти, конкуренция и респективно повече доволни крайни клиенти заради вдигане на качеството...
Мартин Стоянов: И ние се надявахме да стане така, но не винаги се получава. Да, много повече промоутъри, много повече концерти, но уви - обратното - падане на качеството въпреки конкуренцията, която се създава. Защото човек не бива да прави това, което не разбира, а в България това е обща практика. Хора се хващат да правят и обявяват неща, които не са им по силите, но не финансово, а организационно.
Този бранш е много професионално сегментиран. Имам предвид, че всичко е в планове, графици, сметки, релкамни кампании, PR кампании и т.н. Всичко трябва да е много премерено. Това в България го могат много малко хора. Не казвам, че ние сме единствените, но реално го могат 2-3 фирми. Всичко друго е на полупрофесионално ниво. Поне според мен, без да обиждам никого.
И хората започват да се оплкават, което е тяхно право. Но тази конкуренция не води до по-добро в момента. Да, хубаво е да има много прояви, за да могат потенциалните клиенти да си избират на какво да ходят. Но на пазар като българския, където потенциалните купувачи на билети са не повече от 70-80 хиляди общо за цялата държава, да правиш за 4 месеца над 60 ивента, независимо какви са... еми няма как всеки един да е печеливш. Но това много малко хора си го правят като равносметка.
.: С какво промоутърският бизнес е толкова примамлив?
Мартин Стоянов: Първо, много хора си мислят, че това е престижно. Да отидеш, да събереш медиите, които започват да ти обръщат внимание, защото ще има дадеш покани. И си казваш "Аз станах известен, тук е готино". Ако направиш удар и спечелиш пари от първия си концерт, си казваш "О, тук има много пари". Но тези пари на практика се реализират за период от 2-3 месеца. Не е някаква дългосрочна инвестиция, примерно 5 години да чакаш възвръщаемост. Тук нещата са в такъв период - от 6 до 3 месеца. И ако човекът X е изкарал някакви пари, идва апетитът, започват да се канят групи, които не са му по силите, плащат се сериозни хонорари, които не са пресметнати по отношение на разходи, приходи и т. н. И оттам се получава крах и съответно започва да куца и качеството.
Мисля, че хората обаче вече знаят кои ивенти, правени от точно кой организатор, си заслужават и са качествени. Имаше период 2006-2007 г. бяха се появили едни хора, които безпардонно обявяваха, после канселираха и това почти срути пазара за един момент. Хората се отдръпнаха и не знаеха какво реално се случва. Тези "промоутъри" бяха въвлекли и спонсори... беше станала много грозна ситуация. Но за щастие спря.
.: Вие постоянно сте във връзка с мениджърите на световноизвестни музиканти. Как определяте към кого да отправите покана за концерт?
Мартин Стоянов: Зависи какви планове имаш през годината. Примерно за Калиакра Рок Фест - то е ясно, ние каним метъл и рок групи, като се търсят. Такива, които са достатъчно популярни в България и си имат фен база. Става дума за групи, които са на турне, за да може да ги привлечем, и които разбира се не обявяват някакви невъзможни хонорари за България. Това е подходът спрямо един фестивал.
По отношение на другите прояви, които се правят - много внимателно се подбират. Договарят се само групи и изпълнители, които имат статут в държавата. Много е трудно и не бива да се рискува с прохождащи изпълнители, защото не сме пазар като Германия, например, където това е нормална практика. Но това в България не е така, тук никой промоутър не може да рискува с прохождащи групи, защото това е финансов крах. Освен това ние сме такъв пазар, че като поканиш някой изпълнител, ти трябва период поне oт 2 години, за да може пак да инвестираш в него и да дойде отново.
.: Доколко хонорарите са определящи? И в този смисъл шефът на СМЕ Иван Несторов бе казал ведъж, че "големите звезди нямат твърди хонорари".
Мартин Стоянов: Много е прав. Това е схемата за най-големите звезди. В този бизнес няма ценоразпис. Всичко зависи от калкулации. Те казват: "Имаме интерес да дойдем на вашия пазар. Какво можете да ни предложите?". И съотвено всеки един нормален и сериозен промоутър сяда и прави една калкулация. И се започва - единственото възможно място за такава проява е националният стадион "Васил Левски", който е с капацитет 55 хиляди души. Имаме X местни разходи, имаме потенциално спонсорство X, имаме разходи за реклама X... Събираме всичките тези разходи с евентуалните приходи и се прави една математика. И се отговаря: "Ние можем да си позволим сумата X". И оттам се започва една много хубава игра. Те ти казват: "Невъзможно е, пазарът в Холандия за такъв концерт ще изкара толкова пари, ти трябва да гониш тази цифра". И съответно местният български промоутър казва: "Или го приемате, или отказвате".
Ако е добър един бизнесмен, той няма да каже: "Аз на всяка цена трябва да докарам този артист". Всичко е нормален бизнес. И затова Иван Несторов е прав - няма фиксиран хонорар по отношение на големите изпълнители. Самите музиканти казват, че ще правят турне и всеки местен промоутър започва да изпраща оферти. Тук пазарът е толкова малък обаче, че ние винаги знаем кой колко е предложил... Това е най-смешната история, но е така. Просто в България всичко се знае. И те започват да си избират, но никога няма фиксирана цена, винаги е пазарлък. Разбира се има едно съсловие от агенти, които са 200 - 300 общо на брой в света, на които това е тяхната задача - да събират офертите към групите и да ги предостяват на техния мениджмънт.
Снимка: Avtora.com
.: Веднага ли се изплащат хонорарите на един артист?
Мартин Стоянов: Не, в случая с подобни големи изпълнители като Мадона нормална практика е да се плаща някаква финансова гаранция. Оттам нататък е процентна сделка - 90% за изпълнителя, 10% за промоутъра. Тоест продава се някакво количество билети, което покрива тази финансова гаранция, а после вече всичко над този лимит започва да се дели - 90% отиват за изпълнителя, 10% за промоутъра. Много хора си казват: "Това е кошмар". Да, кошмар е, рискът е голям, но такъв е браншът. Или го играеш, или не го играеш. Много хора казват също: "Как така изпълнителят взима 90%?!". Ами нормално е, нали този изпълнител вкарва хората вътре в залата или стадиона.
Има и по-лоши сделки, примерно изпълнителят си плаща всичко, поема всички разходи и му трябва организатор на местно ниво, който да му извади разрешително, да му пусне плакати, билети. И съответно местният организатор получава 2-3% от приходите, понякога дори от печалбата, ако има такава. Така че има най-различни схеми, но това е практиката при големите. Винаги има процентна сделка.
.: Вярно ли е, че България попада в някакъв "резервен" списък и в повечето случаи артистите идват тук, за да си попълнят някоя свободна дата и да избият част от разходите си?
Мартин Стоянов: Да, много често се получава така, че България, Сърбия и Румъния са така наречените fill in dates. Тоест ако артисът има участие във Виена и след това в Истанбул и има 2 дена разлика между двете дати, защо да не я попълни с още една дата не на същите хонорари, които ще получи в тези две страни, а на нормална цена, срещу която обаче ще си избие разходите. Вместо да плаща хотел на персонал от 100 човека, може да покрие всичко това с едно участие тук на по-ниски цени.
Има много такива случаи, но артистите никога не предприемат и не потвърждават дата, ако не са на печалба. Няма такова нещо. И във всеки бизнес е така, трябва да се генерират пари.
.: По какъв начин се отрази на бизнеса приемането на България в Европейския съюз?
Мартин Стоянов: По лош. Вдигнаха хонорарите. Те ни казват: "Съжаляваме, но вие вече сте в Европейския съюз". Не можем повече да излизаме с номера: "Ние сме бедните българи, смилете се над нас". Те ни казват: "Щом сте в Европйеския съюз, значи имате европейски фондове, пари влизат в тази държава". А и те не са глупави хора, виждат за какви инвестиции става въпрос през последните 5 години и започват да правят някакви техни си математики. Сега дали съответният местен промоутър има пари - това е отделен въпрос. Но определено се вдигнаха хонорарите.
Много неща пък се улесниха. Например тировете влязат ли веднъж в границите на Европейския съюз, все едно пътуват от София до Пловдив. Проверките на границите не са това, което бяха. Този кошмар, който го имаме със Сърбия за съжаление, с Румъния и Гърция го нямаме. Визите също така, разбира се. Когато бяхме с визов режим, беше много сложно. Това са процедури, които са тежки и изискват време.
Това са плюсовете и минусите от Европейския съюз. Голям плюс ще бъде, ако се оправят пътищата и ако се появи тази зала след 2 години, наистина ще е много добре. Вече и ние ще бъдем на картата на Европа по някакъв начин.
.: Възможно ли е трите най-големи промоутърски компании в България - Жокер медия, София Мюзик Ентерпрайсис и Болкан Ентъртейнмънт - да се обединят в името на голям нов фестивал например?
Мартин Стоянов: Не, няма как да стане, но не защото се мразим. Мислил съм и и аз дали има въобще шанс да се случи подобно нещо, но не. Поради факта, че всяка една от тези фирми си има даден стереотип на работа. Когато съответната фирма работи по един начин, а другата - по различен, е много трудна симбиозата. Много трудно ще си паснем стилово на работа. Пак казвам - няма омраза, но това са отделни юридически лица. А и когато има пари в цялата работа, после разпределянето е изключително сложно. А и всеки е градил имидж през годините като самостоятелен промоутър, и его има в цялата работа до някаква степен, така че е много трудно да се случи подобно нещо.
.: Има ли оспорвана конкуренция между трите фирми за артисти например?
Мартин Стоянов: Имаше няколко битки, условно казано, когато и трите фирми се бориха за една и съща група миналата година, а и тази го имаше малко. Но това е по вина на агентите. Тази конкуренция, която се получава за дадено име, идва благодарение на агента, който се опитва да ни вкара в изкуствена конкуренция да вдигаме цената.
Аз затова винаги съм бил привърженик на това да се слагат картите открито на масата, за да не се вкарваме в излишни разходи. Много е елементарно. Вдигни телефона и питай: "Ти какво ще правиш, аз ще правя това...". И така никой не пипа плановете на другия, има мир и цените са ниски. Понякога се получава, друг път - не. И не се получава, защото всеки се бори за някакъв дял на този пазар. Нормално е. И разбира се всеки гледа да хване спонсора.
Другата невероятна практика е да се пращат оферти към спонсори за изпълнители, които изобщо не са потвърдили.Такива ситуации има страшно много през последните години. Пет промоутъра пращат оферти с един и същ изпълнител към съответния споносор и казват "Аз го имам".
Аз имах подобен случай с Лени Кравиц миналата година. Тогава при писмено потвърждение от страна на Лени Кравиц и договор отивам при въпросния спонсор и той ми казва, че има проблем, защото има потвърждение от други три промоутъра, че те също правят съответния концерт. Всеки гони да хване кокала - ако хване спонсорството, ще вдигне цената върху моята, само и само за да вземе изпълнителя, защото вече има споносор. Това определено не е моята практика. При споснор се ходи единствено и само когато нещо е 100 % потвърдено. Практиката е такава - първо взимаш изпълнителя и чак после споносора.
.: Вие сте един от създателите на бранда Калиакра Рок Фест. Каква е вашата лична равносметка за тези четири години?
Мартин Стоянов: Равносметката е много добра. Всичко тръгна от скромна идея и, за щастие, с подкрепата на кмета на Каварна г-н Цонко Цонев. Това нещо започва да придобива реално мащаб на фестивал. Тази година особено. Подборът на групите е много добър, вижда се и в продажбата на билети, което много ни радва и нас, и кмета. Защото е инвестирано много в това нещо и то благодарение именно на кмета и цялата община. Калиакра Рок Фест не може да се случи без тяхната подкрепа там на място, факт! Стадионът беше в едно състояние, сега е в друго - изрядно. Градът е променен, хотели никнат, базата се разширява. Това е от полза и за нас, и за тях.
Може много да ни плюят, да плюят бранда, но това е според мен - а и мисля, че и други ще го потвърдят - единственият бранд в момента, който си отстоява името "фест". От чужбина също има все по-голям интерес - от Румъния, Сърбия и Македония. Догодина и по догодина ще се появят и турци, и гърци.
В региона има няколко наистина сериозни фестивала и нашият е на път да застане сред тях - това са Exit в Сърбия, Bestfest в Румъния и Rockwave Festival в Гърция. Четвъртият е нашият и в момента той е най-доброто, което съществува в България - и организационно, и маркетирано правилно, и билетите са на нормални цени, и групите определено не са никак лоши.
.: Какво предстои на вас и екипа ви?
Мартин Стоянов: Предстои на Калиакра Рок Фест, през есента Cesaria Evora. Живот и здраве за февруари имаме други прояви, за които ще стане ясно. Нещата си вървят по план. Не, няма да докараме AC/DC тази година нито в София, нито в Шумен. Бих искал, но нямаме потенциала да ги докараме. Ние гледаме към неща, които могат да станат и ще стават.
Не сме се профилирали само в метъл, правим и джаз, балети, диджеи. Хванали сме общия културен формат, който можем да обхванем. И това е нормално за един сериозен промоутър, който иска да прави различен тип музикални ивенти.
